— Ще ти помогна да се въоръжиш — каза Фиона, стана и облече туниката си.
Подаде му подплатената риза, която той навлече върху туниката. После Торн облече ризницата си. Когато сложи шлема и спусна наличника, беше трудно да го различи от другите викинги с неговия ръст и фигура. После Фиона му подаде лъка и стрелите, боздугана, меча и камата. Преди да излезе от палатката, той закачи на колана си брадвичка за хвърляне и взе дървения си щит. Изглеждаше като безпощаден воин. Ако Фиона не го познаваше, щеше да го помисли за демон, излязъл от ада.
Тя се приближи плахо към него, изправи се на пръсти и целуна твърдите му устни.
— Върви с бога, Торн. — И за всеки случай добави: — Нека Один и Тор да те върнат при мене.
Торн й се усмихна.
— Как бих могъл да не оцелея? Ти помоли и двамата наши богове да ме закрилят. Не забравяй, любов моя. Стой тук, където си в безопасност. Заклевам се, че Роло ще бъде победен, преди денят да свърши.
Фиона загледа с трепет как Торн отива при Гарм, Туролф, Арен и малката си армия. Обърна се само веднъж, за да й махне, преди да се изгуби сред дърветата запъти се към смъртна битка; изразът на лицето му беше вече не нежен, а войнствен.
В мига, когато го изгуби от поглед, Фиона започна да действа. Торн нямаше да отиде в битка и може би да умре без нея, закле се тя, докато навличаше ризницата си и окачваше меча на колана си. Макар че беше доста по-лек от този на Торн, мечът й осигуряваше закрила, ако се наложеше да се пази. Не че смяташе да влезе в битка. Искаше само да наблюдава от безопасно разстояние и да се увери, че Торн ще оживее.
Фиона излезе от палатката и замря на място. После избухна в смях, въпреки че положението беше сериозно. Както изглежда, тя, Рика и Тайра бяха имали една и съща мисъл. Рика и Тайра стояха пред палатките си, всяка облечена в ризница, с мрачно и решително изражение.
— Явно всички сме си помислили едно и също — каза Рика, а в гласа й напираше смях.
— Исках да бъда близо до моя мъж, ако има нужда от мене — обясни Тайра.
— Всички искаме това — добави Фиона.
Изведнъж във въздуха отекна нечовешки вик, последван от звъна на сблъскващи се мечове и свистенето на боздугани. Сражението започна. Сякаш по даден знак трите жени се втурнаха право в сърцето на битката.
Армиите се срещнаха в полето край къщата. И двете страни бяха с изравнени сили, добре обучени, биеха се с насладата и свирепостта на викингските бойци. Мъжете размахваха мечове и боздугани, предвкусвайки щастлива смърт. Те бяха яростни воини, лоялни към своите водачи, мъже, които обожествяваха войната и смъртта в песни и поеми.
Торн размахваше умело меча си. Много мъже усетиха ухапването му този ден и всички лежаха мъртви или умиращи. Потта течеше на ручейчета по лицето му, а тялото му изпитваше огромна радост. Той беше истински викинг, горещо желаещ да срещне смъртта в битка за своето дело и да стигне във Валхала на края на тази схватка, ако това беше съдбата му.
Докато Торн си пробиваше път през дружините на Роло, не преставаше да наблюдава Туролф и Арен. Макар че двамата се проявяваха много добре, у Торн говореше силен покровителствен инстинкт. Изведнъж посред мъглата от пот и кръв над очите си той видя Роло да се приближава откъм гърба на Туролф. Торн изрева предупредително, бързо изблъска мъжа, който препречваше пътя му, и се и се втурна на помощ на Туролф. Инстинктивно знаеше, че е много далече, за да му помогне.
Тичайки с всички сили, изстисквайки от себе си всичко възможно, Торн се страхуваше, че Туролф ще умре. Роло беше вдигнал боздугана си, готов да нанесе смъртен удар. Изведнъж за огромно учудване на Торн Рика се появи изневиделица много по-близо до Туролф, отколкото беше той. Видя я да сгъва ръката си в лакътя и да мята кама. Ударът й беше точен, камата й се заби в гърба на Роло. Боздуганът изпадна от ръката му, той се обърна, отворил уста в ням ужас, когато видя кой го бе пробол.
Туролф усети опасността и се обърна със замах, мечът му сечеше през месо и кости. Когато видя Роло да се гърчи на земята в краката му, разбра колко е бил близко до смъртта. После зърна острието, забито в гърба на Роло, и се огледа, търсейки спасителя си. Като видя Рика да тича към него, разбра, че тя е спасила живота му. Протегна ръце и я притисна към себе си.
