изисквания. Рискувайки да си навлекат гнева на брат си, те решили да дойдат и да ме помолят да си прибера блудната съпруга. Няма нужда да казвам, че тръгнах веднага.
Когато стигнах в Льо Шато и се срещнах със Сесили, тя отказа да се върне с мене. Беше ми съвсем ясно, че са станали любовници с Марсел, но и двамата яростно отричаха. И сестрите му не можеха да кажат каква е истината. Марсел, който ми беше приятел, настояваше, че само е предложил гостоприемството си на Сесили. Накрая аз я принудих да се върне в Белфонтен.
Филип спря да се разхожда и отново седна на леглото до Габи.
— Заклех се на Сесили, че Амали не означава нищо за мене, но тя само се изсмя и каза, че мога да си взема десет любовници, ако искам. Отказваше да има нещо общо с мене и каза, че пак ще избяга, ако има възможност. Разбрах, че трябва да взема драстични мерки, дори с риск да я загубя. Накарах да я наблюдават постоянно през деня, а през нощта сам стоях при нея и я карах насила да споделя леглото ми. Един план започна да се оформя в тъмните дълбини на съзнанието ми; сметнах, че щом забременее, отношението й към мене и към Белфонтен ще се промени, че отново ще стане любящата страстна жена, за която се бях оженил. Преодолявах с груба сила съпротивата й срещу усилията ми да я накарам да зачене, сломявах протестите й, докато тя не забременя. Чувствах растящата й враждебност, но тя беше страстна жена и скоро започна да ме приема, когато прекърших слабата й съпротива.
Габи си спомни как самата тя се бе предала на Филип и си припомни колко непреклонен може да бъде, когато се насочи към някаква цел.
След учудващо кратко време Сесили ми каза, че е бременна. Повярвах й една когато лекарят потвърди, че е така. Както предположих, Сесили прие добре бъдещото майчинство, стана учудващо нежна и любяща. Казах на Жерар, че вече няма нужда да я наблюдава, че тя е свободна да прави каквото иска. Дори обещах, че ще поделяме времето си между Сен Пиер и Белфонтен, когато се роди детето.
— Ако сте били толкова щастливи, тогава защо тя е мъртва? запита Габи, вдигайки озадачено вежди.
— Излезе, че само аз съм бил щастлив. Една нощ, след като се бяхме любили, тя каза, че никога вече няма да ми бъде съпруга. Обвини ме, че съм бил егоист и съм пренебрегвал чувствата й. Каза, че я задушавам и че възнамерява да ме напусне и да се върне в Сен Пиер. Допуснах грешка, че не приех сериозно думите й, защото знаех, че бременните жени имат такива изблици. Засмях се и казах, че говори глупости и че утре нещата ще изглеждат далеч по-блестящо.
Сесили скочи вбесена от леглото. Никога не я бях виждал по-ядосана или по-разстроена. — Филип замълча, гласът му трепна. Габи докосна ръката му. Допирът й като че ли му даде смелост, той се изкашля и продължи: — Тя ми каза, че… че детето, което носи, не е от мене. Каза, че Марсел бил бащата на детето й.
— О, не — извика Габи, чувствайки болката му в сърцето си.
— Бях зашеметен. Не можах дори да я спра, когато изхвръкна от спалнята. В края на краищата, къде можеше да отиде по това време на нощта? Бях подценил решимостта й да напусне мене и Белфонтен. Изтича от къщата и взе един кон от конюшнята, преди да усетя какви са намеренията й. Едва щом чух тропота на копитата, се отърсих от вцепенението си и я последвах. Като видях по коя пътека беше тръгнала сред банановите дървета, разбрах, че отива в Льо Шато, при Марсел. Бях извън себе си от страх. Банановите гъсталаци бяха опасни и през деня, а през нощта — сто пъти повече. А тя имаше поне пет минути преднина, докато аз бях зашеметен от неочакваната й постъпка.
— Препускайки след нея, се мъчех да си внуша, че тя ме лъже, че го е казала само за да ме нарани. Наистина бе живяла две седмици в Льо Шато, но и тя, и Марсел отричаха да са били любовници. С всяка изминала минута растеше убеждението ми, че детето е мое, и бях решил да не мисля другояче за този невинен нов живот.
