си влажната топлина на устните му, притиснати страстно към нейните, как я вкусваха така, че я караха да забрави неугасващата си омраза.
Ник се усмихна и тя загледа като омагьосана как ъгълчетата на устата му се повдигат леко нагоре. Изведнъж й хрумна, че той сигурно се досеща за какво мисли тя, и гореща червенина обля бузите й. От гърдите му се изтръгна нисък смях.
— И аз си спомням, скъпа.
Гласът му беше толкова чувствен, съблазнителен и невероятно еротичен.
Боже господи, да не би да беше почнал да чете мисли?
— Не може да знаеш за какво си мисля — промърмори Еме.
— Спомняш си колко прекрасно беше помежду ни, докато се любехме. Спомняш си как дръзко реагираше на допира на ръцете ми, на устата ми, как плътно ме държеше в себе си. Можем пак да имаме всичко това, скъпа. Всяка нощ. Ако искаме.
Тази мисъл я накара да се задъха.
— Ник, моля те, не мога да мисля, когато ме объркваш така.
— Не мисли, Еме, просто чувствай.
Устата му беше толкова близо до нейната, че тя усещаше топлия му дъх. Внезапно разстоянието помежду им изчезна.
Устата му завладя нейната. Тя усещаше жаждата му във властния натиск на устните и в горещия, твърд език, който проникваше през бариерата на зъбите, за да я изпълни със страстта си. Той се надвеси над нея и бавно се отпусна, така че тя нямаше друг изход, освен да приеме тежестта на тялото му и да се притисне на свой ред към него. Ръцете му я докосваха навсякъде — гърдите, седалището, нежното скрито място между краката. Не преставаше да я целува, притискайки устни към нейните, докато езикът му продължаваше да вкусва сладостта й.
Едва когато малките й юмруци започнаха да бият по гърдите му, той й даде кратък отдих. Когато се отдели от нея, и двамата дишаха тежко.
— Заболя ме.
— Съжалявам, скъпа, но беше толкова отдавна, толкова отдавна…
— Явно Реджина не е била много благосклонна.
— Не съм спал с Реджина, след като пристигнах тогава във „Високите дъбове“ и намерих жената от моето минало, която не можах да забравя. Всъщност, не съм спал с друга жена, откакто съдбата отново ни събра.
— Бях ти под ръка, нямаше нужда да търсиш друга жена.
Ник изстена съкрушено. Изведнъж се изправи и започна да се съблича. Еме се надигна на лакти.
— Какво правиш?
— На какво ти прилича? Тъй като си ми „под ръка“, мога да се възползвам от ситуацията. Освен това, платих доста скъпо за удоволствието да имам твоята компания.
Еме отвори уста, за да му отговори по подобаващ начин, но когато Ник свали ризата си и тя видя яркочервения белег, тя ахна и се втренчи в зарастващата рана, смутена и безмълвна. Като я видя накъде гледа, Ник застана неподвижен.
— Отвращава ли те?
Еме го изгледа смаяно. Да я отвращава? Не, съвсем не беше това. Тя си спомни колко беше страдал той от тази рана.
— Защо да ме отвращава? Достатъчно често съм я виждала, докато се грижех за тебе. Още ли те боли?
Зелените очи на Ник блеснаха дяволито.
— Не толкова, че да ми попречи да се любя с тебе. Смъкна панталоните си и приседна на ръба на леглото, за да свали обувките.
— Не искам да се любя с тебе, Ник.
Усмивката му изчезна, заменена от гневна гримаса.
— Беше достатъчно склонна да го направиш с непознат.
Еме има благоприличието да се изчерви.
— Аз… нямах избор.
— Сега нямаш избор — каза Ник, лягайки до нея, като я привлече в прегръдките си. — Понеже не ми вярваш, когато казвам, че ме интересуваш, сега ще ти го докажа с действия. Преди да излезем от тази стая, няма да има защо да се съмняваш в мене или да се противиш на усилията ми да те направя своя съпруга.
— Не съм глупава, знам, че искаш Бранд.
— Упорито малко глупаче! Разбира се, че искам сина си. Но искам и майката на сина си. Сега млъкни и ме остави да те любя.
В целувката му нямаше никаква нежност. Беше проникваща, силна и отчаяна. Когато устата му започна да отнема съпротивата й, ръцете му полека и умело свалиха всичките й дрехи — колкото ги имаше. Прозрачната роба отлетя първа, последвана от тънката риза. Когато Еме се озова гола и крехка под него, устата му се отдели от нейната, за да се спусне по заоблеността на гърдите й, чак до втвърдените им връхчета.
Еме потръпна, усещайки допира на топлите му, влажни устни до чувствителната й кожа. Затвори очи и изстена, когато твърдите му пръсти се плъзнаха нагоре по бедрото й.
— Отвори очи, скъпа. Искам да знаеш кой се люби с тебе. Не съм твоят покоен съпруг или някой мъж без лице, който е платил за благосклонността ти.
Еме бавно отвори очи и се сблъска с магнетичния поглед на Ник.
— Кой съм аз, Еме? Кажи името ми, скъпа.
— О, Ник!
Името му излетя от устните й в изблик на разпалваща се страст.
Тогава устните му започнаха бавно и настоятелно да смучат и да дразнят едното втвърдено зърно, докато ръката му изследваше влажното скрито място между бедрата и.
Устата му се прилепи към нейната, докато пръстът му се пъхваше в нея, а измъчващите я набези на езика му повтаряха движенията. Тя отметна глава в полунесвяст. Ръцете й сами се заплетоха в обърканата му коса, докато устата му не преставаше да изследва сладките набъбнали розови пъпки. Пъхна леко коляното си между нейните и за свое смущение тя усети, че отваря крака, повдигайки се, за да отговори на лекия натиск на ръцете му, извивайки се в ритъма на непоносимата болка, която той създаваше у нея. Когато той се плъзна надолу по тялото й, тя се опита да го спре, но не можа да се възпротиви на прииждащите вълни на жаждата, която той беше отключил в тялото й.
Ник я погледна и се усмихна многозначително, преди да подеме отново сладкото мъчение с уста и език.
— Ник, моля те!
— Ще се ожениш ли за мене?
— Не.
Той сведе глава, езикът му се подаде от устата, готов да я дразни и измъчва безмилостно. Той започна да я вкусва, подлудявайки я с жаждата си, стигайки до предели, каквито никога досега не беше докосвал с нея.
Тя молеше за милост, но той не се трогна. Продължи да я облизва и да я подлудява с езика и устните си. Всичките й усещания бяха се съсредоточили между краката й. Чувствителността й растеше с всеки миг, пулсираше и туптеше, докато…
Тя изпищя.
Освобождението дойде като изригване, което разтърси душата й. Тя още трепереше, когато Ник се плъзна над нея и я запълни с горещата си, пулсираща мъжественост. Невероятно, но тя почувства как той я изпълва, как я разпъва, как докосва самата сърцевина на душата й, преживя отново възкачването но нажежената спирала на блаженството, която овладя тялото й и непрекъснато разпалваше насладата й.
— Ах, скъпа, не преставаш да ме смайваш. Тялото ти така невероятно реагира на моето. Как можеш да отричаш това, което преживяваме заедно?
