Габи отново се възхити на красотата на цветнокожите. Особено й харесваха квартероните, които имаха една четвърт негърска кръв, с най-богатите и най-украсени дрехи. Филип й обясни, че дори френски момичета от добри семейства могат да вървят в пълна безопасност по улиците, стига да имат придружителка.
Пазарът беше разположен на площада, павиран четириъгълник около голям фонтан; там се продаваха всякакви риби, зеленчуци и екзотични плодове, повечето от които Габи никога не беше виждала. Имената им също бяха странни — гуава, манго, авокадо, индийско орехче.
Двамата често се отбиваха в някое кафене на тротоара, за да пийнат нещо разхладително, преди да се приберат в къщата. Отначало Габи не хареса вкуса на коктейла, поръчван от Филип — „бавароа“, смес от мляко с малко ром и захар, всичкото разбито на пяна, но след известно време питието започна да й се струва доста освежително. Винаги се връщаха у дома след пладне, за да се спасят от горещината зад хладината на дебелите варосани стени. На Габи започнаха да й харесват дългите следобедни дремки; тя се събуждаше освежена, когато слънцето се спуснеше ниско на западния хоризонт.
Прекарваха много часове и при шивачката на улица „Юрселин“, защото Габи нямаше никакви дрехи, подхождащи на съпругата на собственика на големи захарни плантации. Дрехите, които Филип й поръчваше при госпожа Корде, бяха прохладни, леки като перце и от най-скъпи платове. Бяха извънредно женствени, украсени с редове дантели и ширити. Чадърче, което да я пази от горещото слънце, придружаваше всеки костюм. Бельото беше невероятно нежно, екстравагантно и според Габи доста нескромно. Но тя не протестира и с момичешки възторг се наслаждаваше на изящните дрехи, които Филип й избираше. Цената им й се струваше цяло състояние, което си беше точно така. Когато се осмелеше да спомене, че са много екстравагантни, той й казваше, че ако иска да заеме полагащото й се място в обществото, трябва да съобразява облеклото си с този факт. Един ден ще има задълженията на домакиня, ще посреща други плантатори и съпругите им.
Почти нищо не помрачи щастието на Габи в седмиците, прекарани в Сен Пиер, с изключение на едно малко физическо оплакване, което тя усилено се мъчеше да скрие от Филип. Отначало идваха леки пристъпи на гадене, точно след като той тръгнеше за кантората си; не й беше трудно да ги скрива, но постепенно те започваха да се явяват учудващо редовно и ставаха все по-силни. Тя все още не бе казала на Филип за странната си болест. Той я откри случайно. Една сутрин вече беше излязъл от къщата, когато разбра, че е забравил един важен документ. Върна се в спалнята и завари Габи, отпаднала и бледа, да повръща в легена; треперещото й тяло бе плувнало в пот, разтърсвано от пристъпите.
— Господи, Габи — извика той разтревожен и побърза към нея. — Ти си болна, малката ми. Защо не си ми казала? — Нежно отмахна влажните кичури коса от побелялото й лице. — Откога си така? — запита, махвайки към легена.
— Близо две седмици — направи гримаса Габи, притиснала ръка до разбунтувания си стомах.
— Две седмици! — повтори Филип сърдито. — И не си ми казала? Не разбираш ли, че може да си хванала някоя смъртоносна тропическа треска или болест? Връщай се в леглото — нареди той с по-мек глас, когато забеляза изплашеното й лице. — Веднага ще пратя за лекар.
Доктор Рено, вежлив белокос мъж с увиснали мустаци, погледна Габи с веселите си сини очи и внезапно нареди на Филип да излезе от стаята. После се обърна към нея с бащински тон, успокои я и й зададе някои доста конкретни въпроси, които накараха бледите й бузи да се оцветят в пурпурно. Прегледът свърши и той изсумтя доволно, когато въпросите му като че ли потвърдиха началната диагноза. Габи бе толкова невинна, че зяпна учудено, когато лекарят разкри причината на неразположението и. Бебе! Тя прегърна тази мисъл, представи си една миниатюрно копие на Филип, едно същество, което да обича и да е нейно без резерви или упреци. Двамата с лекаря обсъдиха някои неща, като датата на предстоящото раждане и предпазните мерки, които тя трябваше да вземе, за да има здраво дете и да роди нормално. После той я остави на щастливите й мисли.
