силует. Но когато стигнеха по-близо, палмите и селцата, построени на брега, както и угасналите вулкани събуждаха възторг у Габи.
Тя никога не бе виждала такова невероятно яркосиньо море, в което водата и хоризонтът се сливаха с небесния лазур. Разкошните зелени острови, обградени от пръстени бял пясък, като че ли се носеха над водата. Топлото карибско слънце я приветстваше с „добре дошла“ в рая. Ръката на Филип обгърна по- плътно талията й и за миг тя се почувства наистина щастлива. Не мислеше за това, което я очаква в Мартиника. Сега не съществуваше нищо освен мъжът до нея и новият живот в Белфонтен. Само времето щеше да покаже дали е дете, което живее с детински мечти, защото в края на пътешествието ги очакваше… Амали.
Точно както бе казал Филип, след два дни Мартиника се показа на утринния хоризонт като мъглива сива сянка. Габи загледа омаяна как сивата маса расте и променя цвета си в син, а после в изумруден сред тюркоазеното море. Не след дълго съзря планините и дългите зелени ивици суша, които се вдаваха като пръсти в морето, стари лавови потоци, вече обраснали с тропическа растителност. Филип й обясни, че обширните златисти пространства сред джунглата са захарни плантации. Но над целия пейзаж доминираше Мон Пеле, извисил се на четири хиляди фута над океана, опасен мрачен гигант, който бе дал началото на Мартиника. Габи изгледа масивното чудовище донякъде скептично, докато Филип я успокояваше, че вулканът е угаснал и кратерът му спи в легло от пухкави бели облаци.
Сен Пиер се намираше на подветрената страна на острова, в сянката на Мон Пеле. Градът като че ли обгръщаше белия полумесец на плажа, пищно обраснал с буйна растителност и високи гъвкави дървета. Бледожълти къщи с червени керемидени покриви притискаха тесните криви улички, засенчени от извишаващи се палми, които се купчеха по терасовидно оформените хълмове. Висок хребет, гъсто засаден с дървета, буйни лози и яркоцветни растения, обгръщаше града. Филип й посочи двете реки, които течаха през града и се вливаха в залива. Пейзажът беше като нарисуван.
— Виж! — възкликна развълнувано Габи. — Канутата идват да ни посрещнат.
Филип се усмихна, когато видя флотилията от канута, натъпкани с голи кафяви момчета. Бяха на възраст между десет и четиринадесет години и гребяха с парчета дъски. Отмерените им движения бяха като поезия в ритми.
Габи ахна, когато разбра, че момчетата са голи, но не можеше да отвърне поглед от стройните им красиви тела. Преди да разбере какво става, Филип бръкна в джоба си и хвърли в морето шепа монети. Момчетата, които допреди миг викаха нещо на креолски, се гмурнаха във водата, за да хванат монетите, и морето около кораба закипя от малки тела, стрелкащи се насам-натам в сините дълбини.
Корабът продължаваше пътя си към кея и екипажът започна да се приготвя. Когато хвърлиха подвижното мостче, Габи отправи последен поглед към мястото, където почти насила бе стана жена.
Пътят на Габи през Сен Пиер беше истинско приключение — нови гледки и звуци, калейдоскоп от цветове и усмихнати хора, чиято кожа варираше от светложълта до абаносово черна. Смехът се примесваше с виковете на жените, продаващи зеленчуци и плодове или пък хляб, който носеха на плоски дъски, закрепени на главите им. Бяха облечени в прости рокли с ярки цветове, прилепнали до телата им и оставящи тъмните стройни крака голи и свободни. Всеки живописен костюм се допълваше от яркоцветен тюрбан.
Някои от жените с по-светла кожа носеха богати дрехи, много по-разкошни от тези в който и да било френски благороднически двор. Деколтетата на свободните блузи се спускаха ниско и разкриваха гладки златисти бюстове, а полите, леко повдигнати отпред, обгръщаха стройните бедра, които се поклащаха предизвикателно при всяка стъпка. Огромни висящи обици проблясваха на слънцето под ярките жълти или раирани тюрбани. Някои носеха по четири-пет реда златни мъниста на гъвкавите си шии и нанизите съперничеха по блясък на обиците. Филип обясни, че колоритните тюрбани са отличителен знак на всички цветнокожи момичета.
Блестящата кожа на мъжете излъчваше здраве, по гъвкавите им фигури нямаше издутини, ако не се смятат твърдите мускули, оформящи ръцете и краката. Бяха облечени само колкото го налагаше скромността, целият им костюм се състоеше от панталони, отрязани до коленете и стегнати на кръста с колан от лико.
