да се случи, но тя не знаеше какво. Смърт, да, тя буквално подушваше смъртта и разрушението. Остър, преобръщащ всичко мирис, той проникваше навсякъде и изпращаше тръпки по гърба й. Мина дълго време, преди умът на Фиона да се успокои и сънят окончателно да я овладее. Но дори в съня тя виждаше само смърт и разрушение.
На следващия ден Гарм, Торн, Фиона, Тайра и Рика тръгнаха заедно с добре обучените бойци на Гарм. Небето беше покрито с облаци, денят беше студен, но във въздуха се носеше усещане за пролет. Пътуваха шест дни покрай брега — от Берген до Каупанг. Шест дни, през които ту ги валеше студен дъжд, ту ги грееше ярко слънце. Тежките оръжия, палатките от животински кожи и кожените наметки, които служеха и за завивки, бяха натоварени на каручки и следваха малката армия.
Жените без труд поддържаха крачката. За през нощта армията разпъваше палатките си на някоя полянка, а рано сутринта потегляха. Хранеха се предимно със сушено или солено месо, но обикновено някой улавяше дивеч и всички се радваха на разнообразието. Пътуването не беше трудно, но Фиона не можеше да не си припомни, че бе загубила детето си, пътувайки по същия този път, детето, което бе искала с цялото си сърце.
Стигнаха навреме на мястото на срещата и намериха Арен и Туролф да ги чакат със своите бойци, Фиона преброи поне петдесет души, установили се на лагер в горите. Според нея тази армия беше достатъчна да спечели всяка битка, която реши да предприеме.
Торн нямаше причина да подозира, че Роло тихомълком е събирал наемници през зимата, че е очаквал Гарм да изиска връщането на зестрата на Рика и е знаел че мощният ярл ще е готов да прибегне до сила, за да си я върне. Роло хранеше подозрения и относно факта, че Торн изчезна от къщата му, без да каже и дума на някого. Тъй като по природа не беше доверчив, Роло предположи, че някой от слугите му е казал на Торн истината за внезапното заминаване на Фиона и че Торн е побързал да тръгне да тръгне да я спасява.
Никой не си признаваше, че е направил подобно нещо, затова Роло накара да бият всички слуги, докато виновницата повече не можеше да понесе виковете на невинните мъже и жени и си призна. Робинята, с която той спеше, Миста, беше сурово наказана за предателството си. Роло я би със собствените си ръце, докато тя не загуби съзнание, и счупи две ребра и ръката й. След това тръгна да търси наемници, предполагайки, че през пролетта ще бъде нападнат.
Стражите на Роло вече го бяха предупредили за голямата армия, разположена на лагер в горите край имението му. Той знаеше кои са те, знаеше и колко са. Дори знаеше и че сред бойците има и жени.
19
Обграден от шестима викингски бойци, Гарм се промъкваше към имението на Роло. Торн, Туролф и Арен останаха в гората отвъд обработените полета, където можеха да чуват, но да не бъдат видени. Жените стояха близо до мъжете си, облечени като валкюри в ризници и шлемове.
Гарм и хората му спряха на няколко ярда от къщата.
— Роло, излез! Искам да говоря с тебе — извика Гарм.
След миг Роло се появи на прага, въоръжен до зъби.
— Казвай и си върви — изрева той. — Дъщеря ти се разведе с мене, нямаме какво да говорим.
— Имаме да говорим за зестрата на Рика — отвърна Гарм. — Тя принадлежи на дъщеря ми и на новия й съпруг. Върни я и няма да има неприязън между нас.
— Рика не ти ли каза? Тя позволи да задържа зестрата й.
— Страхувала се е за живота си. Трябвало е да се съгласи с твоите неразумни изисквания. Законът е много ясен в този случай. При развод зестрата се връща изцяло на съпругата.
— А ако не я върна? — предизвика го Роло.
— Ще си я взема със сила, ако трябва.
