към него.
— О, горкичкият ми, нека ти помогна.
Еме се извърна, не можейки да понесе властническото държание на годеницата на Ник, сякаш тя самата не беше нищо повече от въздух. Колко хубаво за него, че годеницата му е дъщеря на генерал. Според Еме Ник Дръмънд беше един нагаждач, който се възползва от всяка ситуация. Той се поколеба на вратата, обърна се, сякаш да й каже нещо, но размисли и продължи към вратата.
Бяха минали вече десет минути, след като Ник, Реджина и ескортът от войници бяха заминали, когато Еме излезе от вцепенението си. Би стояла така и още ако Бранд и Савана не бяха влезли в кухнята. Както обикновено, Бранд преливаше от въпроси.
— Мамо, защо си замина Ник?
— Защото трябваше. Един ден така и така щеше да си тръгне.
— А той искаше ли да заминава?
— Трябваше да му се осигури истински лекар.
— Коя беше онази жена?
Мълчание.
— Мамо, тя никак не ми хареса. Коя беше?
— Жената, за която Ник ще се ожени, миличък.
Бранд помисли малко, после каза с невинността на своите пет години:
— Ник те харесва повече от нея. Защо не може да се ожени за тебе? Така ще ми стане татко.
Еме се опита да му отговори въпреки буцата, заседнала на гърлото й. Но как да каже на едно дете, че мъжът, когото обожава, е лъжец и мошеник? Отговорът беше прост. Нямаше да му го каже.
— Ние с Ник… ами… Реджина Блекуел повече му подхожда.
— Той каза, че ще се върне. Мислиш ли, че ще го направи?
— Не, сине, не мисля — отвърна Еме, не желаейки да дава надежда за нещо, което няма да се осъществи.
— Съжалявам, мамо.
— И аз, скъпи, и аз.
Съкрушен, Бранд излезе от кухнята.
— Няма да кажа нищо, миличка — обади се Савана. — Ти вече достатъчно се измъчи. Мисля, че този мъж наистина се интересува от тебе.
— Ник нямаше избор, трябваше да тръгне с Реджина. Има заповед да отиде в болницата в Атланта.
— Ъхъ. Обаче трябваше да ти каже, че ще се жени за друга.
— Нямам власт над него.
— Ами Бранд? Той подозира, че му е баща.
— Може да мисли каквото си иска. Никой никога няма да научи, че Бранд не е син на Борегар Тревър.
През по-голямата част от пътя до Атланта Ник дремеше. Беше изтощен емоционално и физически. Никакви обяснения не бяха успели да вразумят Еме. Колко лесно се беше върнала към старото си мнение за него, помисли той горчиво, фактът, че бяха започнали да се привързват един към друг през последните месеци, като че ли нямаше особено значение за нея. Фактът, че пропусна да й спомене за Реджина, беше унищожил това, което беше успял да изгради дотук с Еме. Макар че тя нямаше особени основания да му вярва след катастрофалната им първа среща, той я беше отвел до едно място във взаимоотношенията им, където му се струваше, че тя му е простила. Имаше намерение да я помоли да се оженят, когато развали годежа с Реджина.
Нямаше да направи това предложение само защото подозираше, че Бранд е негов син. Не, наистина не. Искаше я, дори Бранд да е син на Борегар Тревър. Кога се беше влюбил в Еме, запита се той унило. Отговорът дойде като светкавица. Винаги я беше обичал. Обичаше я в момента, когато я видя седнала на масата за покер, когато се върна, за да я търси, обичаше я през всичките тези години, когато мислеше, че никога повече няма да я види. Беше предложил брак на Реджина, за да спаси кариерата си… нямайки надежда, че някога ще открие отново Еме.
— Почти стигнахме, Ник — каза Реджина и го побутна лекичко. Знам, че сега те боли, но татко уреди да тебе да се грижат възможно най-добре. Дори аз ще дойда с тебе на север, когато се поправиш достатъчно, за да можеш да пътуваш.
— Реджина, трябва да поговорим. Няма да има брак. Не трябваше изобщо да се сгодяваме. Когато баща ти ни откри, аз избрах пътя на страхливеца и ти направих предложение. Разбирах, че една негова дума може да провали кариерата ми. Нямаше да се оженя за тебе от любов. Някой ден ще намериш мъж, който наистина да те обича.
— Говориш глупости — укори го Реджина.
Стори му се леко ядосана, но не разтревожена и това го озадачи.
— Не разбираш ли какво ти казвам? Годежът ни е отменен. Няма да е честно да се оженя за жена, която не обичам.
— О, стига, Ник. Не приемам сериозно думите ти. Знам на какъв стрес си бил подложен след раняването, но с времето ще се оправиш и ще разбереш, че е в твой интерес да се оженим. Ще бъда прекрасна съпруга, а татко може да направи чудеса за кариерата ти.
— Разбира се, че ще бъдеш прекрасна съпруга, Реджина, но не моя.
Каретата вървеше полека по улици, застлани с чакъл, и вниманието на Ник се насочи към ужасните разрушения, предизвикани от войната.
— Нямах представа, че е толкова зле — каза той, когато забеляза, че в разрушения град са останали малко цивилни.
— Няма храна — каза Реджина. — Но татко казва, че от време на време пристигат влакове с храни за нашите войски, които държат града.
Каретата спря пред една голяма постройка.
— Стигнахме болницата — обяви Реджина. Вратата се отвори и сержант Джоунс помогна на Ник да слезе. — Ще те изпратя до стаята ти, скъпи.
— Няма нужда, Реджина. Благодаря ти за труда, но всичко ще бъде наред.
— За труда ли? Откога е трудно да помагаш на някого, когото обичаш? Ще дойда утре да те видя.
Твърде изтощен, за да спори, Ник само кимна.
Генерал Блекуел отправи блеснал поглед към Ник.
— Надявам се, не възразявате, че Реджина дойде да ви вземе заедно с ескорта. Влюбените жени вършат такива неща. Знаете как е. Но сериозно, капитане, радваме се, че пак сте сред живите. Доктор Белоус ми каза, че раната ви е била една от най-тежките, които е оперирал. Слава на бога, че са се погрижили както трябва за вас.
— Слава на бога и на жена на име Еме — измърмори тихичко Ник.
— Какво?
— Нищо, нищо, сър, просто изразявах съгласието си.
— Хмм. Във всеки случай, скоро ще отпътувате на север, за да се възстановите. Във Вашингтон има превъзходна болница, това устройва ли ви?
— Напълно.
— Добре, добре. Скоро трябва да се връщам във Вашингтон. С Реджина смятаме да пътуваме заедно с вас. Предполагам, че няма да ви дойде като шок да научите, че сте повишен в майор. Никой не го заслужава повече от вас. Реджина е извънредно щастлива.
Ник се прокашля.
— Относно Реджина, сър. Не мисля, че бракът…
— Хайде, хайде, кап… майоре, Реджина ми разказа какво сте й наговорили. Ще се почувствате по- различно, когато оздравеете напълно. Да си болен е ужасно отегчително, особено за мъж като вас. Сега трябва да тръгвам. Време е за разговора ми с полковник Уотсън.
