— Още една пренебрежителна забележка по адрес на съпругата ми и няма да отговарям за действията си. Мога да ви пречупя врата с едно движение, без никакви угризения. Портър ще ви изпрати; настоятелно ви съветвам вече да не се появявате на прага ми.
Фийби се втурна да защити Дейвид.
— Пусни го, Рам! Дейвид не говореше сериозно. Шокирахме го и той реагира. Разбирам гнева му. Трябваше да му кажа за нас още преди години.
Сякаш повикан, Портър се появи на вратата. Рам пусна Филипс и той се облегна на стената.
— Ще съжалявате за това оскърбление, Бракстън.
— Съмнявам се — проточи Рам. — Портър, можете да изпратите гостенина.
— Оттук, сър — каза Портър, хващайки Филипс над лакътя.
Филипс отърси ръката му.
— Ще оставиш ли Бракстън да се намесва в приятелството ни, Фийби? Имаш нужда от мене. Отношенията ни бяха добри.
— Връзката ви с Фийби свърши, когато си я върнах — рече Рам с тиха заплаха. — Каквото и да е правила с вас в миналото, то няма нищо общо с живота й в бъдеще. Смятам да бъда единственият мъж, когото тя ще приема в леглото си. Ясно ли е?
Лицето на Фийби пламна в смущение.
— Рам, как можа? Дейвид ми е приятел.
— Махайте се оттук, Филипс! — изрече Рам с глас, изтъкан от заплаха. — Сега Фийби има мене, няма нужда от вас.
— Ще поддържаме връзка — обеща Фийби, докато Портър изпращаше Филипс към вратата.
— Как ли пък не! — изрева Рам, обръщайки се към нея. — Няма да имаш нищо общо с него занапред, ясно ли ти е?
— Не можеш да ми казваш какво да правя, Бракстън! Бракът ни не е истински. Защо се държиш като ревнив съпруг?
Очите на Рам се присвиха, докато умът му осъзнаваше току-що случилото се. Наистина ли се държеше като ревнив съпруг? Точно така си беше. Самата мисъл за Фийби и Филипс в интимни отношения пораждаше неконтролируем гняв у него. Стиснал здраво зъби, изпънал устни в права линия, той разбра, че трябва да се оттегли, преди да е казал или направил нещо, за което ще съжали по-късно.
Но въпреки това не можа да се въздържи да не си каже каквото му беше на езика.
— Ревността няма нищо общо с това. Не вярвам на Филипс. Той нарочно унищожи брака ни, когато осъзна, че се сближаваме.
— Не знаеш дали е така. Дейвид вярваше, че ще ме нараниш, и се зае да го докаже. Не можеш да обвиняваш него за недостатъците си. Освен това, той неуморно търси баща ми. Не бих могла да се справя без него.
— Сега имаш мене. Остави Филипс. Няма да позволя съпругата ми да лудува с друг мъж.
— Нямам те, Рам. Никога не съм те имала.
— Грешиш. Ти изобщо не ми даде възможност да се докажа. Никой от нас двамата не знае какво би могло да бъде. Защо ме напусна, Фийби?
— Няма значение.
— За мен има. Ти си виновна, че затънах в разврат.
Фийби изсумтя неженствено.
— Беше се запътил към вечното проклятие много преди да се срещнем. Колко време щеше да останеш с мене, след като взе невинността ми? Щеше ли да ме оставиш в провинцията, докато продължаваш да живееш в разврат в Лондон?
Изригвайки проклятие, Рам сграбчи ръката на Фийби и я изтласка от стаята.
— Време е да поговорим. Насаме. Тези обвинения за това, което според тебе съм направил, трябва да престанат. Чаках четири години за това изясняване и искам истината, Фийби. Никакви извъртания, никакви лъжи.
— Къде отиваме?
— В стаята ми. Ти ще говориш, аз ще слушам. После аз ще говоря, а пък ти ще ме изслушаш.