Главата на Габи се бе замаяла, когато стигнаха градската къща на Филип, бледожълта постройка с дебели стени и червен керемиден покрив. Къщата се намираше в тих квартал, построена около градина с тамаринди. Габи я намери чудесно обзаведена и много по-удобна, отколкото си бе представяла.
Посрещнаха ги трима слуги, готвачка, камериерка и икономка; възторгът им от Габи беше почти детински. Матилд обясни на своя заваден френски, че готвачката настоява да приготви истински креолски обяд, докато Жанет, красивата млада мулатка, изпърха към спалнята, цъкайки с език заради това, което нарече печалната липса на подходящ гардероб за новата й господарка.
Габи почти не разбираше диалекта на слугите и чакаше на Филип да й превежда.
Вярна на думата си, Матилд приготви истинско пиршество за младоженците. Имаше супа от бамя, наречена „калалу“, риба, задушена с люти чушки и лук, пудинг от меласа и брашно от маниока, наречен „матете“. Докато Габи се възхищаваше на простото, но вкусно ядене, Филип й разказа, че това е съвсем обикновено меню и в Белфонтен ще има по-сложни ястия, приготвени предимно по европейски. Но въпреки това Габи се нахрани със завиден апетит, всяка хапка й се струваше истински деликатес след еднообразната храна на борда на „Наветрен“.
— Има ли много слуги в Белфонтен? — запита тя, след като се нахраниха и седнаха един до друг на дивана в салона.
Преди да отговори, Филип разклати кехлибарената течност в чашата си. Мислите му като че ли бяха насочени единствено към превъзходното бренди, от което се канеше да отпие.
— В Белфонтен има общо петстотин роби — изрече той бавно. — Дванайсетина са къщните роби, останалите работят в захарните полета и на банановите плантации.
— Филип! — ахна Габи. — Ти каза роби. Притежаваш ли тези хора? Купил ли си ги? Нима са твои и можеш да правиш с тях каквото искаш до края на живота им?
— Точно както те купих и тебе, малката ми, за да правя с тебе каквото си искам — изтърси Филип, без да мисли.
Лицето на Габи пламна, тя се дръпна като ударена и рязко се пое дъх така, че се чу ясно в тихата стая. Той отново я изненадваше с жестокостта си.
— Аз съм твоя съпруга, Филип — извика тя. — Със сигурност представлявам за тебе нещо повече от черните ти роби!
Още я болеше от мисълта, че той е платил на баща й за нея, а и изобщо от мисълта, че е собственик на човешки същества.
Осъзнал обидата в очите на Габи, Филип веднага се разкая. Какво го бе накарало да изрече такива жестоки думи, запита се той, докато мислеше как да успокои наранените й чувства.
— Прости ми, любов моя, не знам какво ме накара да кажа това — извини се той и я прегърна. — Не ми харесва да съм собственик на някое човешко същество, но тук е така. Без роби няма да можем да обработваме плантациите. Тук на Мартиника сме изцяло зависими от робския труд. Все пак предчувствам, че ще дойде време, когато всички роби ще бъдат свободни, но поне за тези в моята плантация знам, че са щастливи, добре нахранени и за тях се полагат грижи. Ще видиш, че е така, когато отидем в Белфонтен.
Габи, донякъде умилостивена, се отпусна в сигурните ръце на Филип, пренебрегвайки лекото свиване на сърцето. Трудно й беше да повярва, че Филип може да й говори така сурово след всичко, което бяха преживели, след като бе изповядал, че я обича. Или още я наказва заради Роб? Но устните му нежно и властно разпръснаха неспокойните й мисли и я поведоха към един свят на чиста наслада. Филип започна да се люби с нея бавно и страстно, ръцете и устните му разпалваха жаравата на чувствата й в искрящи пламъци, които постепенно погълнаха мисълта й.
Последвалите дни бяха щастливи за Габи. Когато Филип не беше зает в кантората си на пристанището, я извеждаше с карета, за да й покаже Сен Пиер. Градът я очарова, макар че понякога се налагаше да слизат от каретата и да вървят пеша из тесните улички, насечени от стъпала, които се изкачваха по хребета от застинала лава, вече гъсто обрасъл с пищна растителност. Бистрата вода, която бълбукаше в канавките и охлаждаше града, подхранваше и сипещите искри фонтани.
