помежду си, скъпа, защото не мога да продължавам така Твоята близост ме подлудява. — И той я привлече в прегръдките си. — Обещай ми, че няма да си заминеш, докато отсъствам. Че ще ме чакаш да се върна.
— Ще бъда тук, когато се върнеш — обеща Габи, трогната от загрижеността му.
Тази нощ, както обикновено, Роб си постла на пода и след като я целуна за лека нощ, не можейки да се отдели от нея, двамата се оттеглиха в леглата си. Габи го чуваше как се върти на твърдия под, но не се поддаде. Накрая заспа неспокоен сън; леглото изведнъж бе станало твърде голямо за сам човек. Сънуваше, че е на борда на „Наветрен“, в каютата, която така добре познаваше, заедно с Филип. Почти усещаше ръцете му по тялото си, как я възбуждат по многото начини, които бе опознала. Изведнъж се събуди. Ръцете, които я изследваха с нежна твърдост, бяха толкова истински, колкото и топлото присъствие до нея. Шокирана, тя се надигна.
— Не, Габи, остани при мене — замоли я Роб. — Нека те любя поне този единствен път, преди да тръгна, скъпа. Господи — изхлипа той, — толкова те искам! Моля те, позволи ми да те любя!
Леките му нежни целувки пърхаха върху устните й и не спираха само там. С треперещи ръце той издърпа нощната дреха над главата й, хвърли я на пода, а после продължи да изследва всички тайни, нежни места по тялото й. Слабите й протести останаха нечути, тя напразно се опитваше да го отблъсне.
— Господи, Габи — изстена той пресипнало, — не ме спирай сега. Толкова отдавна те чаках. Ти си така невероятно желана и аз толкова те обичам.
Дори да искаше, Габи не можеш да го спре. Изведнъж копнежът по този мил и нежен мъж я завладя; тя отчаяно пожела да се остави на страстта му; трябваше завинаги да премахне Филип от ума и душата си.
— Остани, Роб — настоя тя, чувствайки как желанието изпълва слабините й. — Люби ме! Ще излъжа, ако кажа, че не съм те искала, а никога не съм умеела да лъжа.
Настъпи моментът, когато думите станаха излишни и Габи го прие в прегръдките си. Страстта му я възпламени и я пренесе в свят, който бе познала единствено с Филип, докато Роб целуваше гърдите и корема й, а после се връщаше пак към устните в бавно и чувствено изследване. Вкусът му изпълваше устата й. Той беше неуморен любовник и предстоящото му заминаване го правеше още по-страстен. Беше също така нежен и внимателен любовник, не демонстрираше дивия огън, разгарящ се у Филип, когато я вземаше. И макар че удоволствието й бе почти толкова пълно, колкото и това на Роб, то не беше така драматично и буйно, както го бе изпитвала преди. Нежното засищане, което чувстваше с Роб, бе като балсам за душата й, не приличаше на нищо, което бе усещала досега. Когато зората просветли небето, тя заспа, а златокосата глава на Роб почиваше на гърдите й. Той не можеше да види в тъмното сълзите, които избликнаха от очите й и оросиха миглите й с дребни капчици, но въпреки това почувства бурята в сърцето й.
На сутринта Роб стана, преди Габи да се бе събудила. Облече се тихо, после застана до леглото и се вгледа в нея с любов, сякаш се опитваше да запомни чертите й. Златистите мигли бяха като пеперудени крила, засенчващи бузите й, и сърцето му потрепна, като я видя така свита на кълбо като дете, невинна сред смачканите чаршафи. Но в реакцията й снощи нямаше нищо детско или невинно, помисли той и тялото му потръпна от спомена за изпитаната страст. Когато се върне, трябва да намери начин да я убеди да дойде с него в Южна Каролина. Приседна на ръба на леглото и леко целуна голото й рамо.
— Габи, скъпа, аз тръгвам — каза тихо, за да не я стресне.
Тя се протегна като игриво коте, за да се разсъни.
— Има нещо, което трябва да узнаеш, преди да замина. Вчера не ти казах всичко, защото се боях да не разваля последния ни съвместен ден.
— Какво е то? — запита Габи и по гърба й пролазиха тръпки от страх.
— Не ти казах, че лейтенант Грей взе наградата, определена от съпруга ти. Вчера го видях в канцеларията на генерал Джаксън.
— Знае ли, че съм при тебе?
