кой би могъл да го обвини? Ако Марсел не бе подхранвал недоволството на Сесили, днес тя щеше да е жива. Как да стои безучастно и да позволява на Марсел да унищожава живота на Габи — та тя беше далеч по-невинна и уязвима, отколкото Сесили.
Филип пристигна в приемната на генерал Джаксън минути преди самият генерал да се появи.
— Хубаво е да ви видя отново, Сен Сир — каза той и протегна ръка за поздрав. На Филип му се стори, че е забележимо остарял от последната им среща. — Преминавам направо на въпроса, защото знам, че с нетърпение очаквате новините, които имам за вас.
— Съпругата ми… — започна Филип, но думите заседнаха в гърлото му.
— Е жива — довърши Джаксън.
Филип усети, че още малко, и ще припадне, затова се хвана здраво за бюрото.
— Къде е тя? — запита, когато най-накрая си възвърна гласа.
— Ще оставя лейтенант Грей да ви разкаже, защото именно той я намери.
Едва тогава Филип видя младия офицер, който излезе отсянката и пристъпи към него.
— Видях съпругата ви и говорих с нея, господин Сен Сир — обяви тържествено лейтенант Грей.
— За бога, човече, кажете ми къде е тя? — извика Филип, не можейки да сдържи растящото си вълнение. — Добре ли е?
— Наскоро се върнах от мисия в Баратария, където намерих госпожа Сен Сир.
Филип изпусна шумно дъх.
— Пиратското убежище? — запита той объркан. — Да не би да искате да ми кажете, че тя е пленница на Жан Лафит? Не съм получил писмо за откуп.
— Не е пленница, сър — продължи с уверен тон лейтенантът. — Представиха я на мене и на капитан Стоун като гостенка на Лафит и нямахме причина да мислим другояче. Тя явно можеше да се движи свободно из острова.
— Как е попаднала на Баратария?
— Не пожела да ми каже, сър.
— Говорихте ли насаме с нея?
— Веднъж — отвърна хитро лейтенант Грей. — Разхождаше се една късна нощ по плажа, когато я срещнах. Казах й, че знам коя е, и я помолих да се върне с мене в Ню Орлиънс.
— А тя какво ви отговори? — запита Филип, все по-разтревожен от развитието на историята.
— Каза ми да не се занимавам с нея, защото нямала намерение да се върне при вас.
Господи боже! — изруга Филип. — Искате да кажете, че предпочита да остане при някакви бандити, вместо да се върне при съпруга си?
Когато лейтенант Грей кимна утвърдително, Филип замълча объркан.
— Капитан Стоун се върна от Баратария една седмица преди вас — намеси се генерал Джаксън, обръщайки се към лейтенанта. — Защо според вас той не ни информира за госпожа Сен Сир? Не е ли имал нужда от пет хиляди долара?
— Кой е този капитан Стоун? — запита Филип.
— Офицер, изпратен с мисия да занесе писма на Жан Лафит и да разбере доколко е лоялен към Америка — поясни Джаксън. — Добър човек. Току-що го изпратих на друга мисия в Начес, да търси боеприпаси и пушки.
— Капитан Стоун и съпругата ви доста се… ъ-ъ… сприятелиха — вметна лейтенант Грей.
— Внимавайте какво намеквате, лейтенанте — намеси се Джаксън.
— Съжалявам, сър — отвърна лейтенантът, но в гласа му не се долавяше нито капка съжаление. — Мисля, че господин Сен Сир трябва да знае фактите.
— Продължете, лейтенанте — изрече Филип със стегнато гърло.
— Виждах ги да се срещат всяка вечер и да се разхождат заедно по плажа. Изглеждаха доста… близки… ако разбирате какво искам да кажа, сър.
Филип се опита да пренебрегне намека в думите му.
— Споменахте, че капитан Стоун е напуснал Баратария една седмица преди вас — каза Филип. — Какво направи съпругата ми тогава?