Стиснал челюст, Рам повлече яростно протестиращата Фийби към стаята си, затръшвайки вратата зад тях.
— Сядай.
— Предпочитам да стоя.
— Както искаш. — Той се заразхожда напред-назад пред нея. — Можеш да започнеш, като ми кажеш какво стана след брачната ни нощ, когато спях толкова дълбоко, че не разбрах, че си излязла, а после се върна и заяви, че заминаваш за Египет при баща си. Тръгна веднага, без нито дума за обяснение.
— Наистина ли искаш да знаеш? За какво ще ти послужи?
— Ще успокои ума ми. Доколко участва Филипс в това?
— Дейвид просто се опитваше да ме защити. Нямаше представа, че сме се оженили, когато дойде онази сутрин. Още вярваше, че ще отплавам за Египет с него. Когато разбра, че възнамерявам да остана в Англия, с тебе, се опита да промени решението ми. Не съм му казвала, че сме женени с тебе.
— Какво направи той, за да те настрои срещу мене?
— Когато разбра, че няма да отплавам с него за Египет, защото не искам да се разделя с тебе, ми каза, че не можеш да останеш верен на една жена. За да ме убеди, ме запозна с кръчмарката и вдовицата, които си поделяли привързаността ти.
Поразен, Рам запита:
— Кога стана всичко това? В брачната нощ всичко помежду ни беше прекрасно. Знам, че ти доставих удоволствие. Ти също ми достави удоволствие.
— Събудих се рано и отидох в кухнята да направя закуска. Ти още спеше, не ми се искаше да те будя. Дейвид пристигна скоро след това. Когато му казах, че трябва да отплава без мене, каза, че искал да ми представи две жени.
— Кръчмарката и вдовицата — изрече Рам извил презрително устна. — Те бяха моето минало, ти беше бъдещето ми. Трябваше да ми вярваш. Знам, че Филипс те искаше и нямаше да спре пред нищо, за да ни раздели, но това е отвратително.
— Той се тревожеше за мене — настоя Фийби. — Имах резерви още от самото начало относно връзката ни, но тогава ти ме помоли да се оженим и бях ужасно щастлива. Мислех, че предложението ти означава, че ме обичаш толкова, колкото и аз тебе. Имах представа за репутацията ти на женкар, но вярвах, че ще останеш верен на обетите ни. Дейвид ми спести ужасна сърдечна болка.
Рам поклати глава.
— Не си ме обичала, Фийби. Ако чувствата ти бяха дълбоки, щеше да ми дадеш шанс да се докажа. Реагира безразсъдно на нещо, което вече бях отпратил в миналото си. Разруши онова, което можеше да бъде нашето прекрасно бъдеще.
— Значи аз съм виновната — каза Фийби.
Презрение изви горната му устна. Блесна в зелените му очи. Горчивина лъхаше от високата му, елегантна фигура.
— Ти и скъпоценният ти Дейвид Филипс.
Възможно ли беше Рам да казва истината, запита се Фийби. Нима се беше отнесла несправедливо с него? Ами ако това беше поредната му лъжа? Прекалено много време беше минало, за да възкресят онова, което времето и разстоянието бяха погубили. Помежду им винаги щеше да има недоверие. И негодувание.
— Ако съм сбъркала, съм допуснала сериозна грешка, но отказвам да повярвам, че Дейвид е такъв злодей, какъвто го описваш. Разбираемо е огорчението ти, не те обвинявам. Мога да се върна в къщата си на Маунт Стрийт, ако присъствието ми те смущава.
Рам спря пред нея, лицето му се озова само на няколко инча от нейното.
— Присъствието ти наистина ме смущава. Прекалено много — измърмори той. — Не мога да те изкарам от кръвта си. Сексуалната енергия, която произвеждаме, експлодира винаги, щом сме заедно. Знам, че и ти го усещаш.