— Изведнъж чух странен звук в тъмното над главата си и спрях коня насред гъсталаците, избягвайки гъсто израсналите дебели диви лози, които ми препречваха пътя. И тогава, господи — изохка Филип, преживявайки отново ужаса на онази нощ, — я видях. Висеше удушена на една дебела лоза; конят й стоеше наблизо. Свалих я, но твърде късно. Тя беше вече мъртва. Явно не е забелязала лозите в тъмното и се е заплела в тях. Те буквално са я вдигнали от гърба на коня и са я удушили, а краката й са били само на няколко инча от земята.
Габи скри лице в ръцете си и заплака за онова жизнерадостно, капризно създание, което не бе могло да понесе изолацията в Белфонтен и накрая бе причинило собствената си смърт.
— Съжалявам, Филип, ужасно съжалявам — прошепна тя. — но защо ми каза, че ти си убил Сесили, когато в действителност е било нещастен случай?
— Макар властите да прецениха, че е нещастен случай, аз се осъждах като виновен в убийство, сякаш я бях удушил със собствените си ръце.
— Как можеш да говориш така? — протестира Габи.
— Опитвах се да я задържа по всякакъв възможен начин в Белфонтен, дори й направих дете, което тя не искаше. Направих всичко възможно, за да ме обикне, но само можах да унищожа нея и детето ни.
— Беше ли сигурен, че детето е твое?
— Предполагам, че никога няма да узная. Дори Сесили и Марсел да са били любовници, тя самата не би могла да знае от кого е детето. Беше моя съпруга, така че каквото и да е било, аз бях бащата. Но от този ден нататък не мога да мисля за Марсел, без да пожелая да го убия. Винаги ще го обвинявам, че подхранваше недоволството на Сесили и я насърчаваше да ме напусне.
— Кога реши да се ожениш повторно?
— След много, много време. Потърсих утеха при Амали и в морето — отвърна той. — Често придружавах капитан Жискар на борда на „Наветрен“, пътувах покрай американските брегове и пречехме на английските кораби да акостират там. По това време Америка и Англия бяха във война, а „Наветрен“ успяваше да избегне блокадата. Бяхме в Бостън, когато към мене се обърна правителствен агент, който беше чул за мореплавателските ми умения. Запита ме дали бих поел една мисия за американското правителство. Трябваше да откарам „Наветрен“ до Франция и в един определен ден да се свържа с таен агент в Париж. Той беше англичанин, но симпатизираше на американците. У него трябваше да има таен документ, в който да пише, че англичаните ще атакуват едно голямо американско пристанище, вероятните дати и броят на корабите и хората.
— Ню Орлиънс! — възкликна Габи.
— Точно така! — отвърна Филип. — Аз веднага се съгласих. Нямах причина да се връщам на Мартиника, освен това ме привлякоха тайната и опасността. Останалото го знаеш.
— Не, Филип, не знам всичко — настоя Габи. — Кога реши отново да се ожениш и защо избра точно мене?
Много нощи прекарах сам и в размисъл на борда на „Наветрен“. Нямах наследник, на Мартиника нямаше жена, за която да искам да се оженя, макар че можех да подбирам сред десетки жени. Колкото повече мислех, толкова повече осъзнавах, че никога няма да се оженя по любов. Единственото основание да се женя беше да имам наследници заради Белфонтен. И тъй като отивах във Франция, почувствах, че е дошло време да си избера втора съпруга.
— Но това е толкова безчувствено! — протестира Габи.
— Така исках да бъде — натърти Филип. — Бях решен да търся момиче, възпитано в манастир. Исках да намеря съпруга, съвършено различна от Сесили. Единственото изискване към бъдещата майка на децата ми беше да е от добро потекло. Дори красотата не беше от съществено значение; най-важни за мене бяха невинността и покорността.
— Но аз не притежавах нито едно от тези качества — отбеляза сухо Габи. — Дори сестрите казваха, че съм своеволна и прекалено горда, което не е за мое добро. Тогава защо се ожени за мене? Сигурно е имало и други, по-подходящи жени. За които не е било необходимо да плащаш, както за мене. Или баща ми те е омаял с дара си да убеждава?
— Когато се запознах с баща ти на игралната маса, той ми се видя негодник и прахосник. Губеше непрекъснато, подписваше полици наляво и надясно, докато кредиторите не започнаха да настояват да си плати. Знаех, че е в затруднено положение. Той пък научил, че съм дошъл във Франция да си търся съпруга, и ми се представи. Каза, че има дъщеря, която идеално ще отговаря на изискванията ми. Ако те харесам, той ще уреди брака ни, а в замяна аз ще платя дълговете му и ще му дам достатъчно пари да замине със
