Запретна полите й, подпъхна ги под кръста й, после я привлече под себе си. Разделяйки бедрата й, той я докосна, обхвана я и после пъхна един дълъг пръст дълбоко в нейната мекота.
Нечленоразделен звук замря в гърлото й, а клепачите й се спуснаха неволно, докато ръцете й стиснаха рамене му.
Той я галеше, стигайки надълбоко. Тя ахна и се заизвива. Той продължи да я гали интимно, докато тя не започна да се гърчи и да се мята. Внезапно ръката му се оттегли, за да разкопчае панталоните му. Тогава тя почувства твърдата му дължина да се притиска към нежната й сърцевина. Той беше напълно възбуден, твърд като желязо и неимоверно издут. Пъхна се в нея и тя ахна, стегна се, после се отпусна, за да му позволи да навлезе. Тялото й го приветства, омекнало, податливо, горещо и хлъзгаво. Вкопчвайки пръсти в тила му, тя стисна хълбоците му с бедра и се размърда, за да го поеме още по-навътре.
С един бърз удар той навлезе докрай, настани се дълбоко в пищната й топлина. Хванат в мрежата на надигащата се наслада, Рам се чувстваше свързан с Фийби, както никога досега. Това не трябваше да се случва. Той не биваше да допуска да се случи. Чувстваше се смехотворно оголен, уязвим. Искаше да вярва, че единствената му връзка с Фийби е взаимната страст, но знаеше, че има много повече.
Отърсвайки се от смущаващите си мисли, той наложи бесен ритъм на тласъците си навън и навътре. Свеждайки глава, пое едно щръкнало зърно в устата си, засмука го и го заоблизва, изгубвайки се в аромата и вкуса на Фийби. Тя беше омекнала под него; можеше да почувства как сърцето й бие лудо.
Тя издаде тих звук, нежен стон някъде издълбоко от гърлото си, и това го разпали още повече, накара го да се втвърди още, да ускори тласъците си с диво отдаване. Клепачите му се спуснаха, челюстта се стегна, той се бореше с подтика да се отдаде незабавно на кулминацията си.
— Ще те чакам — прошепна той накъсано в ухото й.
Но не беше сигурен, че ще може. Нейните стонове, гърчения и пъшкане го караха да трепери, насладата му достигаше застрашителна острота.
— Рам!
Името му отекна в ушите му, когато тя се разпадна в ръцете му. Той я последва веднага, треперейки от силни конвулсии, докато се изливаше в нея.
Фийби се свести полека с пулсиращо тяло и внезапно осъзна, че Рам сваля дрехите й и ги мята настрана.
— Какво правиш?
— Събличам те. Ще го направим по-бавно следващия път.
Паниката я накара да занемее, когато Рам я накара да се изправи и я взе на ръце. Докато отиваше към вратата, Фийби си възвърна гласа.
— Да не си полудял? Не мога да изляза оттук без дрехи. Какво ще си помислят слугите?
— Късно е, сигурно вече са си легнали.
— Ами Портър?
— Знае, че е по-добре да стои настрана.
Тя го заудря по гърдите.
— Пусни ме. Няма да оставя да ме унижаваш така.
Той я пусна да стъпи само колкото да грабне роклята й и да я увие около нея, преди да я вземе отново на ръце и да излезе в коридора. За нейно облекчение Портър не се виждаше никакъв и стигнаха стаята на Рам без произшествия. Той я остави на леглото, бързо се съблече и се присъедини към нея.
Прегърна я и изрече:
— Тук е много по-добре, отколкото на пода.
После започна да я люби бавно, целенасочено. Съпротивата й се изпари, когато през тялото й започнаха да пробягват вълни от страст, които я изпълваха и я отнасяха далече. Тя отвръщаше на целувките му, отваряйки уста за езика му.
Когато устата му се отдели от нейната, за да плени гърлото и гърдите й, тя се изви и изстена името му. Когато устните му продължиха надолу по копринената й плът, тя приветства интимната му ласка, докато той разтваряше бедрата и пъхваше език в сгорещената й сърцевина. Миг по-късно той я обърна по корем и повдигна хълбоците й.
