влюбила в него. Рам тогава беше изглеждал също толкова увлечен по нея, колкото и тя по него. Каква глупачка е била да повярва, че е единствената жена в живота му.
— Операта не е добра идея, милорд — каза тя. — Не си в моя обсег.
Изящните вежди на Рам се вдигнаха учудено.
— Аз съм точно в обсега ти, скъпа, независимо дали искаш да си спомниш колко близки бяха отношенията ни или не. Ще те взема в осем часа.
Кипейки вътрешно, Фийби отвори вратата, за да го подкани да излезе. Трябваше да се досети, че той е намислил нещо, когато видя хитрата усмивка, извила устните му, но беше забравила колко дяволски решителен можеше да бъде. Хващайки я през кръста, докато минаваше покрай нея, той я накара да се завърти и я притисна към себе си, докато всяка част от него не се долепи до всяка част от нея.
Тя почувства бурната издутина на секса му да се притиска между краката й, твърдостта на гърдите му срещу нейните, дългите мускули на бедрата му смазваха нейните. И устата му… Целувката му имаше вкуса на греха, а в същото време ръцете му стискаха седалището й и я повдигаха, прилепвайки я още по-здраво към неговата възбуда.
— Пусни ме! — заповяда тя, борейки се да си поеме дъх.
Рам се засмя, завъртя я и полите й прошумоляха, и едва тогава я пусна.
— Тялото ти ме помни, сладка Фийби. Приятни сънища. И излезе.
Затръшвайки вратата зад него, Фийби се облегна на нея за подкрепа още разтреперана от взривоопасната им среща. Проклет да е! Как се осмелява да влиза в живота й и да го обръща с главата надолу? Беше му казала съвършено ясно в деня, когато го беше напуснала, че не иска да играе никаква роля в скандалния му начин на живот. Преди Рам да влезе отново в живота й, тя не беше съжалявала за решението си, защото се беше убедила, че е избягала от един свят на душевна болка.
Тогава беше толкова млада, толкова съвършено увлечена и така влюбена, че не искаше да повярва на суровата действителност. Слава богу, беше имала смелостта да напусне Рам и да се качи на онзи кораб заедно с Дейвид. Но всичко това сега беше вече изтекла вода. Тя не можеше да позволи на Рам да я разсейва от най-важното: да намери баща си и да върне този проклет амулет на неговия собственик.
Рам излезе замислен от дома на Фийби. Ако не знаеше, че не може да й се вярва, почти нямаше да се усъмни, че тя няма никакви сведения за амулета. Но беше убеден, че става нещо много странно с баща й. Може би сър Андрю Томпсън беше откраднал амулета, а може и да не беше. Нямаше да разбере, докато сър Андрю не се появеше и не докажеше невинността си.
Мислите му се върнаха към мъжа, който беше нападнал Фийби тази вечер в градините Воксхол. Явно някой е искал амулета толкова много, че да заплаши сър Андрю и дъщеря му. Кой друг знаеше за този ценен предмет? Навярно Дейвид Филипс. Но той беше асистент на Томпсън и любовник на Фийби, защо да иска да й навреди? Тук нещо не се връзваше. Може би Филдинг щеше да има някакви идеи.
Рам подкара каретата на Уестмор по улиците към градините Воксхол, надявайки се да зърне приятеля си и да го убеди да отидат заедно у Мадам Бела. След като беше целувал и галил Фийби, се чувстваше възбуден като млад козел. Не беше мислил, че ще е толкова трудно да съблазни Фийби и да изкопчи информацията, която му беше необходима, но не беше взел под внимание упорството й. Усмихна се мрачно, по-решен от всякога да има Фийби в леглото си.
Намери коня си все още вързан, където го беше оставил, което означаваше, че Уестмор може да го чака при естрадата. Остави каретата на едно празно място, слезе от капрата и се запъти към музиката, която долиташе до него, носена от лекия нощен ветрец.
Тълпата около естрадата не беше оредяла, но Рам лесно забеляза приятеля си, застанал отляво, защото главата му стърчеше над всички. Запъти се към Уестмор, забелязвайки развеселено, че приятелят му като че ли е доста зает с компаньонката си. Едната му ръка дръзко изследваше приятно оформеното й седалище, докато другата беше потънала в ниското деколте на корсажа й.
