— Върви по дяволите! Не искам никакви деца от теб, не можеш ли да разбереш това? Ако детето, което твърдиш, че носиш, се роди, то ще бъде единственото. През останалата част от живота си ще убеждавам Кейт да ми прости за това.
— А какво ще правя аз и детето?
— Това си е твоя работа, но знай, че никога няма да се оженя за теб. Сега ми е трудно да преценя какво ще изпитвам към детето. Но трябва да знаеш, че в момента съм изпълнен единствено със злоба заради несправедливостта, която ме лишава от щастие. Затова най-добре е да се махаш оттук. Направо не мога да те гледам, ще трябва да обмисля всичко отново сам.
— Но… но нали ще се видим по-късно?
— Не знам колко време ще ми трябва, за да разреша тази дилема, но когато това стане, можеш да си сигурна, че най-напред ще съобщя на теб. А сега веднага се омитай, преди да съм забравил, че си бременна жена, ако наистина си бременна, и да съм ти извил врата.
Серина добре знаеше кога трябва да се оттегли, така че остави Робин сам. Бе предполагала, че ще се разстрои, но не бе очаквала, че напълно ще се обърка. Все пак бе доволна от себе си, че успя да постигне целта си, въпреки че така разруши щастието на двама души, а може би и на трети. При това без да се замисля дори как ще се почувства Сайлъс, след като внезапно прекъсне връзката си с него. За нея той бе само средство за постигането на целта. Робин бе единственият мъж, когото желаеше, и щеше да го има, дори с цената на една измама. В любовта и по време на война всички методи бяха допустими.
Осемнадесета глава
През следващите няколко дни Робин просто не можеше да се измъкне от вцепенението си. Всичките му планове рухнаха и той не тръгна за Парамата, както се бе подготвил. Премисляше отново и отново всичко и за първи път в живота си имаше чувството, че не е в състояние да вземе каквото и да било решение. Изпълняваше почти механично задълженията си като магистрат, защото мисълта му бе насочена в съвсем друга посока. Съзнателно се стремеше да избягва Серина, защото се страхуваше от собствените си реакции при вида на жената, която бе разрушила шансовете му за щастлив живот с Кейт.
От своя страна Серина бе достатъчно разумна, за да разбере, че моментът е критичен. Сега трябваше само да чака търпеливо, и в края на краищата Робин щеше да бъде неин. Това съвсем не беше лесна работа, още повече, че Сайлъс Дод я следваше с блеснали от възхищение очи, където и да отидеше. Някъде дълбоко в себе си все пак изпитваше срам, че го бе използвала по такъв недостоен начин, но мисълта, че така ще има Робин завинаги, й се струваше достатъчно оправдание.
Един неочакван посетител завари Робин в кабинета му в административната сграда. Беше в началото на октомври, прекрасен пролетен ден и преселниците преминаваха на големи групи планината заедно с овцете, семействата си и цялата си покъщнина. Робин бе така дълбоко потънал в мрачните си мисли, че не чу кога вратата се е отворила. Осъзна, че не е сам, едва когато мъжки глас прогони мислите му:
— По дяволите, Робин, защо не си в Парамата при жена си?
Робин вдигна учудено глава и срещна хладните сиви очи на Бен Пенрод, в които имаше обвинение и почуда.
— Бен, какво правиш в Батърст? Отново ли гониш приключения?
— Този път съм просто на посещение, приятел. Когато помагах в прокарването на пътя през Сините планини, никога не съм си представял, че тук с такава бързина ще се появи град като Батърст. Исках с очите си да видя какво е постигнато за толкова кратко време. След Нова година тръгвам за Англия, искам да опозная повече места, но все пак си мисля, че бих могъл да се установя тук, като се върна, затова дойдох да разгледам града.
— Виждал ли си Кейт — попита нетърпеливо Робин.
— Да, виждах я — кратко отвърна Бен. В гласа му имаше някаква загадъчност, която разтревожи Робин. — Хокесбъри излезе от коритото си и наводни всичко наоколо преди няколко седмици. Отидох веднага в имението Маккензи, за да помогна на Кейт.
— Господи! И какво стана? Да не би да криеш нещо от мен?
