най-силно се нуждаеше от него. Колко усилия бе положил, за да я направи по-разумна, колко пъти бе отстъпвал, въпреки че не му се бе искало. Но вече край, няма да продължи, да отстъпва. Няма да позволи на Катрин Моли Маккензи да прави каквото си иска. Гордостта му бе силно наранена от упоритостта й, а ето че тя вече си мислеше, че може да го води за носа като опитомено динго.
— Няма да си тръгна, Кейт — каза Робин с твърд глас. — А освен това, когато се върна обратно в Батърст, ти ще дойдеш с мен. Ти си моя жена и ще останеш такава, докато един от нас си отиде от този свят.
Острият му поглед направо я пронизваше, а думите се забиваха като нож в тялото й.
— Не можеш да ми диктуваш какво да правя — извика възмутено тя. — Имението Маккензи е моя собственост и мога да остана в него, докато искам. След като получа развод…
— Няма да има никакъв развод — хвърли й унищожителен поглед Робин. — Потър те е заблудил, ако ти е казал, че това може да стане лесно. Достатъчна е само една моя дума пред губернатора Маккери и документите ти ще бъдат забутани в някое чекмедже на бюрото му и никога няма да видят бял свят. Освен това ти ще имаш дете от мен, което е достатъчен аргумент, за да ти откажа развод.
— Но аз не съм единствената, която чака дете от теб — ядосано отвърна Кейт.
Робин не обърна внимание на злобната й забележка.
— Не ме интересува какво ще правиш с имението Маккензи — можеш да го продадеш, да го дадеш под наем или изобщо да го изоставиш. За мен това няма никакво значение, но когато си тръгна оттук, ти ще дойдеш с мен. А сега се връщай в леглото. Ще поговорим пак утре.
— Ти не можеш…
— По дяволите, Кейт, не разбираш ли, че трябва да млъкнеш? Казах ти, че ще говорим утре.
Кейт го гледаше изумено. Винаги е бил толкова нежен и внимателен с нея, че просто не можеше да повярва, че сега й говори така грубо. Той бе наистина толкова странно същество, което я вбесяваше и в същото време интригуваше — мъж, който едновременно обичаше и ненавиждаше. Когато се любеше с него изпитваше чувства, които бяха далеч от омраза. Робин притежаваше някаква вътрешна сила и устойчивост, които я бяха подчинили и това ужасно я дразнеше.
Като се извъртя на петата си, Кейт се върна обратно в леглото, усмирена за момента, но не и разгромена. Ако бе забелязала победоносната усмивка върху лицето на Робин, тя сигурно не би се предала и би спорила с него до сутринта.
Едва легнала и придърпала завивките върху себе си, Кейт с изумление усети, че Робин също се връща в леглото и си ляга до нея.
— Така ще ни е по-добре в топлото легло.
— Какво? Не искам да спиш в леглото ми — започна да протестира тя.
— Ще спя, където ми е приятно, а в момента ми е приятно да си легна със собствената ми жена — предизвикателно отвърна той.
Кейт му хвърли гневен поглед, примъкна се в края на леглото и се сви там, докато Робин се настани удобно върху по-голямата част от пространството. Когато протегна ръка, за да я придърпа към себе си, тя само го отблъсна с рамо и се помъчи да заспи. Никога досега гордостта и достойнството й не бяха така жестоко наранявани и това ужасно я измъчваше.
Робин заспа пръв и Кейт успокоено се отпусна, когато разбра, че той няма да иска отново да се люби с нея. Тя вече си бе решила да се бори до последен дъх, ако се опита да го направи.
Струваше й се, че е спала едва няколко минути, когато се събуди и почувства приятна топлина по тялото си. В първия момент не можа да осъзнае от какво е породено това чудесно чувство, но след миг усети по- ясно нежните пръсти на Робин, които се плъзгаха по най-чувствителните части на тялото й. Не! Няма да му разреши да го направи отново, закле се пред себе си тя. Но защо ли с цялото си тяло усещаше това, което мозъкът й отказваше да приеме — че изпитва наистина див глад и страшна нужда да бъде любена точно от този мъж.
