много препятствия, че Торн се питаше дали двамата с Фиона ще успеят да се справят с всичко тона. Дори собственият му брат се страхуваше от нея й я мразеше.
Тъкмо тогава забеляза един тлъст заек; инстинктът му на ловец надделя и той моментално престана да размишлява.
Сънят на Фиона добиваше очертания и плътност под затворените й клепачи. Видя Бран, застанал пред нея с нежна усмивка на лицето. Той хвана ръката й и приседна до нея.
— Загубих детето си — каза Фиона с треперещ от мъка глас.
— Не се отчайвай, дете — отвърна Бран и стисна ръката й. — Ще имаш и други деца. Много други деца. Винаги съм знаел, че първият ти син ще се роди на Ман. Ще има силата на баща си и мъдростта на майка си.
— Не. Няма да родя повече деца на Торн. Не мога да понеса отхвърлянето, нито болката да го обичам, а той да не ме обича.
Фиона сигурно бе извикала в съня си, защото Торн веднага се озова при нея и сграбчи ръката й. Все още в призрачното царство между съня и реалността, тя отвори очи, очаквайки да види Бран. Но видя само Торн. Премига няколко пъти, но обичният й приятел и наставник все така го нямаше. После усети изкусителната миризма на готвено и се опита да се надигне. Присви се от острата болка, която прониза вътрешностите й. Тогава действителността се върна като с един удар. Тя беше загубила детето си, и то по вина на Торн. Ако той не бе пожелал да се отърве от нея, детето й щеше да бъде на безопасно място под сърцето й. Не разбираше какво прави той тук.
— Добре ли си? — запита Торн, когато усети, че го е познала. — Боли ли те?
— Боли ме сърцето — прошепна Фиона. — Можеш сам да ми кажеш, че не ме искаш, а не да оставиш Брита да го прави вместо тебе. Отдавна щях да се върна на Ман, ако ме беше пуснал.
Торн си спомни всичко, което беше казал и направил, за да си спечели недоверието на Фиона. Спомни си как я беше обвинявал, че й е харесвало да бъде любовница на Роло. Спомни си как упорито бе отказвал да повярва, че детето, което тя носи, е негово, а вместо това бе давал ухо на лъжите на Брита и Роло.
— Виновен съм за много неща, но не и за това, че те продадоха — каза той.
— Признай си. Ако детето ни беше се родило, винаги щеше да се чудиш чие е — нападна го Фиона.
Торн нямаше какво да каже. Не умееше да лъже. И макар да съжаляваше от цялото си сърце, думите на Фиона бяха отчасти верни. Съмнението, че тя носи дете от Роло, се бе така силно вкоренило в душата на Торн, че той вече не знаеше на какво или на кого да вярва.
— Възможно е — съгласи се той. — Но никога няма да знаем със сигурност. Прости ми, че ти причиних такава мъка. Не ме интересува дали съм омагьосан. Това вече няма никакво значение. Ти си моя, Фиона. Ние още сме съпруг и съпруга според твоя християнски бог.
— Ще си говорите по-късно, Торн — каза Тайра, подканвайки го да се дръпне.
Зад нея стоеше Арен, държейки гърнето със супа, която Тайра беше сварила. Той го остави на земята до Фиона.
— Нямаме чинии, но имаме лъжици — каза Тайра, извади една лъжица от торбата си и я подаде на Фиона. — Ние ще ядем, след като ти се нахраниш.
Фиона посегна да вземе лъжицата от Тайра, но Торн се намеси. Взе лъжицата и започна търпеливо да сипва супа в устата на Фиона, като между всеки две лъжици течност й даваше хапки от свареното заешко. Въпреки че нямаше сол, супата беше богата и засищаща, а когато тя се нахрани, Торн й помогна да легне.
Докато Фиона си почиваше, Торн, Арен и Тайра изядоха останалата супа и месото и започнаха да говорят какво ще правят.
— Фиона не може да пътува — каза Торн, снишавайки глас.