Притисна се към нея, стискайки хълбоците й със стоманени пръсти. Обгърна прасците й и притисна ерекцията си между бедрата й, прониквайки леко сред набъбналата й плът. После дланите му обгърнаха седалището, погалиха го леко, и се спуснаха по бедрата й. Измъчена отвъд границите на издръжливостта, тя стегна седалището си и се заизвива нетърпеливо.
Той се засмя леко, задържа я на място и проникна вътре, предявявайки претенцията си върху нея по най-първичния начин. Отдръпна се и отново я запълни. После започна ритмично да влиза и да излиза, водейки я към сладка забрава.
Подпряно на ръце и колене, тялото й се люлееше с всеки тласък на слабините му. Тя се опита да се размести, но краката му бяха твърди стълбове, неподдаващи се нито на инч. Той проникваше в дълбините й, отвеждаше я все по-високо, разпалвайки у нея адски пламък, който излизаше от контрол.
Запълваше я отново и отново, хълбоците му разлюляваха нейните, ръцете му обгръщаха плътно голите й гърди, той се притискаше в нея все по-силно, все по-бързо, все по-дълбоко. Горещина пълзеше по нея от шията до там, където бяха свързани. Огън пълзеше във вените й, спазми на нажежени до бяло усещания бушуваха в тялото й. Тя изкрещя, осъзнавайки как ръцете му я задържат на място, усети как горещото му семе я облива отвътре. Усети как кулминацията му го разтърсва, почувства го как й отдава всичко, викайки името и, за да се присъедини към нея в онова място, обитавано само от любовниците.
Сърцето му биеше неудържимо, докато цялото му същество вкусваше неописуемото усещане. Никоя друга жена не го беше вълнувала така мощно, както Фийби.
И това го плашеше невероятно много.
Фийби се събуди следващата сутрин в леглото на Рам, уморена, но доволна. После си спомни какво беше скрила от него. Ако му беше казала, че трябва да се срещне с похитителя на баща си днес, той щеше да настоява да й придружи, а това щеше да доведе до катастрофални усложнения. По някакъв начин трябваше да се измъкне, без някой да разбере. Поглеждайки към празното място до себе си, Фийби смътно си спомни, че Рам беше станал рано сутринта и й беше казал, че почти целия ден няма да го има.
Като хвърли поглед към часовника на полицата над камината, тя се стресна, осъзнавайки, че е проспала цялата сутрин. Стана, навлече пеньоара си и позвъни за Аби. Камериерката се появи след няколко минути, носейки поднос с шоколад и сладки кифлички, току-що извадени от фурната.
— Лорд Бракстън каза да ви оставим да спите, докато искате — каза Аби, докато оставяше подноса на нощната масичка.
— Бих искала да се изкъпя, Аби — каза Фийби, докато отпиваше от шоколада и хапваше от една кифла.
— Негово благородие смяташе, че ще искате да се изкъпете, след като се събудите. Водата вече е стоплена, ваната е готова. Ще се погрижа за това, докато си довършите шоколада.
Фийби не възрази; дояде кифлите и изпи и последната капка шоколад от чашата. Не след дълго Аби се върна, последвана от върволица прислужници, които носеха вана и кофи с вода.
Фийби не остана много във ваната Изми се и се облече бързо, остана да седи нетърпеливо, докато Аби оформяше косата й в привлекателна прическа, а после слезе долу. На бюфета в сутрешната трапезария я чакаше солидна закуска и тя се нахвърли лакомо на храната, изненадана от апетита си. Зае се да върши разни неща, докато не стана един и половина, после осведоми Портър, че отива да се поразходи в парка.
— Ще повикам Аби да ви придружи.
— Не е необходимо — изрече небрежно Фийби. — Но можете да я помолите да ми донесе късото жакетче.
Портър с видимо неодобрение отиде да намери Аби. Камериерката пристигна след малко, носейки жакетчето на Фийби.
— Не бива да излизате сама, милейди — рече укорително Аби.
— Всичко е наред, Аби. Нищо няма да ми се случи. Аз съм омъжена жена и мога да се разхождам сама, ако реша.
След като изрече това, Фийби излезе.