— Не съм я виждал след това. Господин Лафит и любовницата му ми казаха, че се е разболяла и трябвало да пази леглото. Заминах след една седмица, без да я видя отново.
— Трябва да ми простите, че така ви разпитвам, но ми е много трудно да осъзная всичко това — извини се Филип. — Тя здрава ли изглеждаше, когато пристигнахте на Баратария?
— Изглеждаше съвсем здрава, наистина. Тя е много красива жена. Но нищо не споменаваше нито за това, как се е озовала при Лафит, нито в какво състояние е била, когато е пристигнала там. Според мене й нямаше нищо.
— Има само едно обяснение — намеси се отново Джаксън. — Била е изхвърлена на брега на Баратария и Лафит или някой от хората му са я намерили. Съпругата ви е имала голям късмет, че изобщо е останала жива. Това, че е оцеляла в морето, е достатъчно удивително, но че я намираме като гостенка на Жан Лафит, а не като негова пленница, е наистина чудо. Но — добави той замислено — напоследък Лафит се държи изумително добре. Иска пълно опрощение, брат му и хората му да бъдат освободени от затвора, а в замяна той ще ни помогне да отблъснем англичаните.
— Има ли друго важно нещо, което да ми кажете, лейтенанте? — запита Филип с надежда.
— Не, сър.
— Мислите ли, че съпругата ми е още на Баратария?
— Да, сър, така смятам.
— Благодаря ви, лейтенанте, много ми помогнахте. Ако дойдете тази вечер на борда на „Наветрен“, ще се погрижа да получите обещаното възнаграждение.
Тъмните очи на лейтенант Грей блеснаха, когато чу за мечтаната награда.
— Ще бъда там — отвърна той, едва скривайки радостта си. Когато разбра, че срещата е приключила, отдаде чест на генерал Джаксън и излезе.
— Какво ще правите сега, Сен Сир? — запита Джаксън, когато останаха насаме.
— Ще отида да търся съпругата си на Баратария — отвърна Филип без никакво колебание.
— Няма да намерите пътя — каза Джаксън. — Никой не може да го намери, ако няма баратарианец за водач.
— Тогава ще намеря водач — настоя Филип.
— Аз мога да ви помогна — продължи Джаксън. — Не знам защо съпругата ви е постъпила по този начин и няма да питам. Но ако настоявате да заминете за Баратария, тогава трябва да ви помоля да станете мой пратеник. В замяна ще ви кажа къде можете да намерите водач.
— Добър съм в пренасянето на документи — усмихна се Филип. — Ще бъда щастлив да стана ваш пратеник.
— Добре! Вече се показахте достоен за доверие и знам, че и този път няма да ме подведете.
— Кажете какво трябва да направя, генерале.
— Знаете ли кръчмата „Абсент“?
— Чувал съм.
— Там се събират доста от хората на Лафит. Точно в десет часа утре сутринта идете в тази кръчма и попитайте за Доминик Ю. Кажете, че аз ви пращам. Той ще разбере защо сте там и ще се погрижи да стигнете до Баратария.
— Трябва ли да донеса отговор? — запита Филип.
— Не е необходимо. Губернатор Клейбърн се съгласи да освободи от затвора Пиер, брата на Жан, и другите му хора, а освен това им дава пълно опрощение.
— Можете ли да се доверите на Лафит?
— Вярвам, че ще направи всичко по силите си, за да попречи на британците да завладеят Ню Орлиънс — каза Джаксън с убедителен глас.
На другия ден по обед Филип вече пътуваше към Баратария. Лесно бе намерил кръчмата „Абсент“ и трябваше да почака само един час, преди да му доведат Доминик Ю. След като изслуша Филип, Доминик повика един от мъжете с подозрителна външност, които пиеха на една маса, и преди да разбере какво става, Филип вече излизаше на кон от града. Бандитът, който го водеше, сигурно беше ням, защото не
