След седмица Кейт изпълни добронамерения му съвет. Дан Проктър потвърди, че е бременна. След седем месеца щеше да роди дете от Робин. Кейт се чувстваше толкова щастлива, че изпитваше нужда да сподели с някого радостта си. Още на другия ден отиде у Кейси и й разказа всичко.
— Робин ще бъде прекрасен баща — ентусиазирано каза Кейси. — Той е толкова привързан към Брендън и Луси. Няма ли да се появи скоро в имението Маккензи?
— Би трябвало вече да е пристигнал — призна Кейт и в гласа й се долавяше и страх, и безнадеждност.
Ами ако Робин е решил, че не я иска повече? Или може би Серина беше… Не, нямаше да мисли за потискащи неща, това не беше полезно за детето.
Кейси се намръщи, защото ясно си представяше какво изпитва Кейт. Тези ужасни мъже, понякога бяха така лекомислени и невнимателни.
— Той те обича, Кейт, ще се върне, ще видиш.
— Вярвам, че Робин ме обича, но се съмнявам, че ще ме обича някога така, както е обичал теб.
— Но това е просто смешно — горещо запротестира Кейси.
— Ако ти беше негова жена, Серина никога нямаше да успее да го изкуши — отвърна ядосано Кейт. — Неприятно ми е да бъда в сянката на друга жена, но все пак мога до известна степен да се примиря с това, защото знам, че ти не отвръщаш на чувствата на Робин.
— Аз обичам Деър, Кейт. Винаги съм обичала само Деър. И нищо не може да промени моите чувства.
— Знам — призна Кейт. — Не е трудно да се види, че вие двамата просто сте създадени един за друг. Затова и приемам второто място в сърцето на Робин. Но не бих могла да понеса и Серина да се намесва в живота ни. Искам моите деца да са единствените деца, които Робин ще има.
— Кейт… — започна Кейси, но почти веднага се спря. Знаеше за какво точно говори Кейт и не можеше да намери думи, с които да я успокои. Но все пак можеше да направи нещо, за да върне Робин обратно в имението Маккензи, и възнамеряваше веднага да го стори, дори после да я обвиняват, че се меси където не й е работата.
Неотложна работа задържаше Робин в Батърст, въпреки че отдавна вече трябваше да се завърне в имението Маккензи. Пролетта доведе нов поток от преселници в града и възникнаха много проблеми. Робин като магистрат бе отговорен за решаването им. В края на краищата той се увери, че няма да може да се справи сам, нужен бе още един магистрат, за което възнамеряваше да разговаря с губернатора Маккери колкото е възможно по-скоро. Все пак успя да се поосвободи малко и започна да крои планове за заминаването си за имението Маккензи, за да вземе Кейт. Три дни преди тръгването му, на вратата се появи Серина и обърна целия му живот с краката нагоре.
— Какво има, Серина — попита студено той, докато тя мина мълчаливо покрай него и влезе в къщата.
Първите няколко минути тя говори само за прекрасната къща, която си бе построил. Може би един ден щеше да стане изключително богат и Серина се надяваше, че ще бъде до него, за да сподели щастието му.
— Харесва ми твоят дом, Робин. След като се обзаведе, ще бъде нещо наистина забележително.
— Сигурен съм, че Кейт ще се справи добре с обзавеждането — отвърна Робин. — Имаш ли нещо специално да ми казваш? Много съм зает. След няколко дни ще пътуват за Парамата, за да доведа Кейт.
— Аз бих могла да свърша много по-добре работата от Кейт по обзавеждането — каза Серина, като нарочно се обърна към него и го изгледа изпитателно.
— Вече сме разговаряли достатъчно по този въпрос — въздъхна уморено Робин.
— Не, Робин — рязко отвърна тя и очите й заблестяха, — това за което съм дошла, не е било обсъждано преди.
Той се намръщи, обзет от предчувствието, че никак няма да му хареса съобщението, което тя възнамеряваше да направи.
— Тогава казвай по-бързо, за да мога да продължа с приготовленията за пътуването си.
Серина си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Знаеше, че Робин ужасно ще се разгневи, така че трябваше да е готова да реагира по съответен начин. Макар че всъщност нищо вече не можеше да се промени, това, което щеше да му каже, бе самата истина.
