— Благодаря ти, Туролф — каза Фиона. — Никога не съм искала да навредя на семейството ти. Нямам други сили освен тези на лечител. Понякога ми е дадено да виждам разни неща — загатна тя, — но виденията ми никога никого не са наранили и в много случаи са били от полза.
Туролф кимна, но вниманието му вече беше привлечено от приближаването на Рика и родителите й. Фиона забеляза разсейването му и се усмихна, когато забеляза как гледа Рика с особен интерес. Торн бързо представи Туролф на Гарм и семейството му.
— Добре дошъл в дома ни — каза Гарм.
Погледът на Туролф не изпускаше зачервеното лице на Рика. За Фиона беше съвсем ясно, че привличането е взаимно. Дори Гарм забеляза вниманието на Туролф към Рика. Само Торн като че ли не усещаше, че двамата проявяват интерес един към друг.
Гарм пристъпи направо към въпроса.
— Колко време ще останеш при нас, Туролф? Трябва ли скоро да се връщаш при съпругата и децата си?
— Нямам съпруга и деца — каза Туролф, — макар че отдавна ми е време да имам. Ще остана за малко. Имаме да обсъждаме важни неща с брат ми.
— Тогава ще ви оставя насаме — каза Гарм и отведе съпругата си и дъщеря си.
Туролф проследи отдалечаването на Рика, но по едно време се стресна и осъзна, че се е зазяпал.
— Рика е привлекателна жена — каза той замислено.
— Тя може да е млада, но не е слаба — отвърна Фиона. — Преживя грубото отношение на Роло и от това стана по-силна. Вече няма да позволи на никой мъж да я наранява.
Туролф замръзна и стисна юмруци.
— Ще убия Роло заради това, което й е направил.
— Не — обади се Торн със суров глас. — Ще ти го дам чак след като свърша с него.
Туролф сви вежди.
— След като свършиш с него, няма да остане нищо. Арен ми каза, че Роло се е отнесъл зле със съпругата си. Не очаквах, че Рика е толкова красива — призна си той замислено.
Торн се вгледа в него и най-накрая разбра.
— Ти май се влюби в Рика.
Фиона се засмя:
— Защо мъжете са толкова задръстени, когато стане въпрос за любов?
— Любов ли? Нищо не съм казвал за любов — възрази Торн. — Просто намирам Рика за привлекателна. Обещана ли е някому?
— Гарм се закле, че следващия път Рика сама ще си избере съпруг — осведоми го Фиона. — Обяснимо е, че се въздържа да мисли за брак. Ако вие двамата ме извините, обещах на Рика, че ще и помогна в осоляването на месото, което ловците донесоха вчера.
Фиона се отдалечи, а Торн и Туролф седнаха на близката пейка и почти веднага забравиха за нея, говорейки си с тих глас.
Рика и Тайра вече бяха започнали осоляването, когато Фиона дойде на помощ.
— Братът на Торн е хубав мъж — каза плахо Рика.
— И той те харесва — отвърна Фиона. — Време е за него да си вземе съпруга.
Червенина пропълзя по шията на Рика.
— Не знам дали ще мога да направя щастлив някой мъж след Роло. Или дали ще мога изобщо да позволя на някой мъж да… да…
— С подходящия мъж би могла — осмели се Фиона. — Не всички мъже са като Роло. Но аз наистина не знам дали Туролф е нежен и внимателен. Трябва сама да го разбереш, ако се интересуваш.
Разговорът свърши, когато Гарда влезе при тях.
— Зимата ще мине бързо, ако Туролф и Торн бъдат тук да оживяват вечерите — каза весело тя. — Отдавна не сме имали толкова интересна компания.
— Туролф съгласи ли се да остане? — запита Рика по-въодушевено, отколкото би било редно.
— Баща ти мисли, че той ще остане — каза Гарда и изгледа внимателно дъщеря си. — Това харесва ли ти?