— А аз ще се бия за правото да я задържа. — После се изсмя дръзко. — Готов съм за битка. Не съм глупав. Знам, че Торн е присъединил силите си към твоите и разбирам защо. Това, което не разбирам, е защо Туролф е излязъл против мене. Винаги сме били приятели. Не е тайна, че Туролф изхвърли брат си и неговата уличница от своя дом.
Туролф чу достатъчно. Лицето му се наля с червенина и той изостави всякаква предпазливост, изправяйки се до Гарм.
— Аз мога да говоря от свое име, Роло. Промених отношението си към Фиона. Тя е съпруга на Торн и е добре дошла в къщата ми. Колкото до Рика, тя се съгласи да стане моя съпруга.
Роло се изсмя презрително.
— Значи ще се ожениш за тая малка кучка? Сега разбирам защо си тук. Заложена е нейната зестра. Но не можеш да я вземеш. Рика ми я даде и аз ще я задържа.
— Ние сме повече, Роло. Не можеш да се пребориш с армията, която сме събрали — предупреди го Гарм. — Приготви се да умреш.
Изведнъж иззад брат си излезе Брита, високата й стройна фигура беше облечена в ризница.
— Огледай се, Гарм. И ние не стояхме със скръстени ръце. Напълно сме готови за война и много се радваме на възможността да се бием с вас.
В същото време от вратата наизлязоха много мъже и иззад къщата се подадоха други.
— Боже господи, те имат армия! — извика Фиона, изплашена от неочаквания развой на събитията. — Много мъже ще умрат. Не си струва.
— Викингите приветстват смъртта на бойното поле — осведоми я Торн. — Така е било открай време. Само онези, които умрат в битка, се наслаждават на радостите на отвъдния живот. Страхуваме се да не умрем в леглата си.
— Защо така?
— Когато викингът умре в леглото си, това е най-срамният и най-ужасен край.
— Всички господни хора се радват на отвъдния живот, ако живеят добре на земята — отвърна Фиона. — Не разбирам защо викингите имат нужда да умрат в бой. Ако беше християнин, щеше да разбереш колко погрешни са вярванията ти.
— Аз не съм християнин, Фиона. Сега замълчи и слушай какво казват Гарм и Роло.
— Още ли искаш война, Гарм? — подразни го Роло. — Моята армия от роби и наемници е готова да изпробва уменията ти.
— Да, искам война — заяви тържествено Гарм.
— Остани тук — обърна се Торн към Фиона. — Аз ще подкрепя Гарм и брат си.
Той излезе напред, въоръжен до зъби, оставяйки Фиона сама да се справя със страховете си.
— А, Торн Безмилостния — озъби се Роло, когато видя Торн да застава редом с Гарм и Туролф. — И ти ще тръгнеш да се биеш срещу мене, след като си се възползвал от гостоприемството на моя дом?
— Вие двамата с Брита ме излъгахте — каза Торн. — Ти продаде жена ми в робство и ме излъга.
— Направих ти услуга — възрази Роло. — Не знаеш на какво е способна тази вещица.
— Фиона е зла — намеси се Брита. — Тя открадна мъжествеността на брат ми и ще направи същото с тебе.
Очите на Торн пламнаха в тъмен гняв, челюстите му се стегнаха конвулсивно.
— Роло заслужава всичко, което Фиона му е направила. А ако намеквате, че трябва да я изоставя, това няма да стане, Брита. Аз я обичам. Тя е единствената жена, която искам. А ако Роло оцелее в битката, ще го извикам на личен двубой. Заслужава да умре заради предателството си.
— С нетърпение чакам да се срещнем в боя, Торн Безмилостни. Ти си добър, но не колкото мене.
— Така да бъде — обяви Гарм. — Приготви хората си, Роло Дръзки. Битката ще започне утре призори.
Гарм се обърна и се отдалечи, плътно обграден от воините си. Торн и Туролф останаха за миг на местата си, после и двамата се извърнаха и последваха Гарм.
Брита и Роло влязоха в къщата и залостиха вратата зад себе си.
— Можем ли да спечелим тази битка? — запита Брита. — Знаеш, че е възможно да умреш.
— Да, знам го. Но това е хубава смърт. Много по-добре, отколкото да умра в леглото си.