Доктор Рено намери Филип в салона да се разхожда нервно с чаша ром в ръка, убеден, че Габи е хванала някаква фатална, рядка болест. Той едва не подскочи, когато чу диагнозата на лекаря.
— Сигурен ли сте, докторе? — запита тревожно Филип. — Та съпругата ми е все още дете. Това ще бъде ли опасно за нея?
— Повярвайте ми, господин Сен Сир, всичко ще бъде наред. Вярно, че е млада и не е толкова яка, колкото са момичетата, израснали на острова, но ви съветвам да я отведете в Белфонтен, където леля Луиз ще се грижи за нея и ще я налива със своите прочути билкови чайове. Съпругата ви е здрава и като се има предвид младостта й, не предвиждам сериозни проблеми. Гаденето ще изчезне след няколко седмици. Когато родилните болки започнат, пратете да ме повикат, ако леля Луиз не може да се справи или се очакват някакви затруднения.
— А кога да очакваме раждането? — запита Филип, все още под въздействието на шока.
— Мисля, след около шест месеца.
— Бебе — повтори Филип. — Трябва да ме извините, докторе, но макар че се надявах на наследник, не го очаквах толкова скоро.
Гърдите му се издуваха от гордост.
— Ами! Винаги е така с вас, младите съпрузи — заяви доктор Рено и театрално сви рамене. — Всяка нощ обяздвате съпругите си като мощни жребци, а после се правите на изненадани, когато дойде естественият резултат на съвкуплението. Но ако умея да преценявам хората, идеята за наследник никак няма да ви е неприятна.
— Наследникът ще бъде добре дошъл — увери го искрено Филип. — Но съпругата ми все пак е толкова млада…
— Е, и? Да не би случайно да сте възнамерявали да й спестите загубата на девичеството? — изсмя се докторът, намигайки многозначително.
Зачервеното лице на Филип накара възрастния мъж да се развесели, преди да продължи по- сериозно.
— Не, не мисля. Но вие, приятелю, не се притеснявайте, съпругата ви ще преживее няколко майчинства, не се съмнявайте; такъв страстен мъж като вас със сигурност ще създаде много деца.
Филип зададе само още един въпрос:
— Ще й навреди ли, ако аз… тоест, ако ние…
— Не се тревожете, приятелю — засмя се докторът, — двамата с прелестната ви съпруга можете да се забавлявате колкото искате, стига игрите ви да бъдат в разумни граници. Но само до шест седмици преди евентуалната дата на раждането — предупреди го той, ставайки изведнъж сериозен, — защото след това опасността и за майката, и за детето става голяма.
След като доктор Рено си тръгна, Филип нерешително влезе в спалнята, несигурен как ще реагира Габи на бременността, последвала толкова скоро омъжването й. Но страховете му се оказаха безпочвени. Замечтаната усмивка на лицето й ясно красноречиво говореше какви мисли я вълнуват.
— Филип! — извика тя, когато го видя да пристъпва колебливо на вратата. Протегна ръце и обърна сияещото си лице към него. — Говори ли с доктор Рено? — запита тя плахо.
— Да, моя любов, говорих — отвърна нежно Филип, приближавайки се към леглото.
— Щастлив ли си?
Той я изгледа пронизително, преди да отговори на въпроса й с въпрос:
— А тебе това прави ли те щастлива, Габи? Ти си толкова млада.
— Щом съм достатъчно възрастна, за да се държа с тебе като жена, със сигурност съм достатъчно възрастна и за да ти родя дете — отговори Габи учудващо зряло. — Колкото до въпроса ти, ще бъда безкрайно щастлива да имам деца.
— И аз, малката ми, и аз — прошепна Филип, странно развълнуван.
На другия ден започнаха приготовленията за заминаване. Макар че Габи бе заобичала Сен Пиер и градската къща, тя копнееше да види така възхваляваното имение Белфонтен и скъпата леля Луиз заедно с нейния съпруг Жерар, за които Филип говореше така топло.
— Мислех, че леля Луиз е робиня — каза Габи, смутена от това, че робиня може да бъде роднина на господаря.
— Тя е робиня, но и не е. Как да ти го обясня? Живее в семейството още откакто съм се родил и ме е кърмила заедно със собствените си деца. Възпитавала ме е наравно с майка ми. Управлява домакинството с
