светски събития и на други, недотам прилични развлечения.
— Качвай се — каза той, прихващайки тънката талия на Фийби, за да й помогне да седне на подплатената кожена седалка.
Заобиколи от другата страна, скочи на мястото на кочияша и взе юздите.
— Сигурна ли си, че си добре? — запита той загрижено. — Не си казала и дума, откакто си тръгнахме от Римския павилион. Ако ти се говори, защо не започнеш, като ми кажеш какво правеше в градините Воксхол без придружител? Не знаеш ли, че единствените жени, които се осмеляват да влязат в градините сами, са проститутки?
— Аз… не знаех. Никога не съм ходила там. Много неща са се променили, откакто напуснах Англия.
— Ако си искала да отидеш във Воксхол и не си имала придружител, защо не ме помоли да дойда с тебе?
— Не съм твоя отговорност — изхриптя Фийби. — Освен това гърлото ме боли и нямам настроение да обяснявам надълго и нашироко. — Тя го изгледа любопитно изпод полуспуснатите си клепачи. — Благодаря ти, че ми се притече на помощ. Откъде знаеше къде да ме намериш? Или просто си се разхождал тази вечер в градините Воксхол?
— Стигнахме — каза Рам, спирайки пред къщата на Фийби. — Ще ти кажа как те намерих, след като влезем вътре.
— Уморена съм, Рам.
— Не толкова уморена, че да не чуеш какво имам да ти кажа, обзалагам се. — Помогна й да слезе от каретата и я придружи до вратата. — Имаш ли ключ?
Преди Фийби да успее да извади ключа от чантичката си, госпожа Краули отвори вратата.
— Слава богу, намерили сте я, милорд. Толкова се притеснявах. Гледах през прозореца да ви видя, когато се върнете.
— Съжалявам, че ви причиних такива безпокойства, госпожо Краули — изкряка немощно Фийби.
Госпожа Краули отвори широко очи.
— Какво е станало с гласа ви? Знаех си! Простудили сте се вън на открито. Вървете право в леглото и ще ви донеса един хубав топъл пунш.
— Моля ви, не си правете труда, госпожо Краули. Малко съм пресипнала, но съм добре.
— Мога да гарантирам за здравословното състояние на Фийби — каза Рам. — Защо не идете да си почивате? Обещавам да не я задържам много дълго.
— Сигурен ли сте? Ще пийнете ли чай с госпожица Фийби, преди да ида да си легна?
Рам изгледа Фийби и реши, че една чаша горещ чай е точно това, от което има нужда контузеното й гърло.
— Много добре, ще пием чай.
Госпожа Краули излезе, оставяйки Рам и Фийби сами в приемната.
— Седни, Фийби — каза той. — Изглеждаш готова да припаднеш. Имаше мъчително преживяване тази вечер и аз не съм доволен от обяснението ти. Във всеки случай, ще го приема, но само докато госпожа Краули отиде да си легне.
Подносът с чая дойде сред напрегнато мълчание. След като го сипа в чашите, госпожа Краули им пожела лека нощ и дискретно се оттегли. Рам подаде на Фийби една чаша чай и отпи от своя, забелязвайки начина, по който тя премига болезнено, докато преглъщаше.
Пада й се, помисли безжалостно той. Фийби трябваше да потърси помощ, вместо да се хвърля сама в това.
— Не ми каза как си разбрал, че тази вечер ще съм в градините Воксхол — изрече Фийби.
— Не знаех — излъга Рам. — Когато се отбих вчера да видя как си, госпожа Краули ми каза, че си излязла. Не беше доволна от това, аз също. Но като те знам колко си независима, реших, че не е моя работа, и продължих към Воксхол да гледам фойерверките. Докато се разхождах, видях една жена нападната от мъж и понеже съм съвестен гражданин, й се притекох на помощ.
— Не си знаел, че съм аз?
— Не и преди да го подплаша и да коленича до тебе.
Фийби изглеждаше объркана, но не настоя повече.
Рам реши, че ще е най-добре да не говори повече за това и да продължи със съблазняването. Но едва когато повдигна брадичката на Фийби и я погледна в очите, осъзна, че иска да я целуне и поради друга причини, не само свързаните с дълга му. Макар да не забравяше, че Фийби е неговото минало, че дългът към страната е на първо място, не виждаше никакви причини да не се наслаждава на съблазняването. Информацията, която искаше да извлече от нея, можеше да бъде също толкова ценна, колкото и урокът, който тя би научила, когато той я изостави.
— Ти си толкова красива, както си те спомням — прошепна Рам, докато я привличаше нежно в прегръдките си. Целуна я по слепоочието, по бузата, по върха на носа. — Спомняш ли си как беше помежду ни?
— Прекарах четири години в опити да забравя — измърмори Фийби. — С колко жени си спал, след като излязох от живота ти?
Твърде много, за да се пресметнат…
— А ти с колко мъже си спала? — отвърна той.
— Отговорът ми ще те изненада.
Рам се ухили.
— И ти ще се изненадаш от моя.
Фийби се вгледа в лицето му, дяволитият блясък в очите му я предупреждаваше да бъде нащрек. Беше виждала този поглед и преди, беше се оставила да бъде съблазнена от него веднъж, но вече не. Не, никога повече. Репутацията на Рам като женкар и фустогонец беше всеизвестна. Тя нямаше представа защо той ще се интересува отново от нея след горчивата им раздяла, но инстинктът я предупреждаваше, че от това няма да произлезе нищо добро за нея.
Погледът й се спря на устата му; спомените я връхлетяха, без да ги е викала. Бяха ли устните му толкова меки, колкото ги помнеше? По едно време не можеше да се насити на целувките му. Той запълваше сетивата й, задоволяваше тялото й и я караше да се чувства обичана. За съжаление, тя не беше единствената жена, повярвала на предателските му лъжи. Ако не беше Дейвид тя никога нямаше да намери смелостта да изключи Рам от живота си, преди той да се е уморил от нея и да е намерил друга да заеме мястото й. Тя не беше искала да повярва, но Дейвид я беше убедил, че това ще се случи, когато Рам получи от нея каквото е искал.
Мислите й се приземиха, когато Рам погали бузата й с опакото на дланта си. Пръстите му бяха топли, когато се плъзнаха нежно по очертанието на челюстта й, и тя едва не излезе от кожата си, щом върховете им се спряха на чувствителната пулсираща вена в основата на шията й.
— Ще носиш тези синини дълго време — изрече той.
— Можеше да бъде и по-зле — изхриптя Фийби. — Можеше да загубя живота си, а не просто гласа.
Той проследи синините с върховете на пръстите си, после я изненада, като положи устни върху тях и полека близна.
— Това успокоява ли те?
Тя го отблъсна, но не силно.
— Престани, Рам.
Той вдигна глава.
— Защо? Познавам този поглед. Искаш да те целуна. И двамата искаме едно и също, Фийби. Защо се противиш?
Повдигна брадичката й; устните му се задържаха толкова близо до нейните, че Фийби почувства съблазнителния шепот на дъха му. Очите му се бяха превърнали в зелена мъгла; тя не можеше да откъсне погледа си от тях. Настойчивият му поглед беше толкова властен, колкото си го спомняше. Щом Рам спреше погледа си върху някоя жена, тя се превръщаше във фокуса на неговия свят… докато не дойдеше друга, Фийби се опита да не забравя това, докато ръцете му я притискаха по-плътно към тялото му и езикът му облизваше ръба на устните й.
Това трябва да престане! Фийби не можеше да издържи на магията на целувките му, не можеше да се
