Вратата се отвори и в стаята влезе закръглена млада жена с румени бузи и носле като копче. Остави подноса на масата и направи реверанс.
— Аз съм Аби, новата ви камериерка. Негова светлост ме нае вчера. Надявам се да ме харесате, милейди.
Тъй като Фийби никога не беше имала лична камериерка, беше сигурна, че Аби ще й върши добра работа.
— Сигурна съм, че ще се разбираме доста добре, Аби. — Погледна към подноса. — Какво си ми донесла, освен шоколада?
Аби вдигна салфетката от подноса.
— Готвачката ви праща сладко руло, да изтраете до закуската. Надявам се, че ще го одобрите.
— Изглежда възхитително. Благодари й от мое име.
— Мога да подредя дрехите ви, докато ядете — предложи Аби. — Негова светлост желае да се срещнете с него в преддверието след един час. Иска да ви представи на персонала.
Фийби сподави един стон. Не искаше да се вкоренява в домакинството на Рам.
— Благодаря, Аби. Можеш ли да ми донесеш малко топла вода от кухнята?
Аби направи още един реверанс и излезе, Фийби замислено започна да отпива от шоколада си, изненадана, че Рам помни колко го обича. Тъкмо беше изпила и изяла всичко, когато Аби се върна с горещата вода. След като се изтри бързо с гъба, Фийби позволи на камериерката да й помогне да се облече и да подреди косата си. Не си спомняше кога се е чувствала толкова обсипвана с грижи.
Когато слезе по стълбите малко по-късно, видя персонала подреден в преддверието, с очаквателни изражения. Рам също беше тук, изглеждаше блед, но красив, както винаги. Пристъпи към стъпалата, когато тя стигна най-долното, и й предложи ръката си. Топлина плъзна нагоре по ръката й, когато дланта й се отпусна в неговата, и тя се опита да я дръпне. Той я изгледа странно и стисна пръстите й, а после започна да й представя служителите.
Фийби знаеше, че няма да ги запомни както трябва, но направи храбро усилие да се усмихва и да повтаря всяко име, от Портър, иконома, до Бабс, най-незначителния кухненски помощник. Изпитваше остра болка от ентусиазираните им поздрави и се питаше какво ли ще си помислят за нея, когато изчезне от живота на Рам.
Рам разпусна персонала, махвайки с ръка.
— Вече познаваш Уилсън, моя кочияш. Утре можеш да се запознаеш с градинаря и коняря.
— Имаш много прислужници като за един човек. Хората от висшето общество не правят ли нищо сами?
— Дори по-малко от нищо — призна Рам. — Обслужват ни, скъпа. Доволна ли си от камериерката?
— Разбира се; защо да не съм? Надявам се, ще й намериш място в домакинството си, след като си отида.
Рам не успя да отговори, когато месинговото чукче на вратата извести идването на посетител.
— Не си прави труда, Портър — каза той, — сам ще отворя.
Фийби се насочи към сутрешната трапезария, за да закуси, но един глас, който веднага разпозна, я накара да се обърне.
— Дейвид!
Без да й обръща внимание, Филипс се нахвърли върху Рам, размахвайки сутрешния „Таймс“ в лицето му.
— Копеле такова! Ще й разбиеш сърцето!
— Моля те ела вътре и ми позволи да ти обясня — каза Фийби.
— Какво ви кара да мислите, че ще разбия сърцето на Фийби? — запита Рам.
Филипс влетя в преддверието, затръшвайки вратата зад себе си.
— Аз бях мъжът, към когото тя се обърна, след като намери здрав разум, за да ви напусне. Беше съсипана, безутешна. Имаше късмет, че се спаси от вас тогава. Как я убедихте да се омъжи за вас? Това е последното, което към очаквал от вас, Бракстън. Можете да имате която и да било жена, всяка, която си поискате. Защо Фийби?
— Дейвид, не е каквото изглежда — заекна Фийби.
Ръката на Рам се обви властно около талията на Фийби.
— Тъкмо закусваме, Филипс. Ще ни правите ли компания?
— Вече закусих — изръмжа Филипс.
— Сигурен съм, че една чаша кафе или чай няма да ви навредят. Решавайте сам — каза Рам, повеждайки Фийби по коридора към сутрешната трапезария.
— Ела, Дейвид — настоя Фийби. — Сигурна съм, че мога да ти дам задоволително обяснение на всичко.
Закуската вече беше разположена на бюфета, когато те влязоха в слънчевата стая, гледаща към градината. Рам настани Фийби, после посочи на Филипс стола насреща й.
— Ще си сервираме сами — каза той на прислужниците, готови да ги обслужат.
Фийби взе резен бекон, яйца, бъбреци и препечен хляб. Сипа чай в чашата си и се съсредоточи върху храната.
— Не виждам как можеш да ядеш в такъв момент — укори я Филипс, хвърляйки кос поглед към Рам, а после прошепна: — Нима забрави баща си?
— Лорд Бракстън знае всичко, Дейвид.
Дейвид пребледня.
— Казала си му? Да не си се побъркала?
— Нямах избор — възрази тя. — Рам заподозря, че нещо не е наред. Съгласи се да ни помогне.
— Може да си подписала смъртната присъда на баща си — изфуча Филипс.
— Не бъди такъв песимист, Дейвид. Това продължава вече твърде много; стигнахме дотам, че вече имаме нужда от външна помощ.
Отговорът й не успя да успокои Филипс.
— Просто ми обясни защо се омъжи за човек с репутацията на Бракстън. Няма да се изненадам, ако изневери на обета си още преди да е изсъхнало мастилото на брачния договор.
— Време е да разкрием истината, любов моя — проточи Рам. — Искаш ли да му кажеш, или аз да му кажа?
— Какво да ми каже? — запита Филипс, местейки поглед от Рам към Фийби.
Тя си пое дъх, за да се успокои.
— Аз ще му го кажа. Заслужава да го чуе от мене.
— Много добре, любов моя, но накратко.
— Ние с Бракстън се оженихме преди четири години, преди да напусна Англия.
Дейвид скочи на крака.
— Само не ми казвай, че е истина!
— Моля те, седни, Дейвид — Той се отпусна тежко на стола си. — Вярно е — продължи Фийби. — Помислих, че мога да променя Рам, след като се оженим, но ти ме опроверга. Очаквах той да получи анулиране, след като заминах, но явно бях сгрешила. Нямах представа, че още сме женени, докато той не се появи на прага ми.
Филипс стана, стиснал ръба на масата, лицето му беше почервеняло, кокалчетата на пръстите — побелели.
— Това копеле поиска ли съпружески отношения?
— Не беше така, Дейвид. Рам настоя да се преместя в дома му, за да ме защитава. След нападението срещу мене той се страхуваше за безопасността ми. Ние не сме… интимни.
Погледна към Рам и стисна зъби, когато видя вдигнатите му вежди и развеселеното изражение.
— Не мога да повярвам, че си ме водила за носа през всичките тези години — изрече ледено Филипс. — Надявах се да се оженя за тебе, а ти дори нямаше благоприличието да ми кажеш, че си омъжена за Бракстън. Намирам това достойно за презрение, Фийби. Ти си достойна за презрение.
Рам скочи мълниеносно от стола си. В миг притисна Филипс до стената с коравите си ръце и твърдия си поглед.
