Името й се изтръгна от гърлото му, докато изливаше семето си.
Не искайки все още да се отдръпне, той опря чело в нейното.
— Не те нараних, нали?
— Не си ме наранил. Това, това беше невероятно. Винаги ли ще бъде така?
— Само докато сме живи — Торн се отпусна до нея и я прегърна, придърпвайки кожената си наметка над двамата. — Имам само една работа, която трябва да довърша, преди да се сбогувам с тази страна.
Усетила настроението му, Фиона разбра какво има предвид.
— Остави това, Торн. Никакво удоволствие не е да отмъщаваш.
— Не мога. Това, което направиха Роло и Брита, е непростимо.
Фиона въздъхна. Животът беше толкова сложен. Поне Бран да беше при нея. После мислите й се разбягаха на всички страни, когато Торн отново започна да я люби.
На следващия ден слънцето най-сетне се показа. След два дни времето стана невероятно топло за сезона и Торн започна да подготвя заминаването им. Фиона напълно се бе възстановила от помятането и също като него нямаше търпение да напусне ограничаващите я стени на колибата.
Денят, в който потеглиха, беше студен и навъсен; но на хоризонта не се забелязваше никакъв признак на наближаваща буря. За през нощта потърсиха подслон при един приятелски разположен фермер. През нощта времето рязко се промени, небето се покри с облаци и надвисна ниско над главите им, но когато продължиха пътя си, видяха, че не е навалял нов сняг. Първият признак за неприятности дойде неочаквано около обед. Торн чу далечен вълчи вой.
— Трябва да намерим подслон — каза той с настоятелен тон, който стресна Фиона.
— Защо?
— Вълци. Надушили са ни. Не знам колко са, но бих предпочел да не съм на открито, когато нападнат.
Думите му изпратиха ледени тръпки по гърба на Фиона и тя трескаво затърси някакъв подслон. Не видя нищо друго освен дървета, далечни хълмове и открити пространства с недокоснат сняг. Беше много късно.
— Бързо — подкани я Торн, — качвай се на това дърво.
Той я повдигна към чатала на най-близкото дърво и се обърна с лице към вълците, които вече ги обграждаха.
Бяха четири. Обкръжиха предпазливо Торн със зейнали муцуни, от които капеха лиги. Торн безстрашно стискаше боздугана в едната ръка и Кръвопиеца в другата. Най-близкият до него вълк се сниши и скочи. Торн го уби с един удар на боздугана. Останалите зверове подушиха падналия си другар и обърнаха блесналите си очи към Торн. Два вълка скочиха едновременно към гърлото му. Той уби единия, но другият го повали. Тогава Торн хвърли настрана боздугана и измъкна ножа си.
Фиона изпищя, когато вълкът и човекът се затъркаляха в смъртна схватка в снега. Когато и четвъртият вълк се намеси в борбата, тя нададе предупредителен вик. Торн беше готов. Замахна нагоре и преряза гърлото на третия вълк, търкулна се и се изправи срещу четвъртия. Вълкът навярно беше разбрал, че е останал сам и има вероятност да свърши като тримата си другари, затова се обърна и се отдалечи с подвита опашка.
Торн беше готов да атакува, ако вълкът се върне, но в гората не се чуваше и един звук. Врагът беше побягнал. Задъхан, Торн остана така за миг, борейки се да си поеме дъх. Нападението беше така внезапно, че му бе трудно да се справи с притока на адреналин, който още бушуваше в тялото му.
Фиона не можеше да повярва на очите си. Торн беше великолепен; силата и смелостта му бяха невероятни. Тя не познаваше друг мъж, който да може сам да победи четири гладни вълка.
— Добре ли си? — запита тя, забелязвайки с тревога многото драскотини по ръцете и лицето му и раздраните, окървавени панталони.
— Нищо не е, само драскотини. И по-лоши неща са ми се случвали.
— Помогни ми да сляза. Имам една настройка, която ще предотврати инфекцията.
Той я свали от дървото и изчака търпеливо тя да извади едно малко шишенце от торбата си и да намаже раните му.
