Подозирам, че трябва да благодари на вас за това. Вие сте пострадали доста много.
— По-добре аз, отколкото Фийби. Аз отведох Филипс при нея и изложих живота й на риск. Не мога да повярвам, че съм бил толкова небрежен.
— Не се обвинявайте, Бракстън — каза сър Андрю. — Филипс е хитър. Седнете и хапнете нещо. Излязохте тази сутрин, без да сте закусили. Полицаят може да почака.
Рам не беше разбрал колко е гладен, докато не видя изкусителния асортимент от храни, който госпожа Краули нареждаше пред него.
Щом се нахрани до насита, той се извини.
— Няма да се бавя. Убедете Фийби да остане на легло.
Полицаят, способен млад мъж, който съблюдаваше закона буквално, изслуша внимателно разказа на Рам за събитията, довели до тазсутрешното драматично залавяне на Уотс и Филипс. След като чу фактите, той се съгласи да превози арестантите до Лондон, където щяха да бъдат обвинени и съдени от най- високопоставения съд на страната.
— Не бойте се, милорд, няма да избягат — заяви полицаят. — Ще бъдат превозени до Лондон във вериги.
— Уотс вероятно може да бъде закаран след един-два дни — каза Рам. — Ще бъде обвинен като съучастник. Очаквам да се върна в Лондон утре или вдругиден. След като се върна, лично ще осведомя лорд Филдинг за всичко, което се разкри тук. Мисля, че това е всичко. Сега трябва да се върна при съпругата си.
— Ще поема нещата оттук нататък — каза полицаят. — Приятен ден, милорд.
Фийби спеше, когато Рам се върна в къщичката. Той се съблече и легна до нея; след минути заспа дълбоко.
Фийби се събуди и намери Рам дълбоко заспал до нея. Погледна през прозореца и с изненада видя, че слънцето е залязло зад хоризонта. Трябва да беше спала часове наред. Кога Рам беше си легнал до нея? Стана полека от леглото, за да не го събуди, но тихото движение накара очите му да се отворят веднага.
— Къде отиваш?
— Трябва да… О!
Тя изчезна зад паравана и се върна след няколко минути.
— Видя ли се с полицая?
— Да. Ще прати Филипс и Уотс при лорд Филдинг в Лондон. Свърших каквото бях намислил да направя, и нямам намерение пак да работя за външното министерство. — Бавна усмивка, натежала от сексуални обещания, изви устните му.
— Връщай се в леглото.
Фийби тръсна тъмната си гъста коса.
— Ще трябва да почакаш, милорд упадъчен. — Потупа корема си. — Гладна съм. Госпожа Краули скоро ще сервира вечерята.
— Не бих си и помислил да лиша една бъдеща майка от храна — пошегува се Рам, докато се измъкваше от леглото.
— Ще слезем заедно.
— Ето ви и вас — каза госпожа Краули, когато Рам и Фийби се появиха под ръка в приемната. — Вечерята е почти готова. Намери нещо за пийване за негова светлост, Андрю, докато аз видя какво става в кухнята.
— Желаете ли бренди, Бракстън? — запита сър Андрю, приближавайки се към бюфета.
— Бренди ми звучи добре — отговори Рам.
— Татко, вие с госпожа Краули като че ли се разбирате доста добре — забеляза Фийби.
— Ани е много добра жена, дъще.
— Наистина — съгласи се Фийби. — Но…
Госпожа Краули мушна глава през вратата.
— Елате, преди храната да е изстинала.
Сър Андрю предложи ръката си на Фийби, а Рам ги последва, Фийби беше донякъде изненадана, че икономката сяда да вечеря с тях, но някак си това й се стори редно. Имаше нещо необяснимо нежно между баща й и госпожа Краули и възнамеряваше да разбере какво точно става тук. Разговорът се въртеше около Дейвид Филипс и събитията от деня, докато Рам рязко промени темата.
