пребори с магнетизма, който привличаше жените към него като пеперуди към пламък. Но преди да успее да призове цялата сила на волята си, устните на Рам плениха нейните. Изкусните му целувки изсмукваха дъха от дробовете й. Реалността на неговия вкус я привличаше по-силно, отколкото споменът за него.
— Отвори се за мене, Фийби — прошепна той.
Но в мига, когато го изрече, устните й се разтвориха и тя усети как езикът му прониква в устата й. В мига, когато езикът му докосна нейния, тя почувства как в нея избухва пламък, изпращайки течен огън по вените й чак до чувствителната зона ниско в корема. Тя въздъхна, когато ръцете му потърсиха гърдите и, топлината им се вмъкваше под кожата й. Палещата страст, която допирът му събуди, я заля.
Неговата страст или своята чувстваше тя толкова силно? Не беше сигурна и не искаше да мисли за това.
Сякаш насън Фийби усети как той я полага на дивана, почувства как твърдото му тяло притиска нейното към възглавниците. Понечи да протестира, но изгуби дар слово, когато ръката му се плъзна под полите й и нагоре по вътрешната повърхност на бедрото й. Борейки се да освободи устата си от настоятелните му целувки, тя успя да прошепне отчаяно:
— Рам, престани!
— Не искаш да спирам, Фийби. Знаеш, че ще ти бъде добре. Аз съм единственият мъж, на когото не можеш да откажеш тялото си. Принадлежиш ми.
Разтърсвайки яростно глава, Фийби искаше да му възрази, но знаеше, че той говори истината.
Въздишка се откъсна от устните й, когато ръцете му се придвижиха още по-нагоре и той погали нежните листенца на секса й с върха на пръста си.
— Искам те, Фийби. Все ми е едно дали си взела Филипс за любовник, можем да започнем оттам, докъдето бяхме стигнали — пръстът му се пъхна в нея. — Усещам те как трепериш. — Напрегнатият му поглед прогаряше огнена пътека по кожата й. — Толкова си… стегната.
Фийби не можеше да мисли, усещанията я връхлитаха отвсякъде. Искаше да му каже, че той е единственият мъж, който някога се беше любил с нея, но нямаше да му даде това удовлетворение.
Не искаше да признае това, което изпитваше с него, но жадната му уста и парещата му страст й напомниха как отчаяно някога го беше обичала и как неговото любене я беше карало да се чувства така трептящо жива.
— За какво мислиш? — прошепна Рам срещу устните й. — Какво усещаш?
— Погълната — прошепна тя дрезгаво. — И замаяна. Това, че пак сме заедно по този начин, е неразбираемо.
— Не виждам защо да е така. Не аз те изоставих. Ако си спомняш, ти ме изостави. Трудно ли е да повярваш колко ми беше мъчно за тебе през всичките тези години?
Фийби изсумтя невярващо.
— Вие сте лъжец и измамник, лорд Бракстън.
Той се ухили несмутен.
— Целувките ти имат вкуса на рая. Баща ти ще одобри ли това, че пак сме заедно? Къде е той, впрочем? Очакваш ли скоро да се върне?
Споменаването на баща й подейства като студена вода на вцепенените й сетива. Защо Рам се интересува от баща й? Знае ли за амулета? Тя го заразглежда изпод полуспуснатите си клепачи, но безстрастното му изражение не й казваше нищо.
— Не сме заедно, Рам. Някога вярвах, че с тебе ще живеем щастливо до края на дните си, но тогава бях млада и наивна.
— Баща ти винаги ме е харесвал. Кажи ми къде да го намеря и сам ще го питам дали одобрява да се съберем.
— Татко е на гости в провинцията — излъга тя. — Той желае всичко, което ще ме ощастливи, но това не си ти. Репутацията ти върви пред тебе.
Той не обърна внимание на последната й забележка.
— Баща ти сигурно ти липсва. Готов съм за ваканция извън Лондон — може би ще можем да го посетим двамата с тебе.
