Мадам доби болнаво зеленикав оттенък.
— Бракстън ли? Лорд Бракстън? Граф Бракстън?
— Точно така. Аз съм лейди Фийби Бракстън, съпругата на графа.
— О, господи, колко неучтиво от моя страна, че не разбрах. Наистина, чух, че Бракстън се е оженил. — Погледът й се плъзна надолу към талията на Фийби. — Съвършено внезапно, нали?
— Познаваме се от доста години — отвърна Фийби. — Ако сте заета, ще поръчам другаде.
— О, не, милейди, моля ви, простете неучтивото ми поведение. С какво мога да ви услужа?
— Трябва ми бална рокля, няколко всекидневни рокли, фусти, нощници и всякакви други дреболии. Бях извън страната и гардеробът ми има нужда от подновяване. Балната рокля и поне две от другите рокли ще ми трябват до две седмици. Възможно ли е?
Мадам плесна с ръце и две млади помощнички веднага се появиха от задната стаичка.
— Моля, заведете лейди Бракстън в пробната и я настанете удобно. Ще дойда там с манекените и мострите.
Усмихвайки се на себе си, Фийби последва двете чуруликащи момичета в една закрита със завеси ниша, затрупана с парченца от платове. Предложиха й чай и когато тя прие, двете помощнички побързаха да я настанят, Фийби седна на един стол в очакване на собственичката. Когато дочу женски гласове откъм предната част на магазина, не можа да не се заслуша. Това, което чу, я накара да се надигне и да наостри уши още повече.
— Това не е ли Бракстън там, дето привързва коня си пред магазина, Дебора?
— Наистина — въздъхна Дебора. — Такъв красив измамник. Много жалко за Батхърст. Не мога да си представя какво е видял у лейди Оливия. Но поне Бракстън и Уестмор още са на разположение.
— Не видя ли днешния „Таймс“, Памела? Бракстън се е оженил. Изглежда, никой не знае къде или кога се е запознал с госпожица Фийби Томпсън, но това е най-възхитителната клюка дотук за този сезон. Казват, че не била благородничка. Можеш ли да си представиш?
— Не ми казвай, че е истина, Дебора! Какво ще правим без Бракстън? Той е най-добрият любовник, когото съм имала. Освен Уестмор и Батхърст, разбира се.
В гласа на Памела се долавяше нотка веселост.
— Не вярваш, че Бракстън ще й остане верен, нали? Наистина, скъпа Дебора, твърде много ще бъде да искаме това от него. Аз поне се радвам, че е развратник. Сигурно се е оженил заради наследник, макар че не разбирам защо е избрал жена от неблагороден произход. Щом съпругата му забременее, според мене той ще я настани в провинцията и бързо ще се върне в града. Бракстън не може да се ограничи само с една жена.
— Колко хубаво за нас — изкиска се Дебора. — Да се обзаложим ли коя първа ще стигне до леглото му?
Фийби не чу отговора, защото мадам Лебо избра точно този момент да приветства двете жени.
— Лейди Уинторп, роклята ви е готова. Ще ви я донесат вкъщи. Лейди Гарднър, с какво мога да ви услужа?
— Нищо за мене днес, мадам. Дойдох с лейди Уинторп. Двете с нея ще пием чай после.
Малко след този диалог мадам нахлу в нишата с ръце, пълни с мостри на платове и кукли манекени.
Приятно потънала в света на модата, Фийби се стресна, когато завесата се дръпна и Рам влезе вътре.
— Рамзи! Какво правиш тук?
— Натъкнах се на временни пречки и помислих да се отбия и да видя как се справяш с гардероба. Бива ме с цветовете и моделите.
— Сигурна съм — изрече сухо Фийби.
— Лорд Бракстън, колко хубаво е пак да ви видя — приветства го ентусиазирано мадам Лебо.
Той я изгледа предупредително и се прокашля.
— Е, ще продължим ли с пробите на съпругата ми, мадам?