— Ние с Фийби ще тръгнем за Лондон утре или вдругиден, зависи от състоянието й. Бихме искали да дойдете да живеете с нас, сър Андрю. Има много място. Сигурно скоро ще се оттеглим в провинциалното ми имение, за да чакаме раждането на нашето дете. Ще ни бъде много приятно да ни придружите, сър Андрю. Или, ако предпочитате, можете да останете в лондонската ни къща. Изборът е ваш.
— Много харесвам Кеймбридж — отвърна сър Андрю, изпращайки тайна усмивка към госпожа Краули. — А тази къщичка ми подхожда идеално. Сериозно възнамерявам да приема предложението да преподавам в университета. Освен това, вие двамата нямате нужда да ви се мотая в краката. Почти младоженци сте и трябва да бъдете сами, а аз още имам доста години, за да дам приноса си в египтологията.
— Сигурен ли си, татко? — запита Фийби. — Бихме искали да бъдеш близо до нас.
— Напълно съм сигурен. Кеймбридж не е чак толкова далече от Лондон, можем да си ходим на гости. Ще планирам дълга визита в имението Бракстън, когато дойде бебето.
— Предполагам, че ще искате да се присъедините към семейството си в имението Бракстън, госпожо Краули — изрече Рам. — Ще уредя всичко необходимо за пътуването ви.
Икономката и сър Андрю размениха многозначителни погледи.
— Ани ще остане при мене — каза сър Андрю. — Не мога да се справя без нея.
— Това ли е и вашето желание, госпожо Краули? — запита Рам.
Госпожа Краули се усмихна мило и потупа ръката на сър Андрю.
— Не бих си и помислила да оставя Андрю самичък.
— Татко, има ли нещо, което би трябвало да знам? — запита Фийби. — Да не съм пропуснала нещо?
Сър Андрю стисна ръката на госпожа Краули.
— Ние с Ани остаряваме. Ти си имаш Бракстън, дъщерята на Ани си има своето семейство. Ние с Ани наистина се харесваме и уважаваме. Не виждам никаква причина да не задълбочим отношенията си.
— И аз — изрече Рам, спотаявайки една усмивка. — Дали не ни предстои сватба?
— О, божичко — каза госпожа Краули. — Прекалено рано е за такова нещо.
— Ти имаш ли някакви възражения, дъще? — запита сър Андрю.
— Никакви, татко. Вие с госпожа Краули… Ани… имате моята благословия. Аз съм твърде щастлива, за да възразявам срещу каквото и да било. Истинската ми любов се върна и всичко в моя свят е наред.
Рам трябва да беше взел думите й за знак, защото стана и протегна ръка.
— Да се оттеглим ли, жено?
Фийби положи ръка върху неговата, давайки му своето доверие, любовта си, сърцето и душата си.
Когато стигнаха до стаята си, двамата бяха обзети от треската на желанието. Тя се хвърли с готовност в прегръдките му, предлагайки му устните си за целувка, отдавайки му тялото си, за да стане обект на неговото обожание. Рам я съблече с благоговейни ръце, а после започна да гали и целува всеки инч от копринената й кожа с устните си и езика си.
Когато се надигна и разтвори краката й, тя се измъкна изпод него и го бутна на пухения дюшек. Усмихвайки се с котешка наслада, започна да го дразни безмилостно с уста и език, изливайки цялата любов от сърцето си върху него.
Той я остави да лудува, докато тялото му не затрептя цялото и не се озова само на мигове от експлозията. Тогава я напъха под себе си и влезе в нея, довеждайки я заедно със себе си до трепетната кулминация. След това я прегърна нежно, споделяйки бурната наслада, която се разливаше из тялото й.
Любенето му беше сърцераздирателно нежно и предизвика сълзи в очите на Фийби. Тя беше прахосала четири години от живота си и възнамеряваше да направи всеки момент от оставащите им години
