Той едва сега се сети, че Кейт очаква дете от него и трябваше да внимава да не ги нарани и двамата.
— Беше точно какъвто те исках.
Очакваше да му каже за детето, но след като тя не го направи, той въздъхна и замълча, като реши да не й признава засега, че знае тайната. Не бе още готов да й каже за Серина. Не тази вечер. Тази вечер беше само тяхна.
— Всичко наред ли е в Батърст — опита се да подхване темата Кейт, като преди всичко очакваше да чуе дали Серина си е намерила съпруг.
— Всичко… върви добре — отвърна Робин, без да я поглежда в очите.
— По дяволите, Робин, много добре знаеш за какво говоря!
Защо Робин така упорито се мъчи да се измъкне, чудеше се тя. Все се опитва да отклони разговора от главното.
— Кейт, нека да не разваляме вечерта с приказки за Серина. Искам да се любим пак.
И преди тя да успее да протестира, той започна да я целува страстно, докато остана без дъх и мисъл, изпълнена само с едно едничко желание. Забрави бързо за Серина, докато целувките му и нежните му пръсти я водеха отново към върховен екстаз. Кейт му отвръщаше по същия начин, като галеше и целуваше нежно всяко кътче от тялото му. Показа й нова поза, като я обърна внимателно по корем върху леглото, а той се притисна отзад към нея. После повдигна единия й крак и проникна дълбоко в нея. С едната си ръка галеше и притискаше изпъкналите зърна на гърдите й, а другата се промъкна между краката й и бързо намери най-чувствителното й място, за да се притисне към него.
Отново горещи вълни се разляха по тялото й и изпита неповторимо удоволствие. Върховната наслада при него настъпи малко по-късно, когато тя малко поуспокоена вече, нежно го галеше.
— Робин.
— М-м-м.
— Искам да поговорим.
— По-късно — промърмори той. — Сега съм изтощен до смърт.
Умората бе действително една от причините за отказа му да разговарят, но той твърде добре знаеше за какво точно иска да го пита Кейт и затова му се искаше всичко това да се отложи колкото може повече. Имаше намерение да й каже цялата истина за Серина, но не тази нощ.
Но Кейт продължаваше да упорства.
— Искам да знам какво става със Серина. Тя все още ли е в Батърст? Къде живее?
Като разбра, че няма да може да отложи въпросите й, Робин седна в леглото, придърпа чаршафа, за да покрие голите им тела, които бяха почнали да изстиват след продължилата тъй дълго любов, и попита:
— Какво би искала да знаеш, любов моя?
— Къде живее Серина?
— Аз се преместих в новата къща преди около два месеца и разреших на Серина да остане в бараката, тъй като тя вече не ми трябва.
Кейт се намръщи, но прие обяснението без някакви особени възражения.
— Тя още ли е в Батърст?
— Не, в момента е в Парамата.
— Ти си я довел тук със себе си — попита Кейт с разтревожен глас.
— Да, но не пътувахме сами. С нас имаше още едно семейство. Почти не съм я виждал, докато пресичахме планината.
— Надявам се, че след като дойде тук, Серина няма… няма никаква власт над теб.
— Серина никога не е имала власт над мен — отвърна Робин.
Макар че думите му изглеждаха правдоподобни, Кейт бе обхваната от някаква неясна тревога. Чувстваше, че нещо не е наред и това я изпълваше със страх.
— Робин, разбирам, че нямаш никакво желание да говорим за Серина. Но ако все пак има нещо, което трябва да знам, моля те кажи ми го.
— Господи, Кейт, по-скоро съм готов веднага да си отсека дясната ръка, отколкото да ти кажа това. Никога не съм искал да те нараня. Обичам те.
Сърцето й подскочи и сякаш се качи в гърлото й и й пречеше да диша. В миг пребледня силно и нямаше сили да каже нито дума. Думите като че се подреждаха в мозъка й, но устните й отказваха да ги произнесат. Погледна към Робин с толкова широко отворени очи, че почти не се виждаха останалите черти на лицето й. Той бе отново поразен от тези тъмносини бездни, които нямо молеха за отговор.
— Съжалявам, Кейт, когато Серина ми каза, просто не можех да повярвам. Затова я доведох в Парамата. Знаех, че д-р Проктър ще ми каже истината. Господ да ми помага, господ да помага и на двама ни, но тя наистина е бременна от мен.
Робин би дал всичко на света, за да предотврати това ужасно разочарование на лицето на Кейт.
— Ти… ти сигурен ли си, че детето е от теб?
— Да — призна тъжно той. — Напълно сигурен. Серина не се е срещала с друг мъж след пристигането си в Батърст. Ако го беше правила, непременно щях да узная за това. Батърст е все още малък град и там има малко неженени мъже, ако не смятаме затворниците.
Кейт с мъка успя да преглътне новината. Като че започна да й се повдига, докато това съобщение се настани с пареща болка в стомаха й. Тя стана бавно от леглото и се приближи с вдървени стъпки към прозореца, като ясно осъзнаваше, че е гола. Гледаше среднощната тъмнина и не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че Серина очаква дете от Робин, а и тя трябва да му каже, че е бременна от него.
Робин се приближи към нея и я прегърна през раменете, като се опита да я притисне по-близо до себе си.
— Това не е краят на света, любов моя. И по никакъв начин не променя чувствата ми към теб. Ще се погрижа за Серина и детето й, но ти си единствената жена, с която бих искал да живея. Нашите деца са единствените деца, които желая.
Кейт се измъкна от ръцете му и се обърна с лице към него.
— Дължиш на Серина много повече от това — каза тя с безпрекословен тон.
— Казах ти, че ще се погрижа да не им липсва нищо. Ще й намеря добър съпруг.
— Ще подпиша документите за развод, Робин. Може би нещата ще се проточат, но Серина ще почака.
— По дяволите! Не искам никаква Серина — простена Робин.
— Мисля, че е малко късно за подобни изявления.
— Не мислиш ли, че наистина се мразя за нещо, което дори не помня да е станало? Не минава дори ден, без да проклинам тази своя ужасна слабост.
— Къде е Серина сега?
— Оставих я при Деър и Кейси. Те не бяха особено щастливи от това, но съм напълно сигурен, че никога няма да й позволят да се появи тук. Искам да забравиш за този глупав развод и да мислиш само за брака ни и за нашето бъдещо дете.
Кейт замръзна на мястото си. Дали Робин знаеше, че очаква дете от него?
— Какво те кара да мислиш, че ще имаме дете?
— Бен Проктър ми каза.
— Мога да отгледам детето си и без теб. Много добре си живеех преди сама, ще мога да живея така и в бъдеще. Единственото нещо, от което имам нужда, е имението Маккензи, имението и моето дете.
— Нашето дете!
— Моето — процеди през стиснатите си зъби Кейт. — Вземи Серина и се върни обратно в Батърст. Ще ти съобщя, когато въпросът с развода бъде уреден. Всъщност, искам веднага да напуснеш къщата ми.
Деветнадесета глава
Ноктите на Робин се забиха в дланта на здраво стиснатите му юмруци. Бе понесъл какво ли не от тази твърдоглава, упорита жена, за която се бе оженил. Тя просто отказваше да се вслуша в гласа на разума, не искаше да разбере, че обича единствено нея и бе готова да разтрогне брака им точно в момента, в който