— Успокой се, Робин, всичко е наред — увери го Бен. — Дъждът спря точно навреме и пораженията са незначителни. Не си ли получавал писмо от Кейт?
— Напоследък не ми е писала — призна Робин. — Благодаря ти, че си й помогнал, докато ме нямаше.
— Нали сме приятели, за бога, и ти би направил същото за мен.
— Да — разсеяно се съгласи Робин. Внезапно погледна на Бен с други очи и осъзна, че той е изключително красив и е почти на годините на Кейт. — Наистина ли само затова й помогна?
Робин разбираше, че говори глупости, но бе истински влюбен за първи път в живота си и не можеше да не изпитва ревност.
— По дяволите, Робин, иска ми се направо да те цапардосам през устата, не чувстваш ли, че ставаш смешен? Нима ме смяташ за такова нищожество и вярваш, че ще се опитам да прелъстя жената на най- добрия си приятел?
— Извинявай, Бен, просто не можеш да си представиш в какво ужасно положение се намирам.
Бен взе един стол и се настани срещу него.
— Не мога, наистина, но съм готов да те изслушам. А след това и аз ще ти кажа нещо. Кейси смята, че трябва да го знаеш. Но първо ми обясни защо не се връщаш в имението Маккензи, както беше обещал?
Робин изглеждаше ролкова нещастен, че на Бен му стана мъчно за него. Болката, която преживяваше приятелят му, само подсилваше увереността му, че има правилна позиция по въпроса за брака. И той отново се закле пред себе си никога да не се влюбва и да не се жени.
— Предполагам, че знаеш как ни завари Кейт двамата със Серина, когато пристигна в Батърст преди няколко месеца. Положих дяволски усилия, за да убедя Кейт, че Серина не значи нищо за мен и че всичко това е било само ужасна грешка. Но явно Серина доста се е постарала и е внушила на Кейт някакви ужасни неща, в които тя е повярвала. Кейт се съгласи да дойде да живее с мен в Батърст едва след като времето покаже, че Серина няма никакво право да ме задържи, ако разбираш какво искам да кажа.
— Да — потвърди объркано Бен, защото в същия миг осъзна какво е попречило на Робин да се завърне обратно при Кейт, както й беше обещал.
— Това ли е всичко, което можеш да кажеш, Бен — ядосан от своята безпомощност подхвърли Робин. — Серина ми съобщи преди няколко дни, че е бременна.
— И ти вярваш, че детето е от теб?
— Да, поне тя така казва. А и нямам основание да не й вярвам. Не е имала друг мъж, откакто пристигна в Батърст. Какво друго бих могъл да си мисля? Един път, Бен, само една проклета нощ, от която дори нищо не си спомням. Това не е честно. Обичам Кейт, но тя е прекалено горда, за да остане при мен след всичко това. Ясно е, че съм бил прокълнат още в деня на раждането си.
— Не можеш да бъдеш сигурен, че Кейт няма да те приеме — опита се да го успокои Бен.
— Знам го — твърдо повтори Робин. — Тя ясно ми го каза, когато я оставих в имението Маккензи преди два месеца.
— Но това е било преди… — Бен внезапно млъкна, защото осъзна какво щеше да каже.
— Преди какво? Какво искаше да кажеш, по дяволите?
Няколко минути Бен упорито гледа в пръстите на краката си, преди да вдигне отново очи към Робин. Робин почувства, че направо потъва в сивата бездна на този поглед, че скоро ще научи нещо изключително важно. Нямаше ни най-малка представа какво точно ще му съобщи Бен, но явно ставаше дума за значителна новина, след като Кейси го бе изпратила специално да му я предаде. Може би Бен наистина бе дошъл да поразгледа града, но Робин вече се съмняваше в това. Беше почти убеден, че той е дошъл по молба на Кейси и че ставаше дума за Кейт.
— Кейси смяташе, че ти трябва да знаеш — тържествено обяви Бен.
— Да знам какво? Ще ми кажеш ли най-накрая или ще трябва да го измъкна насила от теб?
— Кейт е бременна. Д-р Проктър го потвърди.
В миг цветът изчезна от лицето на Робин. По всяко друго време тези думи щяха да го изпълнят с неописуема радост. Но сега те прерязаха като с нож гърдите му и го доведоха до пълно отчаяние. Той с мъка