Но този път Робин няма да получи това, което иска, реши твърдо Кейт, като се отдръпна, за да се спаси от настъпателните му пръсти. Да отива при Серина, щом иска да се люби. Тя изхвръкна от леглото, голите й гърди подскачаха от учестеното й дишане, а тъмносините й очи блестяха от яд.
— Няма да се любиш отново с мен — твърдо заяви Кейт, като постави ръце на хълбоците си.
— Толкова си прекрасна, когато ме мразиш — предизвикателно отвърна Робин.
Доста пообъркана от странната му реакция, тя се обърна, навлече си роклята, но пръстите й направо трепереха от обхваналия я гняв и трудно се справяха с многобройните копчета и връзки. Като се измъкна бавно от леглото Робин отмести ръцете й и се зае сам да пристегне и закопчее роклята й, докато Кейт изгаряше от яд.
— Приготви се, Кейт, ще те чакам долу за закуска. Имаме толкова неща, които трябва да обсъдим.
Робин излезе толкова бързо от стаята, че тя дори не успя да изрече някоя от язвителните си забележки.
Толкова си прекрасна, когато ме мразиш.
Тези негови думи бяха нахлули като бушуващ ураган в главата й. Наистина само едно негово докосване бе достатъчно, за да се пренесе в света на невъобразимото удоволствие, свят, за който дори не подозираше, че съществува, преди жестоката съдба да я свърже с Робин. Тя дори бе повярвала, че го обича, но всичко свърши в онзи ужасен ден, когато ги свари в леглото двамата със Серина. Но дори и след този ден тя не можеше да отрече, че чувствата, които изпитва към него, са нещо повече от обикновена страст. Сега, когато научи, че Серина очаква дете от него, й се струваше, че тези чувства наистина са умрели. Той все още бе в състояние да я възбуди, да накара тялото й да му се подчинява, но Кейт вече бе сигурна, че не го обича. Тя въздъхна дълбоко. Ако Робин наистина си мисли, че ще тръгне с него да Батърст, той горчиво се лъже.
Действително ли го мразеше? Бе й причинил достатъчно страдания, за да изпитва подобни чувства към него. Но и нея си я биваше, нали?
Робин вече чакаше във всекидневната, когато Кейт слезе долу. Кимна му едва-едва с глава и се насочи към шкафа, върху който Мод бе оставила поднос с вкусна храна. Внимателно си подбра по малко от различните неща върху подноса и бавно седна на масата. Робин сигурно е бил доста гладен, защото набързо струпа доста храна върху чинията си и започна да яде. Кейт отхапа бавно първия залък, сдъвка го, а после се намръщи, когато усети как се надига топла вълна от стомаха й. Остави вилицата и с мъка се опита да преглътне храната.
— Ох — изпъшка с ясното съзнание, че трябва да напусне незабавно стаята, защото може да повърне направо на масата.
Скочи и избяга нагоре по стълбите. Тъкмо прибираше легена под леглото, когато Робин влезе в стаята.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Вече направи достатъчно, благодаря — язвително отвърна тя.
— Това ще премине — щастливо се усмихна той. — Смяташ ли, че си добре и можем да поговорим?
— Ей сега ще се оправя.
Тя седна в края на леглото и му посочи един стол насреща.
— Значи не се доверяваш достатъчно на себе си и не искаш да ме допуснеш по-наблизо — попита арогантно Робин, от което на Кейт й стана още по-зле.
— Не се доверявам на теб, не на себе си. За какво трябва да говорим?
— Утре заминавам за Сидни. Ще остана там ден-два, а когато се върна, искам да си готова да тръгнем за Батърст.
— Няма да тръгна — твърдо отвърна Кейт. — Ами имението Маккензи?
— Продай го на Деър. Документите за собственост са на твое име, но според закона всичко, което притежаваш, е мое. А на мен ми харесва в Батърст. Смятам да се установим там за постоянно и на своята земя да отгледам децата си.
— И сигурно включваш тук и детето на Серина, а може би и нея самата?
Робин се изчерви от срам, но не се поддаде на предизвикателството на Кейт.
— Не, за Серина и детето й ще се погрижа отделно. Ако тя не иска детето, ще го отгледам сам. Същото
