— Торн е прав, Фиона — подкрепи го Туролф. — Нито Роло, нито сестра му заслужават да живеят.
— Значи решихме — заяви Гарм. — Туролф ще се върне в дома си и ще се подготви заедно с хората си, а пък Арен ще се упражнява заедно с хората на Торн. Торн може да се упражнява тук с моите бойци. Четири седмици след днешния ден всички ще се съберем в горите край имението на Роло. Най-напред аз ще говоря с него и ще искам да върне зестрата на Рика. Ако я върне без бой, Торн може да потърси възмездие от него и сестра му така, както му е угодно. Но ако Роло откаже да върне зестрата и започне бой, нашите обединени сили ще излязат насреща му. Споразумяхме ли се?
Преди мъжете да изразят съгласието си, Фиона се обади:
— Рика, Тайра и аз искаме да дойдем с вас.
— Не! — изреваха Торн и Туролф в един глас.
— Много е опасно за жени — добави Торн.
Рика стана изведнъж, извисявайки се с целия си ръст от близо метър и осемдесет.
— Викингските жени винаги са се били редом с мъжете си. Ние сме силни и здрави и също толкова непоколебими, колкото нашите съпрузи.
— Тайра и Фиона не са от викингите — възрази Торн. — Те нямат силата на нашите жени.
— Да — съгласи се Арен. — Аз бих предпочел Тайра да остане при Гарда. И тъй като разискваме важни неща, искам да помоля Торн да освободи Тайра от робство, за да мога да се оженя за нея, когато Туролф и Рика се оженят. Тайра носи моето дете.
Тайра почервеня и започна да разглежда ръцете си.
— Детето ли е причината да искаш да се ожениш за нея? — запита Торн.
— Не! — отрече яростно Арен. — Обичам Тайра. Искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Искаме да отплаваме заедно с тебе на Ман.
— Тайра, искаш ли да се омъжиш за Арен? — запита Торн.
— Да, от цялото си сърце.
— Значи така да бъде — заяви Торн. — Ще освободя Тайра от робство и ще й дам зестра.
— Но това не отговаря на нашия въпрос. Ще ни вземете ли със себе си? — настоя Фиона. — Ние с Тайра не сме някои слабачки. Ако не ни позволите да дойдем с вас, ние ще ви последваме дори без вашето разрешение. …
— Да, така е — потвърдиха в един глас Рика и Тайра. Мъжете се спогледаха примирено.
— Много добре — обади се Гарм, вземайки думата от името на всички. — Жените могат да дойдат с нас, но няма да им бъде позволено да влизат в битка.
Рика, Фиона и Тайра кимнаха, съгласни с условията.
Четирите седмици минаха със страшна бързина. Торн работеше всеки ден с хората на Гарм и ги подготвяше за битката. Викингите обичаха повече от всичко хубавия двубой и мъжете нямаха търпение да изпитат насладата от битката. Най-накрая дойде време за тръгване. Снегът се беше стопил, разкривайки петна от зелено и кафяво под тънката ледена корица. Пролетта идваше по-рано по крайбрежието, отколкото в планините, затова беше по-бързо и лесно да се пътува по крайбрежните пътища и пътечки.
Намериха шлемове и леки брони за жените, както и мечове. Този на Рика беше като на мъжете, но Фиона и Тайра получиха по-леки, направени специално за тях. В нощта преди тръгването Фиона и Торн, легнали в леглото си зад завесата, започнаха да си шепнат.
— Не забравяй — напомни й Торн, — че жените трябва да стоят зад бойната линия. Веднъж едва не те изгубих и този път вече няма да изкушавам съдбата.
— Ти чу Рика. Викингските жени са свикнали да се бият до мъжете си.
— А ти чу отговора ми. Ти си малка и дребна и не си свикнала да се биеш.
— Ще го убиеш, нали?
— За Роло ли говориш?
— Знаеш, че за него.
— Не се бъркай, Фиона. Това е между мене и Роло.
Когато тя се накани да протестира, устата му се впи в нейната, заглушавайки думите й, още преди да ги е произнесла. Целувката му беше свирепа и властна, той я вкусваше, отдръпваше се, а после отново я пленяваше, още по-пълно.
