Скачайки от леглото, той се изми набързо и навлече дрехите си. Когато се появи в кухнята, госпожа Краули така се стресна при влизането му, че изпусна хляба, който току-що беше извадила от фурната.
— Лорд Бракстън! Кога пристигнахте?
— Снощи. Сър Андрю ми отвори. Виждали ли сте Фийби тази сутрин?
— Не е ли в стаята си?
— Не. Идвам оттам.
Веждите на госпожа Краули се вдигнаха и лека усмивка се появи на устните й.
— Трябва да се е събудила рано — продължи Рам. — Очаквах да я намеря в кухнята.
— Лейди Бракстън понякога се разхожда сутрин рано преди закуска. Подозирам, че ще я намерите на любимото й място. Ще ви упътя, ако искате.
Не можейки да разсее странното пробождащо предчувствие, той нетърпеливо изслуша напътствията на госпожа Краули как да намери езерцето. Благодари й любезно и излезе веднага. Откри пътеката доста лесно, без да обръща особено внимание на стоящата наблизо карета. Навлизайки под хладните сенки на гората, той тръгна бързо напред. Чу далечни гласове и се запита дали бащата на Фийби не я е придружил. Суровият мъжки глас скоро разсея предположенията му.
Рам спря точно там, където свършваше пътеката, и се скри зад едно дърво, за да види какво става. Паника го обзе, когато видя Дейвид Филипс, сграбчил Фийби.
Защо този негодник не е мъртъв?
Полека се примъкна по-близо, за да чуе какво говорят. Каквото и да казваше Филипс, Фийби енергично протестираше. Рам щеше най-напред да извие врата на това копеле, а после да го тикне зад решетките, където му беше мястото.
Когато чу Фийби да казва: „Очаквам наследника на Рам. Чу ли ме? Бременна съм“, дъхът му спря и главата му се завъртя. Започна да се бори да си възвърне самообладанието и успя. Защо не му го беше казала? Откога знаеше? Докато сърцето му казваше да излезе и да нападне Филипс, умът съветваше да бъде предпазлив. Не можеше да си позволи да действа прибързано; очевидно Филипс не беше стабилен и Рам се побоя, че може да нарани Фийби и детето, което тя носеше.
Моето дете.
Тези две думи накараха сърцето му да се изпълни с радост. Той се сниши зад дървото, за да събере мислите си и да нахвърли план. Макар че Филипс не размахваше оръжие, Рам не беше сигурен, че не е въоръжен. Този мъж не можеше да бъде напълно с ума си, ако възнамеряваше да отвлече Фийби. Ако Филипс имаше поне капчица здрав разум, щеше отдавна да е напуснал Англия. Какво, по дяволите, искаше той?
За негов огромен смут отговорът на този въпрос дойде със следващите думи на Филипс.
Откуп! Той възнамеряваше да задържи Фийби за откуп. Тогава Рам си спомни за каретата, чакаща до пътя, и осъзна, че е там, за да откара Фийби.
Само през трупа ми, помисли той, проклинайки липсата на предвидливост. Беше излязъл от къщата без оръжие. Дори не си беше взел пистолета, който носеше на път, защото го беше оставил в каретата си.
— Никъде не отивам с тебе — извика Фийби, отказвайки да помръдне от мястото си.
Рам реши, че е време да се намеси. Излезе иззад дървото и препречи пътя на Филипс.
— По дяволите! — изфуча Филипс. — Откъде дойдохте?
— От най-лошия ви кошмар, Филипс. Пуснете я.
Тогава страховете на Рам се осъществиха, когато Филипс извади пистолет от джоба си и го опря в гърба на Фийби.
— Не искам да я застрелям, но ще го направя, ако не отстъпите.
— Вземете мене вместо нея. Ще напиша бележка до адвоката си да ви плати колкото кажете, Фийби може да я занесе.
— Не съм глупак, Бракстън. Мога да се справя с Фийби, но вие сте опасен. — Той дръпна Фийби назад по пътеката. — Върнете се в Лондон и чакайте инструкции.
— Ако я нараните…
— Нямам намерение да я наранявам, освен ако не се подчините на нарежданията ми. Някой трябва да плати за загубата на амулета. Отнехте ми цяло състояние, Бракстън. Стойте настрана и ме оставете да мина.