Фийби нямаше нужда един тон тухли да й паднат на главата, за да се досети, че Рам е идвал често като клиент на магазина на мадам Лебо. Несъмнено е купувал дрехи за любовниците си от нея, което й даваше още една причина да се съмнява, че той може да й остане верен. Очевидно лейди Уинторп и лейди Гарднър бяха просто две от безбройните му любовници. Сигурно е имал десетки преди, както и много други, след като се бяха оженили.
— Внимавай, Фийби — изрече Рам.
Тя се съсредоточи върху топовете плат, разстлани пред нея, оставяйки забележките на лейди Уинторп и лейди Гарднър в ъгълчето на ума си, за да се върне към тях по-късно.
След много часове благодарната мадам Лебо обеща да достави балната рокля, две сутрешни рокли и подходящо бельо след две седмици. Трите рокли за разходка и още две дневни рокли щяха да бъдат пратени скоро след това. Фийби беше протестирала срещу подобна разточителност, но Рам беше непреклонен. Той дори настоя да я заведе да й вземат мярка за пантофки към роклите и два чифта солидни обувки за ходене.
След това той върза коня си зад каретата и се върна с нея у дома.
— Какви пречки си имал? — запита Фийби, когато се облегна на възглавниците. — Срещна ли се с Дейвид?
— Не, нямаше го. Не научих и нищо за навиците му. Изглежда, има малко приятели.
— Бил е извън страната четири години — напомни му Фийби. — Какво очакваш? Предлагам да потърсиш другаде похитителя на татко.
— Може да имаш право — измърмори нерешително той.
— Впрочем — каза Фийби, — докато бях в пробната, дочух разговор между две от любовниците ти.
— Какво те кара да мислиш, че са били мои любовници?
— Възхваляваха сексуалните ти умения. Може би ще познаеш имената им — лейди Уинторп и лейди Гарднър.
— Памела и Дебора — измърмори Рам. — Просто познати, с които…
— … си спал — довърши Фийби.
— Не съм казвал, че съм светец.
— Съжалявам, Бракстън, нямам право да ти се бъркам. Просто живеем заедно за удобство.
— Както кажеш — отвърна той, хвърляйки й развеселен поглед. — Ще те изпратя до дома, после отивам на пристанището. Някой трябва да е видял какво е ставало в деня, когато е изчезнал баща ти.
— Ще дойда с тебе — предложи Фийби с готовност, която озари лицето й.
— Не и този път. Пристанището не е място за жени. Не искам да ходиш там. Обещавам ти първа да научиш, ако разбера нещо ценно.
Макар че това не й харесваше, Фийби прие декрета на Рам; той я свали от каретата и я съпроводи до предната врата. Тя го загледа как се отдалечава и мислите й се върнаха към разговора, който беше дочула в магазина на мадам Лебо. Ако беше имала надежди, че ще накара брака си да проработи, това, което беше чула днес, ги беше убило. Мъж като Бракстън, чийто сексуален апетит беше легендарен, нямаше да се задоволява само с една жена. Четирите години не бяха променили нищо в него.
Въздъхвайки със съжаление, тя тъкмо щеше да влезе през вратата, която един лакей беше й отворил, когато едно момче изхвръкна иззад някакви храсти, пъхна една бележка в ръката й и отпраши.
— Да го догоня ли, милейди? — запита лакеят.
— Не, остави го — отговори Фийби, взирайки се в мърлявата бележка.
Побърза да отиде в стаята си. Интуицията й подсказваше, че бележката е от похитителя на баща й, и сърцето й заби тревожно.
С треперещи ръце отвори посланието и прочете думите, надраскани през страницата. Подозренията й се потвърдиха.
Наистина беше от похитителя на баща й. Нареждаше й да отиде при западния вход на Хайд Парк утре в два часа следобед да чака информация за баща си и я предупреждаваше да не казва на никого за бележката или съдържанието й.
Прочете я два пъти, после я накъса на дребни парченца и ги хвърли в камината. Не й харесваше да крие такива неща от Рам, но в този случай нямаше избор.