— Това, което направи, беше невероятно смело — каза тя, като го целуна леко по устните.
Ръцете му се вдигнаха и се обвиха плътно около нея.
— Бих убивал и дракони заради тебе, Фиона. Но не и днес, надявам се. Стигат ми вече диви зверове. Нека да продължим пътя си, преди онзи, който побягна, да се е върнал с нови приятели.
Надвечер стигнаха в малко рибарско селище и получиха храна и подслон при една вдовица, която приютяваше пътници. Продължиха на следващия ден и преди свечеряване пристигнаха в селцето Берген. Торн поразпита и научи, че са само на един час път от дома на Гарм Черния. Когато стигнаха там, ги посрещнаха извънредно радушно. Тайра и Рика много се зарадваха, че виждат Фиона, и плачешком я запрегръщаха.
18
Гарм Черния топло стисна ръцете на Фиона.
— Искам да ти благодаря още от мига, когато дъщеря ми ми каза как си рискувала живота си, за да й помогнеш. Ако знаех какъв грубиян е Роло Дръзкият, никога нямаше да позволя Рика да се омъжи за него.
Към Фиона се приближи една красива жена, подобна на статуя.
— Аз съм Гарда, майката на Рика. Нашата дъщеря ни е много скъпа. Бих искала да присъединя моите благодарности към тези на съпруга ми. Добре дошла в дома ни.
— Толкова се притеснявахме за тебе — каза Рика. — Тайра ни разказа за твоята… твоята загуба. Знам, че е голям удар, но се радвам, че си се възстановила. Когато времето се влоши, ние се изплашихме да не би бурята да те е застигнала някъде.
— Изчакахме бурята да мине — каза Фиона. — Торн ловеше животни, за да имаме с какво да се храним, а в гората имаше достатъчно дърва за огъня ни.
Арен, както винаги наблюдателен, забеляза кървавите петна по дрехите на Торн.
— Какво се е случило? Прав ли съм да предполагам, че пътят ви не е минал безпрепятствено?
— Срещнахме няколко изгладнели вълка — обясни Фиона. — Отървахме се без сериозни рани благодарение на умението на Торн да върти боздугана и меча.
— Значи нашето пътуване е било много леко в сравнение с вашето — каза Арен.
— Елате, седнете край огъня и ни разкажете всичко — подкани ги Гарм. — Сигурно сте изтощени.
Гарм Черния беше висок мъж, чиято бяла коса и брада му придаваха заблуждаващо благодушен вид. Наричаха го Черния, защото на млади години косата му била черна като катран, нещо доста необичайно в страна на руси мъже и жени. Той беше облечен в богати брокатени дрехи, подходящи за заможен ярл, но в суровите черти на лицето му и стоманения му поглед нямаше нищо меко. Фиона помисли, че той сигурно би бил страшен неприятел.
Тя прие една чаша топло подсладено вино, започна да отпива от него и заслуша как Торн разказва за препятствията в тяхното пътуване.
— Рика ни каза, че си продал собствената си съпруга като робиня — намеси се с остър глас Гарм. — Вярно ли е, Торн Безмилостни?
— Не — отрече Торн. — Фиона ми е много скъпа. Не съм давал подобна заповед. Роло и Брита излъгаха. Те се страхуваха от Фиона и искаха да се отърват от нея. Мислиш ли, че бих продал собственото си дете в робство?
Гарда го изгледа с проницателните си сини очи, явно доволна, че той казва истината.
— Ти и твоите хора сте добре дошли и можете да останете при нас колкото ви харесва — каза тя. — Рика много се привърза към Фиона и Тайра и много ще се радва на компанията им.
— Благодаря ви — отвърна любезно Торн. — Фиона и Тайра са знаели, че ще бъдат добре приети, когато са се запътили към вашата къща. Приемаме гостоприемството ви. Аз имам намерение това лято да отведа Фиона в дома й на Ман, но първо трябва да си свърша работата с Роло Дръзкия.