Рам нямаше друг избор, освен да се подчини. Не искаше да застраши живота на Фийби.
— Не се тревожи, Фийби, няма да позволя това копеле да се измъкне.
Загледа безпомощно как Филипс тегли Фийби по пътеката и пистолетът му безмилостно се забива в меката й плът. Последва ги на благоразумно разстояние, планирайки следващия си ход. Излезе от гората точно навреме, за да види как Филипс заставя Фийби да се качи в каретата и влиза вътре след нея. Рам се затича след тях, когато Уотс шибна конете и те препуснаха.
Тичайки след каретата, Рам посегна да се хване за задния й край, докато тя набираше скорост. Напрягайки се в свръхчовешко усилие, той се метна на стъпалото за лакея, гърдите му се вдигаха и спускаха, а пулсът му бумтеше в ушите.
Прилепнал към задната част на каретата, той се замоли дано Филипс не открие, че се е качил тук. Пое си дълбоко дъх, обмисляйки дилемата си. Да се качи ли на покрива чак до седалката на кочияша, или да се спусне вътре в каретата през отворения прозорец? Имаше аргументи за и против и на двата плана. Ако нападне кочияша, мъжът може да изпусне конете и да се стигне до смъртен случай. Ако влезе през прозореца, може да изненада Филипс, но Фийби може да пострада, ако пистолетът му гръмне, независимо дали случайно или нарочно.
Когато каретата се затръска по неравния път, Рам видя нещо, което накара сърцето му да се качи в устата. Вратата се отвори и Фийби се подаде навън. Сигурно нямаше намерение да скочи, нали? Тъкмо щеше да извика, когато Филипс я изтегли вътре и затръшна вратичката.
Щом паниката му се уталожи, той разбра, че е време да действа незабавно. Фийби вероятно щеше да направи нещо глупаво, което можеше да застраши и нея, и бебето им. Правилно или не, решението на Рам беше първо да се отърве от Уотс, да вземе юздите и да се справи с Филипс, щом спре конете.
Изпълзявайки на покрива, Рам полека се придвижи към Уотс.
Междувременно и Фийби кроеше собствени планове. Когато отвори вратата и заплаши, че ще скочи, Дейвид беше пуснал пистолета на мястото между тях, докато се мъчеше да я задържи, Фийби обаче нямаше намерение да скача. Животът на бъдещото й дете й беше твърде скъп. Искаше да разсее Дейвид и успя.
— Не се опитвай отново — предупреди я той. — Не ми трябваш мъртва.
Филипс се опря с една ръка в стената на каретата и стисна китката на Фийби с другата, давайки й възможността, която беше очаквала. Тя посегна към пистолета със свободната си ръка. Дейвид я пусна веднага и се хвърли едновременно с нея към оръжието.
Последва безшумна борба, докато двамата се друсаха в подскачащата карета. Внезапно пистолетът гръмна, изпращайки един куршум във възглавниците.
Рам полека напредваше към Уотс, когато чу изстрела. Веднага разбра какво става и ужасната картина на мъртвото тяло на Фийби изплува в съзнанието му. Филипс беше ли я застрелял? Случайно ли беше гръмнал пистолетът? Дали Фийби не беше овладяла оръжието и не беше застреляла Филипс? Нямаше нищо невъзможно.
Уплашени от експлозията, конете подскочила и едва не хвърлиха Рам на земята. Само свирепата му решимост го спаси. Чу Уотс да изругава, докато се опитваше да ги овладее, но неумелите му действия го провалиха. Той просто не умееше да кара карета.
Изоставяйки първоначалния си план, Рам сграбчи издатината на прозореца и се вмъкна през отвора. За късмет се приземи точно върху Филипс.
— Рам! — извика Фийби.
— Добре ли си? Чух изстрел.
— Добре съм.
Озовавайки се изведнъж в неизгодно положение, Филипс започна да се бори с Рам. Но значителната скорост на каретата работеше срещу него, позволявайки на Рам да вземе връх. Той отчаяно започна да се бори да надвие Филипс, страхувайки се, че каретата ще се преобърне.