— Още си тук, както виждам — каза Рам, тупвайки Люк по рамото.
Люк го приветства с усмивка.
— Помислих да изчакам да видя дали няма да се върнеш. Сигурно си изгубил подхода си, старче. Тя не те ли иска?
Рам не обърна внимание на въпроса.
— Може ли да поговорим насаме?
Люк пъхна една монета между едрите гърди на проститутката, потупа я по задника и я отпрати.
— Слушам те, Бракстън. Какво си замислил пък сега? Госпожица Томпсън не е твоят тип, но това не е причина да не я харесваш. Още ли не си я съблазнил? Не дръж най-добрия си приятел на тъмно.
— Ходи ли ти се у Мадам Бела? — запита Рам, усмихвайки се на доверения си приятел. — Помислих да опитам тази вечер Лулу, ако вече не е заета. Ще вържа Дюк на каретата и ще ти обясня всичко по пътя.
— Винаги ми се ходи у Бела — засмя се Люк. — Хайде, приятелю. Нямам търпение да чуя в каква лудория си се забъркал сега. Колко жалко, че Батхърст го няма; сигурен съм, че би харесал разказа ти толкова, колкото ще ми хареса и на мене.
Когато Рам се настани в каретата при Люк, едва не промени намерението си да разкаже на Уестмор какво става. Но тримата с Уестмор и Батхърст бяха споделяли толкова много, че им беше станало втора природа да се изповядват на най-добрите си приятели, ненадминати женкари като тях.
— Е, чакам — подкани го Люк. — Защо не харесваш госпожица Томпсън и защо се опитваш да я съблазниш? Не ми казвай, че си се запътил към олтара, старче. Никак не ми се иска да остана последният женкар в Лондон. — Той вдигна небрежно рамене. — Но ако стане така, сигурен съм, че ще се справя.
— Спомняш ли си, че ти казвах, че работех за външното министерство, докато ти и Батхърст воювахте на Арабския полуостров?
— Господи, не си се забъркал в някаква интрига, нали?
— Може и така да се каже.
— Спомням си, че се отказа след войната.
— Така беше, но външното министерство ме помоли да поема една задача, която включва Фийби Томпсън и баща й.
— Нищо опасно, надявам се.
— Няма опасност. Но трябва да направя най-доброто, на което съм способен.
Люк го изгледа развеселено и избухна в смях.
— Защо външното министерство иска да съблазниш една добре възпитана млада жена? И двамата знаем, че девиците са извън обсега ни.
— Това не изглеждаше да безпокои Батхърст — отбеляза сухо Рам. — Освен това, кое те кара да мислиш, че Фийби е девица?
Тъмните вежди на Люк се вдигнаха въпросително.
— Знаеш ли нещо, което друг не знае? Говориш така, сякаш с госпожица Томпсън сте нещо повече от обикновени познати. Нещо ми казва, че си приел тази задача поради лични причини.
— Всичко, което мога да кажа, е че познавам Фийби много преди да ми бяха възложили тази задача.
— Какво точно иска външното министерство от тази жена?
— Информация. Искат да намерят баща й. Сър Андрю Томпсън изчезна.
— А, да, египтологът. Това не е моята сфера на познания, но мисля, че съм чувал да споменават това име един-два пъти. Значи трябва да съблазниш дъщеря му. Интересно. Нещо друго да ми кажеш?
— Не и този път. Вече ти казах повече, отколкото трябваше.
— Очевидно съблазняването не е било успешно, иначе нямаше да си толкова навит да ходиш у Бела.
— Фийби е своенравна и има нужда от специално отношение. Предишните ни взаимоотношения не завършиха добре… друго няма да кажа.
А, стигнахме — каза Люк, спирайки пред заведението на Мадам Бела. — Влизаме ли?
Висок, изискан прислужник им отвори вратата и те влязоха в упадъчно елегантната приемна на Бела. Няколко от нейните момичета се разхождаха из стаята в изкусно подредено неглиже. Рам забеляза веднага Лулу и щеше да се отправи към нея, ако Бела не се беше появила, за да ги приветства с Люк.