— Какво ще правим? — запита Арен, който много искаше да помогне с нещо на братовчед си и на Фиона.
— Мисля, че ти и Тайра трябва да тръгнете към дома на Гарм, а ние с Фиона ще ви последваме, когато тя укрепне достатъчно.
— Ще можете ли да изкарате тук толкова време?
— Да. И преди съм го правил. Има много дивеч, за да си напълним стомасите, и дърва, за да поддържаме огъня. Имаме кожени наметки, да се пазим от студа, и легло от слама, на което да спим. Колибата е в добро състояние, въпреки че е изоставена. Ще се справим.
След като се нахраниха, Арен и Тайра отнесоха наръч слама до отсрещната стена и си направиха легло. Торн легна до Фиона, завивайки и нея, и себе си с наметалото си. Когато я прегърна, тя се стегна, но не отрони и дума. След няколко минути той чу равномерното й дишане и разбра, че е заспала. Държейки я все така здраво в прегръдките си, Торн също потъна в обятията на съня.
Когато на следващата сутрин Фиона се събуди, наоколо беше толкова тихо, че тя се уплаши да не би да са я изоставили. В колибата нямаше друг освен нея; не видя нито Торн, нито Арен, нито пък Тайра. Тогава вратата се отвори и вътре влезе Торн, изпълвайки малката колиба с енергичното си присъствие. Носеше огромен куп дърва, които започна да подрежда край огнището. Фиона бързо забеляза, че е остъргал брадата от лицето си с помощта на ножа — явно докато тя е спала.
— Къде са другите? — запита Фиона, изненадана от това, че гласът й прозвуча толкова тихо.
Като чу гласа й, Торн се обърна и се отправи към леглото й.
— Събудила си се. Как се чувстваш?
Ръката й се притисна към корема.
— Празна.
Доплака й се.
— Фиона, аз…
— Не, не искам да говоря за това — и тя извърна лице от него.
Торн се отпусна на колене до нея.
— Не се отвръщай от мене, любов моя. Чувствам се ужасно виновен. Детето, което загуби, беше мое.
— Не ме интересува какво каза Бран — изрече тя замислено, — но това дете ужасно ще ми липсва.
— Бран ли? Той е мъртъв.
Да не й се привижда нещо, почуди се Торн и положи ръка на челото й, търсеше признаци на треска. Но челото й беше хладно.
— Да, Бран е мъртъв, но връзката между нас е изключителна, неподвластна на времето и пространството, дори на смъртта.
— Бран ти е говорил? Какво каза?
Любопитството на Торн се събуди, въпреки че той не вярваше в способността на Фиона да говори с мъртвите. Но тя го бе опровергавала толкова много пъти, че му се стори, че е най-добре да я изслуша.
— Каза ми да не се отчайвам и че ще имаме други деца.
— Ще имаме, Фиона. Ще ти дам всичките деца, които поискаш.
Тя поклати глава.
— Вече е късно, Торн. Не искам деца от тебе.
— Знам, че сега те боли, но…
— Изобщо не знаеш как се чувствам! — извика тя. — Никой мъж не знае как се чувства жената, когато загуби дете. Може би ще имам и други деца, но няма да са от тебе, Торн Безмилостни.
Торн мъдро реши да не спори. Фиона беше още твърде слаба, за да си хаби силите в размяна на гневни думи.
— Пратих Арен и Тайра напред, в дома на Гарм. Ние ще тръгнем натам след няколко дни.
— Защо не замина с тях? Аз мога да се грижа за себе си, не ми трябва твоята помощ.
Торн я изгледа навъсено.
— Никога няма да те оставя сама, Фиона. Ще се грижа за тебе, докато оздравееш достатъчно, за да можеш да пътуваш.
— Това ли искаш наистина, Торн? Или стоиш при мене само за да успокоиш гузната си съвест?
— Спомняш ли си, когато ти казах, че се чувствам изгубен без тебе, че искам винаги да си с мене? Нищо
