— Какво става, госпожо Тревър, истината притеснява ли ви? Ако Ник говореше сериозно, досега щеше да се ожени за вас. — Двете жени с Реджина се изкискаха, прикривайки устата си с ръка. — Слава на бога, разбрах какъв човек е, преди да се оженим. За щастие, развалих годежа, преди да беше станало твърде късно — продължи тя, говорейки нарочно високо, за да се чува до другия край на ресторанта. Хората вече бяха спрели да ядат и се взираха в тях. — Странно, колко много прилича синът ви на майор Дръмънд.
Това вече дойде твърде много на Еме. Вбеси се, като помисли на какви обиди беше изложен Бранд пред всички зяпачи.
— Слава на бога, че никое от вашите деца няма да прилича на майор Дръмънд — отвърна тя, докато извеждаше Бранд навън и двамата се отдалечиха бързо от ресторанта.
Озадачен, Бранд трябваше да подтичва след нея. Оплакванията му най-накрая проникнаха през гневната броня на Еме и тя забави ход, за да се пригоди към късите му крачки.
Тази вечер Ник се прибра рано в хотела и обяви, че ще води всички на ресторант, вместо да вечерят в хотела, както обикновено. Като си припомни срещата с Реджина, Еме веднага отказа.
— Защо правиш така, скъпа? — запита Ник, смаян от резкия отказ на Еме.
— Не ми се излиза тази вечер — отвърна тя.
Вече беше решила да не казва на Ник за днешната си среща с Реджина. Трудно й беше да говори за унижението, на което беше подложена, когато Реджина нарочно я оскърби пред толкова много хора.
— Да не си болна? — запита той тревожно.
— Не, нищо ми няма.
Бранд седеше наблизо, слушайки разговора им, и изведнъж избъбри:
— Какво е любовница?
Еме ахна смутена.
Ник се обърна към детето. На лицето му се изписа гняв.
— Откъде си чул тази дума?
— От дамата, която дойде във „Високите дъбове“. Тя каза, че мама ти е любовница. Не знам какво значи, но както го каза, не ми хареса много.
Ник изригна гневна ругатня.
— Дотук беше! — изрева той, обръщайки се към Еме. — Достатъчно се водих по ума ти. Сега ще правим нещата както аз кажа. Като последния глупак се надявах да се съгласиш да се оженим. Но сега, когато слуховете засегнаха и Бранд, трябва да затворим устата на клюкарите. — Изведнъж той забеляза, че детето е още в стаята, и се обърна към него. — Бранд, иди намери Савана. Кажи й да те измие и стой в стаята й, докато не ти кажа.
Бранд неохотно тръгна да изпълни поръката на Ник. Познаваше настроенията му и сега видя, че Ник е в такова настроение, че трябва веднага да изпълни каквото му се казва. Но преди да затвори вратата зад себе си, той се обърна и запита:
— Наистина ли приличам на тебе, Ник?
Лицето на Ник стана пепеляво.
— Ще поговорим за това по-късно, синко.
Когато се обърна към Еме, вече беше успял да овладее гнева си.
Еме осъзнаваше колко много й е ядосан. Не го беше виждала толкова вбесен, откакто я беше хванал да шпионира. В мига, когато вратата се затвори зад гърба на Бранд, тя инстинктивно отстъпи назад.
— Коя беше жената и какво точно ти каза?
Лицето му беше потъмняло, очите присвити, устните гневно стиснати. Еме се запъна.
— Беше Реджина. Каза… каза, че е чула, че любовницата ти живее с тебе.
— Това ли е всичко?
— Аз…
— Истината, по дяволите!
Тогава Еме изкрещя:
— Каза, че Бранд прилича толкова много на тебе, че може да ти бъде син!
— Той е мой син. И искам целият свят да го научи.
— Сигурно вече всички са разбрали — изфуча Еме. — Реджина говореше достатъчно силно, за да я чуе цял Вашингтон.
