да прави магии с нейната, езикът му накара устните й да се отворят и преодоля съпротивата й, тялото й полека започна да се отпуска.
Торн я притисна към себе си, държейки я здраво с едната ръка през кръста, а другата бе вплел в дългата й коса. После ръцете му започнаха да бродят нагоре-надолу, обхващаха стегнатия й ханш, стискаха тънката й талия и накрая се спряха на гърдите й. Целувките му ставаха по-дълбоки, езикът му търсеше горещината на устата й. Фиона въздъхна и обви ръце около врата му. Стонът й се зароди дълбоко в корема и си проправи път нагоре към устата й. Той го пое с измъчено изпъшкване, докато я вдигаше на ръце и я отнасяше към сламената им постеля. Положи я полека на леглото и се отпусна до нея.
— Това не е добра идея — изрече със задавен дъх Фиона, когато най-накрая той освободи устата й.
— Рано ли е? — запита Торн. Стряскащата синева на очите му бе потъмняла от страст. — Не искам да те нараня.
— Не, вече оздравях — каза тя. — Не е това.
— Искам да те любя — прошепна Торн, галейки леко с език ухото й. — Тялото ти ме иска, Фиона. Толкова време мина, а аз съм почти полудял от желание. Никога не съм допускал, че един мъж може да иска собствената си съпруга така, както аз те искам.
— Може би още си омагьосан — подразни го Фиона.
Той я изгледа и се засмя леко.
— Това състояние много ми харесва. Не ме е грижа за никакви магии или вълшебства, които можеш или не можеш да правиш. Искам те, Фиона, и това никога няма да се промени.
Той зарови лице в топлата ямка на шията й и започна да я целува и облизва пулсиращата там вена. Фиона отметна глава, за да го улесни, и усети как сетивата й започват да се изплъзват от контрол.
Този мъж й беше толкова познат, но тя усещаше, че не знае нищо за него. Беше се любила с него, беше спала до него, беше правила всякакви интимни неща, каквито жената прави с мъж, но в действителност още не го познаваше.
— Какво ще стане, когато това привличане помежду ни умре от естествена смърт?
— Дотогава ще съм твърде стар, за да ме е грижа. Да не би вече да си се уморила от мене?
— Този въпрос не е честен. Ти се разведе с мене. Ти твърдеше, че съм те омагьосала, и отказваше да признаеш детето, което носех.
— Бях глупак — каза той. — Прости ми, Фиона.
Очите й се разшириха. Не беше в характера на Торн да иска прошка; той беше твърде горд мъж, този викинг, за когото се бе омъжила.
— Не знам дали
— Опитай — прошепна той срещу устните й.
Ръцете му, топли, нежни, решителни, полека сваляха туниката и ризата й и ги захвърляха на пода. Чорапите и обувките й бързо ги последваха. После той стана и свали и своите дрехи, Фиона го загледа омаяна; дъхът й замря, виолетовите й очи станаха като стъклени при вида на най-разкошния мъж, когото бог някога беше създал.
Той беше висок, с едри кости, но по тялото му нямаше и следа от тлъстина. Раменете му бяха широки, а торсът — сякаш изтъкан от мускули. В изпъкналите жили по дългите му бедра и ръце се таеше сила. Седалището му бе стегнато и твърдо. Мъжествеността му, вече набъбнала, се издигаше застрашително нагоре към плоския му корем. Ръцете й се свиха в юмруци, когато желанието да го докосне се превърна в непоносимо мъчение.
Той коленичи пред нея.
— Толкова си красива — прошепна, омаян от тъмнокосата красавица, изтегната пред него в цялата си разкошна голота. — Освен ако ми кажеш, че любенето ми ще те нарани, че не си готова след преживяното изпитание, само това може да ми попречи да се любя с тебе.
Фиона поклати отрицателно глава. Беше готова. Искаше го. Човек не може да вика и отпраща любовта по собствено желание. Ако Торн бе искал тя да излезе от живота му, мислеше Фиона, сега нямаше да е с нея, да се грижи за нея, да й осигурява топлина, храна и безопасност. Глупачка беше, че повярва на лъжите на Брита. Но тогава всичко изглеждаше приемливо, а тя бе толкова наранена, че не можеше да мисли задълбочено.