— Здравето му се влоши, когато се върна от Египет. Това, от което най-много има нужда сега, е усамотение.
Рам изглеждаше не особено убеден.
— Като види дъщеря си, ще се ободри. Можем да тръгнем утре, ако искаш.
— Защо толкова настояваш? Няма да те отведа при баща си, няма и да ти кажа къде да го намериш, затова престани да ме притесняваш.
— Погледни ме, Фийби. Аз съм човек с огромен опит. Мога да извлека от тебе каквито сведения са ми необходими.
Тя се вгледа в тлеещите дълбини на зелените му очи и разбра, че той говори самата истина. Беше му позволила да я целува и да я гали тази вечер, когато инстинктите й крещяха, че стъпва на опасна почва. Женкар като Рам би могъл да измъкне всяка девица от фустите й само за миг. Би могъл дори да убеди някоя жена да… Не, тя отказваше да си спомни колко силно се беше увлякла по лорд Рамзи Бракстън.
Любопитството я накара да запита:
— Какво те кара да мислиш, че имам информация, която може да те интересува?
— Интересувам се от всичко, свързано с тебе — изрече Рам с мек тон. — Но точно сега ми се иска да те целуна.
Ръцете му се обвиха здраво около нея, но Фийби се измъкна.
— Няма да те оставя пак да влезеш в живота ми, Рам. Оценявам това, което направи тази вечер за мене, но нищо добро няма да излезе, ако подновим връзката си. Предлагам да предприемеш законови стъпки да направиш раздялата ни трайна.
— Не приемам „не“ за отговор, Фийби — възрази Рам. — Баща ти го няма и ми се струва, че те дебне опасност. Кой мъж ще те остави сама и незащитена?
— Умният мъж, например — подсказа му Фийби. — Мога да се грижа за себе си. Имам и Дейвид.
— Филипс го нямаше, когато имаше нужда от него тази вечер — изрече саркастично Рам. — Защо те нападна този мъж? В какво си се забъркала? Довери ми се, Фийби. Искам да ти помогна.
Надеждността не беше най-силното качество на Рам, помисли безжалостно Фийби. Женкар, съблазнител и лъжец — тези думи по-добре описваха развратния лорд Бракстън. Хрумна й, че той нямаше да бъде тук, ако не искаше нещо от нея, нещо извън неангажиращо сексуално преживяване или подновяване на връзката им.
— Можеш да ми помогнеш, като ме оставиш сама — заяви тя. — Не се бъркай, където не те искат. Само ще влошиш нещата. Невинни хора може да пострадат.
Рам беше изправен пред дилема. Инстинктът му подсказваше, че Фийби няма амулета, никога не го е имала, но здравият разум го предупреждаваше да не й се доверява отново. Тя беше нанесла ужасен удар по гордостта му и доколкото би могъл да каже, не беше променила поведението си. Съблазняването й нямаше да се окаже толкова лесно, колкото си го беше представял. Тя беше твърде подозрителна спрямо него. Въпреки това той нямаше намерение да разочарова Филдинг. Ако не намереше амулета, щеше да се стигне до международен инцидент.
— Какво ще влоша? Кой ще пострада? Говориш със загадки.
Фийби се надигна и се отправи към вратата.
— Лека нощ, милорд. Моля те, повече не идвай.
Рам я последва до вратата.
— Не можеш да ме отстраниш така лесно, Фийби. Искаш ли да дойдеш на опера с мен? Знам, че ще ти хареса. Кажи „да“.
От години Фийби не беше ходила на опера. Последния път беше с баща си, при последното им посещение в Лондон, преди повече от пет години. Помнеше го, защото онази вечер беше видяла Рам за първи път. Млада красавица се беше вкопчила в него като пиявица. Беше й се сторил най-красивият, най- веселият мъж, когото някога беше виждала. Запозна се лично с него шест месеца по-късно, когато с баща си отиде на гости у един помощник в египетското им приключение, чиито земи граничеха с тези на наследственото имение на лорд Бракстън. Рам беше посетил бала в чест на баща й и тя веднага се беше
