— Можеш да върнеш зестрата на Рика.
— Вече не става въпрос за връщане на зестрата и ти много добре го знаеш. Торн няма да приеме нищо друго освен смъртта ми. Влюбен е до уши в тази вещица.
— Не съм оставила нищо на случайността — осведоми го Брита. — Докато ти събираше бойци, за да се биеш в твоята битка, аз наредих дракарът да бъде зареден с храна и да стои закотвен във фиорда. Готов е да отплава. Наех моряци да го управляват и те само очакват твоите заповеди.
— Направила си всичко това, без да разбера? — запита Роло, удивен от хитростта и предвидливостта на Брита.
— Да, не беше трудно. Не искам да умра. Всичките ми украшения, злато, сребро и ценни неща бяха отнесени на борда на дракара, докато ти събираше бойци. Пътуването до Англия не е дълго. Ще се оставя на милостта на викингския крал Рагнолд от Йорк.
— Значи ще ме изоставиш — нападна я Роло.
— Нима искаш да умра?
— А нима ти ме мислиш за толкова слаб боец, че да ме убият?
— Не, но съм предпазлива. Ако спечелиш сражението, ще трябва да се изправиш срещу Торн Безмилостния.
— А ти мислиш ли, че Торн ще те остави да му се изплъзнеш? Аз не мисля. Отмъщението му включва и тебе.
— Нямам намерение да остана, за да разбера какво готви за мене. Имам план, Роло.
— Че кога не си имала? — запита саркастично Роло. — Аз ще бъда ли мъртъв, когато го осъществяваш?
Брита почервеня. Роло бе улучил истината.
— Ако паднеш в битката, аз ще се промъкна до фиорда.
Роло сви рамене.
— Имаш благословията ми, ако това е от значение за тебе. Винаги съм се опитвал да бъда добър брат и да изпълнявам задълженията си към тебе. Ако падна в битката, бързо иди на кораба и отплавай толкова далече, колкото можеш. Но ме чуй добре, сестро. Торн ще те намери, където и да си.
Из целия лагер горяха огньове. Навсякъде бяха разпределени часови и бойците се занимаваха с най- различни неща, свързани с подготовка за боя. Торн седеше край своя огън и остреше Кръвопиеца, Фиона се бе сгушила до него, разсеяно загледана в пламъците. Когато започна да трепери Торн остави меча и точилото и леко я разтърси. Тя като че ли беше в транс и той угрижено смръщи чело.
— Какво виждаш, любов моя? Не се плаши, кажи ми го.
— Миризмата на смъртта е силна — прошепна Фиона.
— Чия смърт?
— Не виждам нищо друго, само брони и шлемове. Но съм сигурна, че не си ти.
Светлината от танцуващите пламъци накара бялото на очите й да блесне странно.
— Ще победим ли?
— Да — изрече бавно Фиона. — Но има нещо друго нещо, което не мога да видя ясно. Усещам опасност и задушаваща тъмнина.
— Ти ще си на сигурно място в тила с Рика и Тайра — каза Торн. — Гарм, Туролф и Арен ще оцелеят ли?
— Мнозина ще умрат — каза Фиона с глас, който сякаш не беше нейният. — Не виждам лицата им.
— Тогава аз ще наблюдавам гърбовете им — каза Торн.
— Битката ще бъде сурова — прошепна Фиона. Втренчи се още по-упорито в пламъците. — Виждам… Брита… — Изведнъж тя се отпусна до него, изтощена до крайност. — Отиде си. Страхувам се, че не съм ти била от полза.
— Не трябва да ми помагаш, любов моя — увери я Торн. — Знаеш, че се бия безпощадно. Малцина мъже са се изправили срещу моя меч и са оживели, за да разказват.
— Никой мъж не е непобедим.
— Ти каза, че няма да умра.
— Казах, че не усещам твоята смърт, но преди съм бъркала. Обичам те, Торн. Мисълта да те загубя ме кара да треперя от страх.