— Няма да те спра — каза Фиона. — Не трябваше с такава готовност да вярвам на Брита и Роло. Брита още те иска, нали знаеш.
— Тя иска всеки мъж, който би се оженил за нея. За нещастие или не, но както и да го погледнеш, никой мъж няма да я вземе. Забрави тази кучка. През лятото ще отплаваме за Ман. Роло и Брита вече няма да ни се изпречват на пътя.
— Ще останеш с мене? — запита Фиона, изумена от думите му.
Торн сви вежди.
— Мислех, че го знаеш. Съпругът и съпругата трябва да живеят заедно. Твоят остров е богат и плодороден, много по-пригоден за живеене от моята родина. Климатът е мек. Там е добре за реколтата и за децата. Ще основем своя династия на Ман. Съжалявам само за едно, че ще оставим тук Туролф. Ще ми липсва.
Изведнъж от тъмните дълбини на съзнанието на Фиона се надигна видение. Тя отмести поглед от Торн и пред очите й пробягнаха мигове от бъдещето. Видя Туролф и жената, която един ден щеше да стане негова съпруга, да вървят ръка за ръка на Ман и децата им да лудуват край тях. Фиона се усмихна, докато картината се стопяваше пред очите й, защото бе видяла лицето на бъдещата съпруга на Туролф.
— На какво се усмихваш? — обърна се с любопитство Торн към нея.
— На бъдещето — отвърна Фиона и усмивката й стана още по-широка. — Няма да загубиш брат си.
— Само това ли ще кажеш?
— Достатъчно е.
— Да, повече от достатъчно. Не мога да мисля за друго освен за това, че лежиш гола в прегръдките ми, а аз още не съм в тебе.
Очите му потъмняха в полунощно синьо, когато сведе глава и зацелува гърдите й — първо едната, след това другата. Започна да гали седалището и бедрата й и да смуче зърната й, докато те не се втвърдиха в стегнати пъпки, толкова чувствителни, че от устата на Фиона се изтръгна сподавена въздишка.
Тя плъзна ръка надолу по корема му и обхвана мъжествеността му. Той изстена и се прилепи към дланта й. Пръстите й се стегнаха. Той стана още по-твърд, боеше се, че ще експлодира, ако помръдне. Но не можеше да остане неподвижен. Остави я да го гали за един бездиханен миг, после отстрани ръката й.
Пръстите й се впиха в раменете му, а в същото време ръката му се спусна по бедрата й към гнездото от светлокафяви къдрици, сгушено между тях. Тя издаде задавен стон, когато той започна да гали влажната цепнатина, и тазът й неудържимо подскочи нагоре към ръката му. Пръстите му се свиха, два от тях навлязоха в копринения й отвор, хлъзгав от сладка влага и толкова горещ, че едва не го опари. Тя се стегна около пръстите му и сподави един вик.
— Обичам начина, по който ме чувстваш — прошепна Торн, докато пъхаше и изваждаше пръстите си.
— Знаеш точно къде да ме докосваш — изпъшка Фиона. — Боже господи, ще се пръсна.
— Не, още не — каза Торн и й се ухили широко, плъзгайки се надолу по тялото й. — Скоро, много скоро. — Сведе глава я докосна с език. Тя подивя, докато той я галеше и се наслаждаваше на това невероятно чувствително място. — Хайде — подкани я Торн, давайки й позволение да потърси върховната наслада. — Ето сега можеш да се пръснеш.
Бавното плъзгане на езика му, съчетано с движението на пръстите му в нея, беше невероятно еротично. Кръвта се блъскаше в слепоочията й, нагнетявайки напрежението, убийствена горещина танцуваше из нея. След миг я разтърсиха силни спазми.
Торн се плъзна нагоре по тялото й и вмъкна в нея, докато тя още се катереше по върховете на екстаза. Навлезе със силен тласък; очите й се разшириха, когато това движение увеличи удоволствието й. Той започна да влиза и да излиза, а тя отвръщаше с къси, диви тласъци на слабините си. Пръстите й се забиха в бедрата му; той направи рязко движение навътре, а в гърдите му отекваха диви, трескави стонове.
— Фиона!
