и мене. Запознахме се преди пет години. Тогава го мразех и сега също.
Лицето на Реджина веднага се проясни. Положението не беше толкова лошо, колкото беше сметнала. Явно Ник нямаше особени чувства към тази жена.
Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна в дълга, болезнена въздишка.
— Тогава не виждам проблем — заяви Реджина. — Готов ли си да тръгваме, скъпи? Татко ни чака с нетърпение в Атланта. Няма да сбъркам, ако кажа, че тебе те чака и повишение.
Изведнъж Савана нахлу откъм задната врата с пушка в едната ръка и два заека в другата.
— Какви са тия янки, миличка? Какво искат?
— Всичко е наред, Савана — каза Еме. — Дошли са за Ник.
— Къде е Бранд?
— Със сержант Джоунс — отговори Ник. — Нищо лошо няма да му се случи.
— Коя е тази? — запита негърката, посочвайки с пушката към Реджина.
— Не насочвай това нещо към мене — предупреди я с негодуващ тон Реджина.
— Дамата е годеница на Ник — каза Еме, преди Ник да успее да отговори.
Савана впи в него черните си очи.
— И това ако не е чудо! — Но разбирайки, че присъствието й не е желателно, добави: — По-добре да одера тия зайци.
Обърна се и излезе, но не преди да изгледа Ник така, че да му стане съвършено ясно какво е мнението й за него.
Ник с нежелание осъзна, че няма друг избор, освен да напусне „Високите дъбове“ с Реджина и ескорта, пратен за него. Беше чудо, че му позволиха да остане толкова време тук. Знаеше, че му предстои да се върне към изпълнение на дълга си, но така му се искаше да остане във „Високите дъбове“ с Еме и Бранд. Пристигането на Реджина беше напълно неочаквано и нежелано. В същото време как да откаже да се ожени за генералската дъщеря. Еме и нейният син бяха толкова не на място в тази ситуация.
— Реджина, моля те, изчакай отвън. Бих искал да поговоря насаме с Еме.
— Няма нужда от разговори насаме, Ник — каза Еме. Гласът й беше равен, лишен от всякакви емоции. — Вече си казахме всичко, каквото трябваше.
— Моля те, Еме. Има още нещо между нас, което се нуждае от изясняване.
— Не мога да си представя какво ли ще е.
— Нали я чу, Ник, няма какво повече да спечелиш, като се бавиш тук — намеси се Реджина, поставяйки покровителствено ръка на рамото му. — Там, където отиваме, има истински лекари и те ще те наблюдават, докато се възстановяваш.
Ник отмести леко ръката й.
— Помолих те да ме изчакаш в каретата, Реджина. — Гласът му беше неумолим, зелените ум очи — хладни и неиздаващи никакви угризения. Реджина хвърли гневен поглед към Еме, сви рамене и излезе от кухнята.
— Това не беше необходимо — изрече Еме с обвиняващ тон. — Харесва ли ти да наскърбяваш жените?
— Никога не съм искал да наскърбявам някого, Еме. Разбирам, че беше пропуск от моя страна да не напиша на Реджина за решението си да разваля годежа, но сега времената са несигурни и невинаги е удобно човек да постъпва така, както иска.
— Можеше да ми кажеш, че си бил сгоден, че ще се жениш.
— Щеше ли да има някакво значение? Предназначени сме един за друг, скъпа, толкова е просто.
— Изобщо не е просто, Ник — възрази с горчивина Еме. — Току-що получих потвърждение, че първото ми впечатление за тебе е било правилно. Ти си измамник, лъжец и женкар. Колкото по-скоро излезеш от живота ми, толкова по-добре.
Ник пребледня.
— Не искаш да кажеш това.
— Говоря напълно сериозно. Предлагам да не караш годеницата си да чака.
Ник се изправи с мъка.
— Ами Бранд?
— Какво за Бранд?
— Време е да признаеш, че е мой син.
— Не мога да признавам нещо, което не е вярно.
— По дяволите! Знам, че Бранд е мой син. Чувствам го. Искам го, Еме. Искам да отгледам сина си. Искам той да познава истинския си баща. Сега е в такава впечатлителна възраст, когато се нуждае от мъжко влияние.
— Може би един ден ще се омъжа отново — каза Еме с надеждата да нарани Ник по същия начин, по който той я беше наранил. — И Бранд ще има баща. Но ако се омъжа, няма да е за такъв като тебе.
Ник пристъпи към нея и изстена, когато болката прониза гърдите му. Капки пот избиха по челото му, докато той се бореше да преодолее слабостта на тялото си. Първият порив на Еме беше да изтича към него и да му помогне, но тя остана на място, отказвайки да се подчини за пореден път на волята му. Той беше ловък и изкусен в умението да съблазнява, беше узнала това по трудния начин. Нито веднъж за всичките тези седмици не беше споменал за някаква годеница.
— Ти си моя, Еме, винаги си била моя — изпъшка Ник, борейки се с безпощадната болка. — Тъй като не смятах да се оженя за Реджина, след като само ти ме интересуваш, не виждах защо да ти казвам за нея.
— Безчувствеността ти ме ужасява. Моля те, тръгвай, Ник, ескортът ти те чака.
Той хвана ръката й, преди да беше успяла да се отдалечи, и я стисна силно, въпреки че още беше слаб.
— Няма да оставя това така, Еме.
— Нямаш избор.
— Върви по дяволите!
— Не, Ник, ти върви! Никога не си ме искал. Бях само средство, за да постигнеш една цел. Би направил всичко, за да ме накараш да призная, че Бранд е твой син. Не можеш да го вземеш. Бранд е мой. Сигурна съм, че Реджина ще ти народи много синове, затова моят не ти трябва.
Ник поклати глава тъжно и уморено. Изтощението дълбаеше жестоки линии около очите и устата му, но Еме не си позволи да се размекне.
— Грешиш, ако мислиш, че искам единствено Бранд. Вярно е, че обикнах детето, но това, което изпитвам към тебе, е…
— Страст.
Тя се опита да се освободи от хватката му, но той беше твърде силен за нея. Дръпна я към себе си, докато лицата им се озоваха на един инч едно от друго.
— Може би отначало беше вярно, но страстта няма нищо общо със сегашните ми чувства. Трябва да тръгвам, независимо дали искам или не, но това не е последният път, в който се виждаме. Ще накарам Реджина да разбере, че бракът ми с нея е невъзможен.
— Това няма значение.
Тогава той я целуна, притискайки уста към нейната в отчаяно желание. Целувката му беше дълга и дълбока, Ник се опитваше да предаде всичко, което Еме бе започнала да означава за него, с тази последна целувка. Езикът му преодоля бариерата на зъбите й, вкусвайки аромата й, влажността й, докато ръцете му галеха гърба и ханша й, болезнено усещайки крехките кости под отслабналата й плът. Когато прекъсна целувката, и двамата бяха задъхани. Еме се дръпна, изтривайки уста с опакото на дланта си, но това не помогна, невероятният аромат на Ник оставаше дълбоко запечатан в паметта й.
— Готов ли си вече? — Реджина се появи на вратата, тупайки нетърпеливо с крак. — Татко е запазил отделна стая за тебе в болницата. Ще останеш там, докато бъдеш в състояние да пътуваш и да заминеш на север за по-специализирани грижи. Позволих си да пратя сержант Джоунс горе да събере нещата ти. Каза, че знае коя е твоята стая.
Изкривил лице от болка и мъка, Ник само можа да кимне. Пристъпи напред, олюля се и Реджина побърза