— Достатъчно ти угаждах. Вече няма значение какво искаш. Много пъти ти казвах, че те обичам, защо продължаваш да се противиш на женитбата ни? Какво искаш от мене? Ти си една самовлюбена малка глупачка, Еме Тревър, Ще позволиш ли цветът на униформата ми да разруши живота и на двама ни?
Еме никога не беше чувала Ник да й говори толкова рязко. Егоистично ли постъпваше, като не му позволяваше да бъде истински баща на Бранд? Беше прекарала цели пет години от живота си в омраза към мъжа, който беше дал живот на сина й. Старите навици не могат да изчезнат за една нощ. Тя мразеше янките откакто се помнеше. Те бяха унищожили всичко, което й беше скъпо, и я оставиха само с Бранд и Савана. После се появи Ник, мъж от миналото й, облечен в синя униформа, който й даде още една причина да го мрази. Но противно на всички предположения тя се беше влюбила в него. Отказът да се омъжи за него нямаше друг смисъл освен да спаси наранената й гордост. Струваше ли си?
— Вече нямаш никакъв избор, Еме — продължи Ник, когато видя, че тя е потънала в размисъл. — В най-скоро време ще се оженим. Бранд има нужда от баща, а ти имаш нужда от мене, независимо дали го осъзнаваш или не. Няма да допусна синът ми да страда от оскърбителни клюки.
— Знам.
— Не ме интересува какво ще ми възразиш… Какво каза?
— Казах, че знам. Всичко, което каза, е вярно.
— Тогава ще престанеш ли да се противиш на този брак?
— Да.
— Слава богу.
Той я привлече в прегръдките си и щеше да я целуне, ако тя не беше добавила:
— Заради Бранд.
Ник я отблъсна в прилив на внезапен гняв. Беше се уморил да слуша безсмислици.
— Проклета да си! Тогава нека тази женитба да е заради Бранд. Кажи ми, когато си промениш мотивите. Дотогава няма да ти досаждам с непоносимото си внимание. Оставям на тебе да кажеш на детето за женитбата. И когато дойде подходящият момент, искам да узнае, че аз съм му баща.
— Ник, недей! Не мога да му кажа това. Той мисли, че Бо му е баща.
— Не съм казал да му кажеш още сега. Но след време, когато ще може да го разбере. Ужасно много искам да знае кой е баща му. Колкото до тебе, можеш да правиш каквото искаш. Ако е толкова важно да си останеш конфедератка, така да бъде. Надявах се да дам на Бранд брат или сестра, но мога да се задоволя и само с един син, ако трябва.
Той излезе, все така вбесен, от стаята, оставяйки Еме с отворена уста.
След тази случка тя не го видя цели два дни. В първия момент помисли, че може да се е отказал от нея, докато не осъзна, че той никога няма да изостави Бранд. Каза на детето, че тя и Ник ще се оженят. Момчето не само че не се разтревожи, но дори изпадна във възторг. Ник вече му беше разказал за плановете си, още преди да тръгнат от Атланта, и той вече се питаше кога ли ще стане това. Савана също се зарадва.
— Майорът те обича, миличка — каза тя, когато забеляза колко е объркана Еме. — И мисля, че и ти го обичаш. Като разбереш, че янките не са чак толкова лоши, ще видиш, че всичко ще се нареди. Бранд ще си има татко, а ти ще имаш мъж, който те обича.
Ник разбра, че Еме е казала на Бранд, че ще се женят, в момента, когато се върна в хотела и видя щастливата физиономия на момчето. Обзе го съжаление, че Еме не беше показала същото въодушевление като сина си.
— Мама казва, че ти ще ми бъдеш татко — изчурулика щастливо Бранд. — Ще бъдем истинско семейство.
— Точно така, синко — каза Ник и разроши тъмната коса на момчето. — Тъкмо уредих всичко. Защо двамата със Савана не се поразходите, за да поговорим с майка ти за церемонията?
Бранд запита плахо:
— Може ли да ти казвам татко?
