— Дръж се, Фийби — извика предупредително Рам, нанасяйки удар в брадичката на Филипс.
И тогава с ужас усети как колелата влизат в дълбок коловоз. Конете изцвилиха, когато каретата зави остро и се наклони. Вратата се отвори и той се стегна, за да не изпадне. Пусна Филипс, посегна към Фийби и я дръпна към себе си, за да смекчи удара, който знаеше, че ще последва.
Каретата, силно наклонена на една страна, се плъзна на двете си колела, после падна и се понесе напред, но след малко спря внезапно. Докато каретата се преобръщаше, Рам държеше Фийби притисната към възглавниците, едрото му тяло пое основната сила на удара. Рязкото преобръщане накара Филипс да излети през отворената вратичка и Рам нямаше как да го задържи.
По някакъв начин той успя да задържи Фийби, поемайки най-силния удар. Пусна я едва когато каретата се разтърси, спря и Фийби се размърда под него.
Лежаха в единия ъгъл с преплетени ръце и крака. Рам полека я освободи, поемайки си дъх, когато го прободе остра болка. Веднага разбра, че има поне едно или две счупени ребра.
— Добре ли си, Фийби?
Ако той беше ранен, имаше вероятност и тя да е пострадала.
— Пораздрусана, но иначе добре.
— Как е бебето ни?
Ръката й литна към корема.
— Като че ли няма нищо необичайно.
— Трябва да се махаме оттук. Аз ще трябва да изляза през прозореца; каретата е паднала върху вратичката.
Излизането през прозореца не беше лесно предвид нараняванията му. Той се опита да сподави стоновете си, но безуспешно.
— Ти си ранен! — извика Фийби.
— Не е сериозно. — Преглътна един стон, докато се измъкваше от прозореца върху страничната стена на каретата. — Две счупени ребра. Ще зараснат.
Коленичи пред прозореца и погледна вътре.
— Дай ми ръце да те издърпам.
— Ще те заболи.
— Фийби, любов моя, не спори с мене. Само направи каквото ти казвам. Трябва да разбера какво е станало с Филипс и наемника му.
Фийби протегна ръце и Рам ги хвана, захапвайки долната си устна, за да не изстене, докато я изваждаше предпазливо от преобърнатата карета и я спускаше да стъпи на земята. После се спусна и се приземи до нея. Прегърнаха се за момент, вкусвайки факта, че и двамата са живи.
— Краката ти треперят, любов моя — каза Рам. — Седни и си почини, докато потърся Филипс.
Настани я да седне отстрани на пътя под сянката на едно дърво. После отиде да види мястото на аварията, държейки се за ребрата в опит да спре пронизващата болка. Заобиколи каретата и намери Уотс; краката му от коленете надолу бяха притиснати под едното колело.
— Помогнете ми — замоли се Уотс. — Краката ми сигурно са счупени.
Рам разгледа внимателно колелото.
— Не мога сам да го вдигна и да те измъкна.
Уотс започна да захленчи.
— Боли ужасно.
— Къде е другарят ти в престъплението?
— Не знам. Оставете го. Не мога да издържам, боли ме.
Затваряйки уши за жалните викове на Уотс, Рам започна да търси Филипс. Спомни си, че Филипс беше изхвърчал през вратичката мигове преди каретата да се преобърне, и се надяваше, че на негодника не му се е разминало. Тръгна да го търси покрай пътя.
— Къде отиваш? — извика Фийби.
— Да намеря Филипс. Не може да е много далече от каретата.
Измина малко разстояние и видя Филипс да лежи отстрани на пътя с глава, опряна на стъблото на едно дърво, приближи се внимателно, после се забърза, когато разбра, че Филипс е в безсъзнание. Коленичи до него и провери пулса му. Филипс още дишаше. Нямаше нужда от особен нюх, за да разбере какво е станало. Трябва да си е ударил главата в дървото, когато е изхвръкнал от каретата. Рам се зарови в джобовете си, намери ножа, който винаги носеше, и се върна при каретата.
— Намери ли го? — запита Фийби.
— Да. Жив е, но е в безсъзнание.
Отиде при конете, видя, че им няма нищо, и преряза юздите им. После отряза една дълга ивица кожа и се върна към Филипс.
— Какво ще правиш? — поиска да разбере Фийби.
— Ще го вържа. Пътят до града е дълъг и не искам да се измъкне. Уотс е прикован под каретата и май е ранен. Трябва да доведем някого да му помогне. Можеш ли да вървиш?
Опирайки се на дървото, Фийби стана и тръгна към него.
— Добре съм.
Той я прегърна през кръста, притисна я насърчително и я поведе по пътя.
— Добро момиче.
— О, виждам Дейвид — възкликна Фийби. — Колко… жалко изглежда.
Само момент ще отнеме да му вържа ръцете и краката. Двамата чуха, че към тях се приближава някаква карета.
— Някой идва! — възкликна Фийби.
— Хубаво. Това означава, че няма да вървим пеша до града. Стой настрана, докато дам знак на хората.
Не стана нужда да дава знак, защото каретата и без това спря. Вратата се отвори и сър Андрю излезе отвътре.
— Слава богу, че ви намерихме!
Той отвори ръце и Фийби влетя в прегръдките му.
— Откъде разбрахте? — запита Рам.
— Уилсън пристигна тази сутрин, скоро след като излязохте. Беше загрижен, дочул как Уотс говорел с коняря рано тази сутрин.
— Точно така, милорд — обади се Уилсън. — Отидох в конюшнята да нагледам конете и чух един мъж, каза, че името му било Уотс, да говори с коняря. Хвалеше се, че някакъв богат лондонски лорд щял да му изсипе цял куп пари, за да му върне нещо, което му принадлежало. Събрах две и две и реших, че ще е най- добре да ви съобщя какво съм чул.
— Добра работа — газа Рам.
— Не бяхте при езерцето, когато проверихме там — продължи сър Андрю. — Навсякъде имаше следи от борба. Върнахме се в каретата с намерението да сигнализираме на властите. Тогава Уилсън видя следи от колела, които изглеждаха пресни. Тъй като нямахме друга следа, тръгнахме да ги проверим. Какво стана? — запита той, сочейки към преобърнатата карета.
— Това е дълга история — каза Фийби. — Дейвид Филипс е жив. Последвал Рам в Кеймбридж. Щеше да ме отвлече и да иска откуп.
— Измъкна ли се?
Рам посочи към мястото, където Филипс лежеше отпуснат на земята.
— В безсъзнание е. Тъкмо щях да му вържа ръцете и краката, когато пристигнахте. — Подаде ремъците на Уилсън. — Отстъпвам ти тази чест.
Уилсън се зае веднага с Филипс и го остави овързан като коледна гъска.
— Цяло чудо е, че вие с Фийби не сте ранени. Как се обърна каретата? — запита сър Андрю.
— Конете се подплашиха и Уотс не можа да ги задържи — отвърна Рам. — Помисли, че е най-добре да не споменава пистолета. — Притиснат е под каретата. Смятахме да стигнем пеша до града и да повикаме помощ, но тримата сигурно ще можем да вдигнем каретата и да го измъкнем изпод нея.
— Рам е ранен — каза Фийби. — Има нужда от медицинска помощ.
