палто, защото беше чувала, че на север става доста студено по това време на годината.
В шест часа Еме седеше на леглото, все още опитвайки се да реши дали да отиде на гарата и да се помъчи да уговори Ник да не взема Бранд във Вашингтон, или да не прави нищо и той да се разколебае и да остави детето тук, щом тя не се появи. Но понеже познаваше Ник, тя сериозно се съмняваше дали ще постъпи така. Най-вероятно щеше да напусне Атланта, както беше планирал, щеше да отведе сина й и скоро щеше да забрави, че тя съществува. Беше го направил преди години, така че защо сега трябваше да е по- различно?
Еме още не беше решила какво да прави, когато Мона се появи на вратата.
— Готова ли си, скъпа? Ако ти трябва помощ за багажа, мога да кажа на един от пазачите да ти го занесе до гарата.
— Благодаря, чантата ми не е тежка. Освен това, още не съм решила дали да тръгна с майор Дръмънд.
— Струва ми се, че нямаш избор — забеляза Мона. — Преди да тръгне, майорът ми каза, че е бащата на твоя син и че ще отведе момчето във Вашингтон.
— Той е един проклет янки, мошеник и негодник!
— Сигурно едно време доста си го харесвала — намигна й многозначително Мона.
— Това е дълга история, госпожице Мона.
— Всичко се свежда до въпроса, дали обичаш достатъчно сина, за да се омъжиш за бащата.
— Ник каза ли ви, че ще се женим?
— Разбира се, скъпа. Предполагам, че и ти го желаеш, нали? Ако искаш, може да останеш и тук, при мене.
Еме поклати енергично глава.
— Не, не искам да оставам тук. Сгреших, че изобщо дойдох. Не съм сигурна дали щях да се справя, ако Ник не се беше появил точно в този момент.
Мона кимна мъдро.
— И аз така си помислих, но исках да разбера.
— Много съм ви благодарна, госпожице Мона, Сигурна съм, че храната и лекарствата, които осигурихте, спасиха живота на Бранд. Помогнахте ми, когато имах най-голяма нужда от подкрепа.
— Радвам се, скъпа, но твоят човек плати щедро за моите услуги. Сигурна ли си, че не го обичаш поне мъничко? Със сигурност е голям красавец.
— Да го обичам мъничко ли? — запита смаяна Еме. — Обичам го повече, отколкото съм мислила, че жена може да обича някой мъж.
— Време е да се качваме, Бранд — каза Ник, повеждайки детето към вратата на вагона.
Лицето му беше строго и решително. Беше заложил на любовта на Еме към сина й срещу нейната омраза към него и беше загубил.
— Мама още я няма.
Гласчето му беше изпълнено с паника.
— Тя имаше много време, синко. Ако реши да дойде, трябва да се появи всеки момент.
— Ще дойде, знам — каза Савана. — Няма да позволи да й вземете сина.
— Така мислех и аз, Савана, но предполагам, че и двамата сме сгрешили. Но не се тревожи. Ще бъда много добър баща на това дете. А то има и тебе.
— Не е същото — измърмори Савана, качвайки се във влака. Ник качи Бранд и го последва. Хвърли последен поглед през рамо към опустялата гара и се обърна, горчиво разочарован. Изведнъж зърна с крайчеца на окото си някакво движение. Някой бързаше към гарата, тичайки успоредно с влака. Сърцето му се заблъска в гърдите. Еме!
Влакът изсвири оглушително и бавно потегли напред. Постепенно започна да набира скорост, колелата се завъртяха все по-бързо.
Тя го видя как се държи с едната ръка за вратата и протяга другата към нея. Препъна се, едва не падна, но се изправи и протегна ръка към него. Влакът се движеше все по-бързо, увеличавайки разстоянието помежду им. Нямаше да успее. Но не познаваше решителността на Ник. Когато го видя да изчезва от вратата, Еме помисли, че я е изоставил, но той изведнъж се появи на задната платформа. Наведе се, протегна ръце към нея, сграбчи я през кръста и я вдигна при себе си.