Торн я прегърна. Тя наистина трепереше. Той искаше тя да трепери, но не от страх. Искаше я трепереща от страст. Притегли я в прегръдките си, стана и я отнесе в палатката им, полагайки я нежно на леглото от кожи. След миг дрехите им лежаха разхвърляни из палатката и Торн в разкошната си голота коленичи до нея с очи, блеснали с хищническа искра.
— Не мисля като мнозина, че правенето на любов преди бой отслабва силите на мъжа — каза той, усмихнат широко. — Вярвам, че ако излея семето си в най-сладкия съд, познат на човечеството, това само ще ми даде сили. Отвори краката си, съпруго, и приветствай своя съпруг.
Фиона разтвори бедра, приемайки своя викинг с благосклонна усмивка. Не знаеше какво означава видението й, но беше сигурна в едно. Нямаше да остави Торн да влезе в битката сам. Независимо дали му харесва или не, тя щеше да бъде наблизо, за да му помогне, ако потрябва. После всички мисли замряха, защото ръцете и устните на Торн завладяха тялото й.
Целувките му валяха като разтопен пламък върху плътта й. Той изразяваше обожанието си така нежно и любвеобилно, че Фиона трудно можеше да познае в лицето на този мил мъж свирепия викингски боец, който бе нахлул на нейния остров. Изведнъж й се дощя да го люби по същия начин, както той го правеше с нея. Със сила, родена от страстта, тя опря ръце в него и го отблъсна.
Торн се отпусна назад на петите си.
— Искаш да спра ли?
— Не. Искам аз да те любя.
Тя го повали на леглото и веднага го обкрачи. Той я погледна учудено, после се ухили.
— Прави каквото искаш с мене, съпруго. Оставям се на твоята милост.
— Искам… — Бузите й се зачервиха. — Ето това искам — каза тя, наведе се над него и започна леко да целува гърдите и корема му… и по-надолу.
Торн си пое остро дъх.
— В името на Один! Да не се опитваш да ме убиеш, жено?
— Ще ме спреш ли? — подразни го тя, докато търкаше с устни набъбналия връх на ерекцията му.
— Само ако искаш да ме пратиш във Валхала, преди да ми е дошло времето — изпъшка Торн.
Тя го взе в ръка, отвори уста и го обгърна с устни. Езикът й започна да го изследва Невероятно дръзко, вкусвайки новостта на усещането да бъде агресор. За съжаление, новопридобитата й дързост трая кратко. Стенание, зародило се някъде дълбоко в гърдите на Торн, си проби път навън като застрашителен грохот, той се стегна и моментално прехвърли Фиона по гръб. Преди тя да успее да протестира, Торн потъна толкова дълбоко в стегнатата й ножница, че тя усещаше как докосва утробата й.
— Вещица — измърмори той. — Аз съм обсебен. Омагьосан. Омаян от любовта ти. — Навлезе още по- навътре. — Като че ли ставам поетичен. Знаеше ли, че викингите са поети, които пеят хвалебствия за приключения и любов?
Стегна слабините си и ускори тласъците, което изтръгна остър стон от устата на Фиона.
— Знаех, че викингите са варвари, но нямах представа, че са поети — изпъшка тя, не можейки да мисли.
— Один да ми е на помощ! — извика Торн, когато ръцете му се вкопчиха в седалището й, а слабините им се сливаха в двубой, по-стар от времето. — Щях да ти рецитирам любовни поеми, но вече не си спомням никоя.
Сега нищо нямаше значение, освен да стигне това равнище, където душите им се сливаха и раздираща наслада запечатваше сърцата им.
Зазоряването дойде много бързо за Фиона.
— Трябва да тръгвам — каза Торн, изправяйки се от топлото си място край нея. Палатката миришеше на секс и чиста животинска страст… и любов, но той не посмя да се бави. — Войната не чака никого.