— Бременна съм, Робин, очаквам дете от теб.
— По дяволите, Серина, моментът никак не е подходящ за шеги, нито пък имам настроение да ги слушам.
— Това не е шега, Робин. Аз наистина ще имам дете от теб, след седем месеца, ако искаш да знаеш кога точно ще стане това. И двамата знаем какво се случи и очаквахме тези последици.
Лицето на Робин потъмня от гняв и той ядосано прекара пръсти през гъстата си руса коса.
— Лъжеш! Не е възможно това да стане от… от една единствена нощ. Освен това съвсем не си спомням да съм се любил с теб тогава.
— Да не искаш да кажеш, че съм прибирала други мъже в леглото си — попита Серина, като повдигна упорито брадичката си.
Много му се искаше да я обвини в това, но знаеше със сигурност, че не се е срещала с никакви други мъже, откакто бе пристигнала в Батърст. Ако се бе опитала да се утеши в ръцете на някой друг, веднага биха плъзнали слухове за това. Всъщност Робин би предпочел Серина да си намери някой мъж и да прехвърли симпатиите си върху него.
— Не те обвинявам в нищо, Серина, освен в това, че може би ме лъжеш. Просто не ти вярвам.
— Как бих могла да лъжа за подобно нещо — намръщено отвърна тя. — Не си ли щастлив?
— Щастлив! Господи, ако това, което ми казваш, е истина, ти направо ще ми съсипеш живота. Кейт никога не би разбрала, нито пък ще може да ми прости. Тя очаква да се завърна в имението Маккензи и да й съобщя, че ти повече никога няма да се намесваш в живота ни. Нека да ти намеря някой, за когото да се омъжиш — предложи Робин отчаяно. — Обещавам ти, че ще бъдеш щастлива с него.
— Нима искаш друг мъж да отглежда собственото ти дете — предизвикателно каза тя. — Не съм очаквала подобно нещо от теб, Робин. Пък и кой ли мъж би се свързал с жена, бременна от друг.
Робин започна да крачи нервно из стаята, като не искаше да повярва в това, което му бе съобщила Серина. Но ако това беше истина? Можеше ли да прехвърли върху друг мъж отговорността за отглеждането на собственото му дете? Не обичаше Серина, не я желаеше дори, но едно невинно дете бе нещо съвсем друго. Как би могло да повлияе едно дете от Серина върху живота му с Кейт? Ужасният отговор дойде веднага, категоричен и неподлежащ на промени: ако Серина е бременна от него, няма да има повече никакъв живот с Кейт. Тя бе прекалено горда, за да понесе подобна обида. Ще подпише тези дяволски документи за развод веднага, без да го изслуша дори.
Започна да му става лошо като погледнеше към Серина. Знаеше, че трябва да вземе някакво решение за бъдещето й и за бъдещето на своето дете. В Батърст нямаше лекар, така че не бе възможно да получи потвърждение за състоянието на Серина. Естествено, времето щеше да покаже, но той и без това бе закъснял с пътуването си до Парамата. Бе обещал на Кейт. Ако не се появеше, тя веднага щеше да реши, че това, от което и двамата са се страхували, е станало. Дали пък така не беше по-добре, помисли си той. Просто не можеше да понесе мисълта, че ще я нарани така жестоко, а не си и представяше как ще устои на гнева й, когато разбере за причината за неговото забавяне.
— Махай се от очите ми, Серина — горчиво каза той. — Когато реша как да постъпя с теб, ще ти съобщя. Сега съм напълно объркан. Ти разруши всичките ми мечти за щастливо бъдеще заедно с Кейт.
— А моето бъдеще и бъдещето на детето ти? Нима не си заслужава да се замислиш и за това?
— Ти заслужаваш единствено омразата ми, но не бих могъл да се отнеса със същите чувства и към едно невинно дете. Ако не се бе завряла в леглото ми, когато бях толкова пиян, че не осъзнавах какво върша, това никога нямаше да се случи.
— Бихме могли да сме щастливи заедно, Робин — замоли го отчаяно тя. — Нали възнамерявахме да се оженим и щяхме да го направим, ако не се бе появила Кейт. След като тя се разведе с теб, нещата стават както преди. Ще имаме и други деца и…