18
Еме не хареса Вашингтон. Мръсната сива лапавица по улиците я потискаше, не можеше да се отърси от студа, който проникваше чак до мозъка на костите й. Знаеше, че Савана изпитва същото, макар че старата жена почти не обсъждаше условията в които живееха. Колкото до Бранд, той все още беше въодушевен от смяната на обстановката, за да забележи неприязнените чувства на майка си.
Ник беше успял да ги настани в сравнително приличен хотел въпреки че в града трудно се намираха жилища. Еме искаше да се настани при тях, но Ник й каза съвсем недвусмислено, че мястото й е при него. После ги изведе и им купи дрехи, подходящи за по-студения климат. Когато каза на Еме, че урежда венчавката им, тя твърдо отказа да се подчини, заявявайки, че за нищо на света няма да се омъжи за един проклет янки. Думите й накараха Ник да отложи сватбата.
Бяха във Вашингтон повече от месец, когато Шърман поднесе завоювания град Савана на Линкълн като коледен подарък. Армията на Худ беше затънала около Нашвил, чакайки Томас да атакува. И той нападна конфедератите така мощно, че почти ги унищожи. Само за два дни те обявиха капитулацията си на смрачаване под един проливен дъжд. Коледа дойде и отмина без особени чествания.
Към първи януари 1865 останките от армията на Худ, която беше намаляла почти наполовина и съвсем обосяла, се предаде в Тюпело, Мисисипи. Болен от сърце и сломен, Худ се отказа от поста си на 13 януари, петък. Еме прие тежко новината. Огорчението и разочарованието затвърдиха решимостта й да не се омъжва за Ник. Но той прие леко това нейно решение, защото знаеше, че тя непременно ще промени намеренията си и няколко дни отлагане не бяха от особено значение.
Постът на Ник като адютант на генерал Блекуел му създаваше много работа. Толкова много, че ако Еме се беше съгласила да се оженят, той се съмняваше дали би намерил време за церемонията. За всички беше съвсем ясно, че войната е към края си и Югът е победен. Носеха се слухове, че армията на Лий вече не получавала месни дажби, че в Ричмънд нямало и един фунт месо. Югът беше изразходвал цялата си енергия и запаси. Цената на златото растеше и конфедералният долар намали стойността си до два процента от тази през 1861 година. Докато, напротив, Съюзът имаше неизчерпаеми запаси и най-голямата флота в света. Сега имаше и повече войници, отколкото в началото на войната, фактически Северът беше спечелил нови сили, докато Югът едва се държеше. Невероятно, но войната беше извела икономиката на Севера до нови върхове на производителността.
През това време Еме има една неприятна среща с Реджина Блекуел. Двамата с Бранд тъкмо излизаха от ресторанта, където бяха влезли, за да се стоплят с чаша горещ шоколад, когато се натъкнаха на Реджина. Привлекателната червенокоса красавица беше увита в кожи, къдриците й бяха увенчани с кожена шапка и изглеждаше много елегантна. Тъкмо беше влязла в ресторанта с две други жени, също толкова елегантно облечени. Еме помисли за нещастните гладуващи жени и деца на Юга и прибави още една причина в дългия списък с основания за омраза към янките.
— О, госпожо Тревър, не мога да повярвам, че се срещаме — каза Реджина на висок глас, за да привлече вниманието на околните.
Почти всички обърнаха глави към Еме.
— Здравейте, госпожице Блекуел — отвърна хладно Еме.
— Чух, че майор Дръмънд си е довел любовница от Атланта — намекна злонамерено Реджина.
Еме смръщи вежди, усещайки, че всички в препълнения ресторант я наблюдават. Южняшкият й изговор звучеше странно на това място.
Тя хвана здраво Бранд за ръката и каза:
— Извинете ме, трябва да заведа сина си у дома.