Торн наблюдаваше всичко това отдалече. Макар че безкористната смелост на Рика му направи силно впечатление, макар че той уважаваше смелостта и у двата пола, беше благодарен, че Фиона е проявила достатъчно разум, за да остане на сигурно място в лагера. Торн беше толкова зает да пази брат си, че не успя да усети опасността, която идеше към него от друга посока. Оръженосецът на Роло, мъж, който беше с него още откакто той бе станал ярл, бе видял водача си да пада и го бе обзела ярост. Той се прицели с копието и го хвърли към Торн. Всичко това се разигра пред очите на Фиона като кошмарно видение. Тя видя как Рика тича към Туролф, видя камата да се забива в гърба на Роло и премига, когато Туролф нанесе убийствения удар с меча си. Рика тъкмо бе влетяла в отворените прегръдки на Туролф, когато Фиона чу Бран да й говори сред шума на битката.
Фиона се задейства инстинктивно, макар че още не бе забелязала какво заплашва Торн. Тя се шмугна сръчно между биещите се мъже, снишаваше се, за да избегне мечовете, прекрачваше паднали тела, без да гледа опасността, бързайки към Торн. После с ъгъла на окото си видя какво става. Трепна, когато зърна един неприятелски боец да насочва копието си към неподозиращия Торн. Тя беше близо, много близо.
Торн видя Фиона да тича към него с все сили и страхът го обзе. В името на Один!.Какво си мисли, че прави тя?
— Връщай се, Фиона!
Предупреждението му потъна в адския трясък на битката, която кипеше наоколо.
Фиона изкрещя гневно, когато видя копието да излита от ръката на врага и да се насочва към Торн. Мъжът й викаше нещо, но тя не му обърна внимание. Имаше все пак възможност да спаси живота му и тя не се поколеба да действа. Със сила, родена от любовта, Фиона се хвърли към него. Прелетя разстоянието и го удари с все сила, поваляйки го по гръб секунди преди копието да се забие в земята там, където той стоеше до преди малко.
Брита пусна една дълга и сочна ругатня, когато видя, че битката е изгубена. Роло беше или мъртъв, или умиращ, а онази вещица бе успяла да спаси живота на Торн. Скоро хората на Роло щяха да разберат, че са загубили битката, и щяха да се обезсърчат. Брита се бе била край Роло известно време, но се бе оттеглила, когато разбра, че губят битката. Нямаше друго какво да прави, освен да избяга към фиорда колкото може по-бързо.
Тя заобиколи внимателно бойното поле и се насочи към гората. Но за щастие бе забелязана от Тайра, която гледаше битката от безопасно разстояние. Тайра разбра, че Брита се опитва да избяга, и реагира бързо, за да предотврати това. Втурна се право сред бойците, извика Арен и посочи към Брита, когато успя да привлече вниманието му.
Брита замръзна. Разкриха я! Сега не можеше да избяга. Освен ако… Имаше само част от секундата, за да вземе решение. И Гарм, и Арен тичаха към нея, за да й прережат пътя. Туролф държеше Рика и в момента не беше опасен за нея. На няколко стъпки от него Торн лежеше на земята, а Фиона се бе проснала върху него. Брита измъкна камата си и скочи с котешка пъргавина към Торн и Фиона.
Фиона тъкмо се размърда. Когато се бе хвърлила към Торн, от удара шлемът бе изхвръкнал от главата й и тя бе лежала известно време замаяна. Още не можеше да се свести, когато видя Брита да скача към нея, усети, че я хваща за косата и да я изправя на крака. Фиона отвори широко очи, когато почувства върха на камата да се опира в гърлото й.
— Дръпни се от Торн — изсъска Брита в ухото й.
Фиона се подчини. Неприятелката й беше по-силна от нея. Брита беше изпаднала в отчаяно положение и Фиона знаеше, че няма да се поколебае да я убие.
— Какво се надяваш да спечелиш с това? — запита я тя, насилвайки се да остане спокойна.
— Свобода. Един дракар ме чака във фиорда. Ти ще ми помогнеш да стигна дотам. Торн е влюбен в тебе. Няма да направи нищо, за да застраши живота ти.
Торн се изправи полека, без да вижда нищо друго освен камата, която Брита държеше до гърлото на Фиона. Всичко се беше случило толкова бързо, че той не беше разбрал какво става, докато не усети Фиона да се отделя от него и не видя Брита да притиска ножа си към врата й. Той остана на място, гледайки Брита,