Бузите на Рика пламнаха.
— Все ми е едно дали ще остане, или ще си тръгне.
Фиона обаче не се остави това да я заблуди; същото важеше и за майката на Рика. Но Фиона бе видяла частица от бъдещето и знаеше нещо, което другите не знаеха.
Тази нощ една от последните зимни бури се разрази с мощта на демон и пътуването стана почти невъзможно. Понеже не можеха и да излизат навън, Туролф и Рика прекарваха вечерите в един тъмен ъгъл на залата, сближили глави, и си говореха тихо.
По-късно Рика сподели с Фиона, че според нея Туролф не е като Роло, но тя все още не се решава да се обвърже. Спомняше си, че Роло бе изглеждал като идеалния съпруг, докато не бе останала насаме с него в спалнята му; а после се бе превърнал в хищен звяр.
Три седмици след като бурята ги затрупа със снежните си преспи, слънцето се показа на небето и започна пролетното топене. Беше средата на март. Макар че и през пролетта имаше бури, както казваше Торн, Фиона се надяваше скоро да види зелена трева и напъпили дървета. Пролетта беше и време за сериозно планиране на нападението срещу Роло.
Фиона, Рика и Тайра бяха допуснати до съвещанията на мъжете, защото именно те бяха изтърпели жестокото отношение на Роло. Фиона слушаше внимателно, докато всеки от мъжете излагаше своето мнение.
— Аз ще се върна веднага у дома и ще започна да се упражнявам с бойците си — осведоми ги Туролф — Те са се отпуснали през зимата.
— Моите хора прекараха зимата в селото заедно със семействата си — каза Торн, — но ще дойдат на помощ, когато пратя да ги повикат. Арен може да се свърже с тях и да започнат да се упражняват с меч и боздуган. — Следващите му думи бяха насочени към брат му. — Това не е твоя битка, Туролф. Няма нужда да се излагаш на риск, ако не искаш.
Туролф и Рика размениха погледи, от които се разбра, че става дума за нещо лично. Когато Рика кимна лекичко, Туролф се изкашля, привличайки вниманието на другите. Но заговори, обръщайки се към Гарм.
— Имам позволението на Рика да говоря за едно лично нещо с тебе, Гарм. Искам да се оженя за Рика и тя е съгласна. Ако ти дадеш благословията си за този брак, мое право ще бъде да предизвикам Роло и да го накарам да върне зестрата й.
Гарм не изглеждаше учуден.
— Аз не възразявам, щом като Рика иска да стане твоя съпруга. Какво казваш ти, дъще?
— Искам да се омъжа за Туролф, татко. Убедена съм, че той не е като Роло.
— Тогава и аз съм съгласен. Сватбата ще се състои пред алтинга следващия месец. А сега да се връщаме към работата — продължи Гарм, след като въпросът с бъдещето на Рика беше уреден. — Аз имам десетина бойци. Обединените ни сили ще превишават по численост бойците на Роло. Според закона той трябва да върне зестрата на Рика. Заклевам се, че Роло няма да се обогати със златото и среброто на моята дъщеря, нито ще използва земите, които са по право нейни.
— Право на Гарм и на Туролф е да се бият за зестрата на Рика — каза Торн. — Аз не искам нищо друго освен живота на Роло. Загубих детето си и едва не загубих съпругата си заради грозните му постъпки. Заклевам се, че той няма да доживее да нарани още една жена. Нито пък Брита ще излива злобата си върху други невинни хора.
— Убийството е срещу божиите закони — прошепна Фиона, смаяна от отмъстителността на Торн.
— Отмъщението е право на викингите — каза Торн навъсено. — Как можеш да се застъпваш за техния живот след това, което ти направиха?
— Аз съм християнка, Торн. Да убиеш човек е смъртен грях.
— Ти няма нужда да убиваш никого — възрази упорито Торн. — Аз с радост ще се нагърбя с това вместо тебе.