— Не, слава богу — въздъхна Роб. — Смята, че си още в Баратария, и точно това каза на Сен Сир.
— Значи Жан и Мари са го убедили, че съм болна — изрече Габи облекчено.
— Въпреки това — продължи мрачно Роб, — когато Сен Сир разбере, че не си в Баратария, ще прерови града, за да те открие. Трябва да останеш тук, в апартамента, докато си дойда — и той замълча драматично, гледайки я право в лицето, — освен ако не искаш да се върнеш при него.
— Нямам желание да се връщам при Филип — отсече Габи и го прегърна. — О, Роб, глупаво ще е да се откажа от твоята любов.
— Габи, скъпа, това означава ли… да смея ли да се надявам… искам да кажа, би ли могла да ме обикнеш? — Очите му блестяха от щастие.
— Ще говорим за това по-късно, когато се върнеш — обеща тя. Засега просто знай, че твоята любов ме прави много щастлива. Никога не съм познавала подобна наслада.
Той я целуна дълбоко, благодарно, после се дръпна нерешително.
— Трябва да вървя. Помни какво ми обеща. И, скъпа, в сърцето ми ти винаги ще бъдеш истинска моя съпруга, независимо от закона.
Очите му бяха пълни с обещания за бъдещето. После той излезе и Габи почувства как пред нея се изправят безкрайни самотни дни и нощи.
Тя не наруши обещанието си и не се осмели да излиза от апартамента на улица „Шартр“ почти две седмици след заминаването на Роб. Понякога сядаше на малкия балкон, друг път се разхождаше из дворчето. Четеше книгите, които намери в стаята, но в края на краищата скуката стана най-големият й враг. Един ден, след като откри, че запасите от храна са почти изчерпани, Габи облече момчешките дрехи, прибра дългите си сребристи къдрици под една шапка и се запъти към френския пазар, а предвкусваното приключение оцвети бузите й в розово. В колана си бе натъпкала кесията с пари, оставена от Роб.
Беше в добро настроение и весело попиваше звуците и гледките на стария градски квартал. Жени на различна възраст, в широки рокли и с басмени тюрбани на главите, разговаряха весело, запътили се към пазара с кошници, нанизани на ръката или крепящи се изящно на главата. Много от тях бяха наистина красавици и хвърляха наоколо презрителни погледи. Скоро острият мирис на реката погъделичка ноздрите й и тя набърчи нос, като усети вонята на риба, развалени плодове и зеленчуци и човешки изпражнения.
Габи се разходи край всичките сергии, преди да се реши на първата си покупка, една тлъста кокошка. Извади кесията от колана, за да плати, без да знае, че чифт зорки очи следят движенията й. Беше така увлечена в избора на зеленчуци, че не видя парцаливото хлапе, което се провираше в навалицата край сергиите, докато не стана твърде късно. Крехкото създание се бутна в Габи с изключителна сила и я събори. В миг сръчните ръце на хлапето грабнаха кесията й. Преди някой в навалицата да разбере какво става, дрипавото дете изчезна, стиснало кесията в изпоцапания си юмрук
— Помощ! — завика Габи, когато си възвърна гласа. — Спрете това дете! Открадна ми кесията!
Двама войници веднага дотичаха и й помогнаха да се изправи.
— Ранен ли си, синко? — запита дружелюбно единият. — Какво стана?
— Нищо ми няма — отговори Габи, — но едно улично хлапе ме събори и ми отмъкна кесията.
— Често става така — въздъхна другият войник и сви рамене.
— Много са ловки и не можем да ги хванем. Но ти трябва да знаеш, че тук се случват подобни неща, иначе щеше повече да внимаваш с парите.
Изгледа доста подозрително стройната й, почти момичешка фигура и красивото лице. Габи вдигна ръка към шапката, за да се увери, че си е на мястото.
— Какво става тук, сержант? — разнесе се един авторитетен глас зад гърба на Габи и тя веднага го позна.
Наведе глава под пронизителния поглед на лейтенант Грей.
— Нищо особено, лейтенанте — вдигна рамене сержантът. — Някакво улично хлапе ограбило това момче тук. Но момчето не е ранено, нали, синко?
— Не — прошепна Габи.
Лейтенантът огледа подозрително слабичката фигура, застанала пред него, и запита:
— Как се казваш, момче, и къде живееш?
— Аз съм Жилбер Лафарж — отвърна Габи с нарочно надебелен глас. Името на баща й бе първото, което изплува в този миг.