— Никога не съм вкусвал нещо толкова сладко като устата ти — прошепна Торн срещу устните й.
Фиона вдигна към него лице, обляно в сиянието на свещта.
— Да не се опитваш да ме разсееш? — запита тя лукаво.
Той отново я целуна.
— Действа ли?
Тя се усмихна.
— Още не.
Погледът му се спусна към голите й гърди — отдавна бе престанала да спи, облечена в риза. Пулсът й биеше силно и бързо под жадния му поглед. Устата му пресъхна, копнеейки за допира на устните й. И той се подчини на подтика. Но прилепи към гърдите й не устните, а езика си. Облиза нежно зърната й, а после лекичко духна върху тях, създавайки такова вълшебно усещане, че Фиона изстена на глас.
Устата му проправи пътека по бялата й кожа, спирайки, за да изследва пъпа, преди да продължи надолу към едно място, толкова еротично реагиращо, че Фиона щеше да извика, ако Торн не бе поставил длан на устата й, за да заглуши стоновете й.
— Тихо, любов моя — прошепна той. — Мъжете, които спят в залата, ще ни чуят. Ще ги накараме да пъшкат от незадоволеност и от желание да си намерят и те жени.
Ръката на Фиона се насочи към лицето му. Дишането й се учести и тялото й се напрегна, докато пръстите й поглаждаха устните му. Те бяха твърди и влажни от целувките й, брадичката и бузите му бодяха от наболата брада. С другата си ръка тя погали косата му — изсветляла от слънцето, гъста, дълга, като жива под пръстите й. Той й позволи за миг да се наслади на това, преди да раздели бедрата й с коляно и да зарови пръсти в разкошния гъсталак между краката й. Решително намери скритата пъпка и бавно направи кръг около нея, толкова бавно, преди да се спусне още по-надолу, към хлъзгавата цепнатина, която вече се бе овлажнила за него.
— Да, така те харесвам — прошепна той с глас, предрезгавял от желание. — Отвори се по-широко, нека те вкуся.
Еротичните му думи накараха интимната й плът да изпусне още мъзга, а краката й се разтвориха, позволявайки му да се доближи още повече. Главата му се потопи в триъгълника, образуван от краката й, а езикът му я докосна. Забравяйки всякаква предпазливост, Фиона изпусна трепетен вик и се изви срещу устата му. Той започна да я гали с език, докато накрая тя се изпъна като лък и дълбоко в нея започнаха леки контракции, които се разпростираха навсякъде. Усещайки кулминацията й, Торн се плъзна нагоре по тялото й и я изпълни цялата, усилвайки тласъците на насладата, които я разтърсваха. Тя не можеше повече да се владее, гърчеше се и се извиваше, стискайки седалището му, подканвайки го да навлиза още по-дълбоко, да се движи още по-бързо…
Той излизаше и се потапяше в нея, все още твърд и напрегнат, борейки се да постигне върховното блаженство. Когато невероятните усещания започнаха да отшумяват, тя го усети да замира, навлязъл толкова дълбоко в нея, че се страхуваше, че ще се разпадне. Удоволствието беше неземно. Тогава дъхът му излезе като експлозия и тялото му се сгърчи. Тя го държеше здраво, вземайки всичко, което той можеше да й даде, доволна, защото то беше повече от достатъчно.
Фиона чу Торн да въздъхва дълбоко и разбра, че и той изпитва същите чувства като нея. Ако Бран знаеше колко, близки са двамата в момента, щеше да бъде удовлетворен, помисли си тя. Но, разбира се, Бран знаеше. Той никога не беше стоял далече от нея; дори сега тя чувстваше присъствието му.
— За какво мислиш? — запита я сънено Торн. — Толкова си тиха.
— Мислех за Бран, но недей да вярваш нито за миг, че съм забравила за какво си говорехме, преди да почнеш да ме разсейваш. Страх ме е за тебе, Торн. Ще умра, ако нещо ти се случи. Скалдовете възпяват Роло като свиреп и безпощаден боец. Ами ако те убие?
— Това няма да се случи. Справедливостта е на моя страна. Забрави това и заспивай.
За съжаление, сънят не идваше. Сетивата на Фиона предусещаха опасност. Нещо непредвидено щеше
