богатството и имотите му. При това забележително състояние всяко момиче от острова с две ръце би се хванало за възможността да стане негова съпруга, но той бе изминал целия този път до Франция, за да си доведе жена оттам. Струваше й се доста непоследователно, че един мъж може да плати за това, което всяка здравомислеща жена съвсем свободно би му дала.
Макар че Габи малко се боеше отделя Луиз, жената всеки ден показваше предаността си към нея и към нероденото й дете. Наглеждаше своето „малко момиче“, все едно беше нейна собствена дъщеря, и всеки ден готвеше вкусни неща, за да възбужда апетита на Габи, тъй като горещината често й отнемаше охотата за ядене.
Първия път, когато почувства движение в утробата си, сепнатият й вик събуди Филип, който спеше дълбоко до нея. Той я загледа учудено, полагайки ръка върху меката издутина на корема й, и сам почувства пърхането на малкия живот, който бяха създали.
— Момче е, Габи — гордо заяви Филип. — И след него ще има още едно, после още едно…
— Филип — пошегува се Габи, — не съм сигурна, че искам всяка година да раждам по едно дете.
Макар че го бе казала на шега, тази мисъл я отрезви. Щеше ли да стане кобила за разплод и да я изхвърлят, когато се изхаби, заради Амали или друга като нея?
— Да имаме деца е естествената кулминация на нашите страстни натури — изрече сухо Филип. — Ще трябва ли да си взема любовница, за да ти бъдат спестени неудобствата на майчинството? Тогава за какво ще си ми? — завърши той с невероятно надменен тон.
Габи замълча стресната. Как бе могла да помисли, че се е освободила от неговата жестокост, когато чуваше да я заплашва, че ще си вземе любовница, и я обявяваше за безполезна, щом като не служи на целта, за която я е предназначил животът?…
Филип видя как се промени лицето й и веднага изпита угризения. Какво го накара да я нарани така, когато тя заслужаваше много по-добро отношение? Прекрасно се бе приспособила към усамотения живот в плантацията и бе приела предстоящото майчинство въпреки крехката си възраст. Дори се бе научила да реагира на любовните му ласки с плам, който надминаваше неговия. Откъде тогава идваше тази непреодолима нужда да я наказва? Според първоначалния си план той бе отредил на Габи незначителна роля в своя живот. Но тя се бе превърнала в нещо извънредно важно. А може би го беше страх да покаже любовта си? Да не би мисълта за Сесили още да го преследва?
— Прости ми, скъпа — промърмори разкаяно Филип. — Не знам какво ме прихваща от време на време. Никога не бих те наранил съзнателно. Моля те, повярвай ми.
Тя му прости тази случка, но не я забрави.
Тази нощ Габи за първи път чу барабаните. Бе слушала за магията вуду или обиа — обожествяването на змии, широко разпространено тук, на Мартиника. Бе предположила, че местните жители са католици като французите, но Филип й бе разказал, че силно се увличат и по вуду, особено когато може да им послужи. Свещениците, както обясни той, се мъчеха да накарат робите да изоставят вярата си във вуду, но неуспешно. Тя бе научила и че островитяните твърдо вярват в проклятието на вуду.
Барабаните разтревожиха Габи и тя се примъкна по-близо до Филип. Струваше и се, че предвещават някакво зло. Не знаеше дали робите в Белфонтен практикуват вуду, но трябваше да се досети, че няма причина да са по-различни от останалите. По-късно заспа и сънува стройни черни тела да танцуват около олтар, на който една гола златокожа жена държеше във въздуха змия, приканвайки я да се слее с тялото на Габи. Събуди се цялата обляна в пот и се притисна до Филип, който прекара остатъка от нощта да я успокоява с нежни думи и с правене на любов.
Слънчевата светлина на другата сутрин бе толкова силна, че страховете на Габи напълно се разсеяха. Тя приветства с радост топлите лъчи, дошли след дъждовните и мрачни дни. Доволна, облече най-хубавата си рокля — беше я отпуснала малко, но тя все още й прилягаше добре въпреки забележимата издутина на талията. Затананика си весело с мисълта да иде на гости при Онор и Линет в Льо Шато. Не ги беше виждала, откакто започнала вали непрекъснато, и тяхната веселост ужасно й липсваше. Толкова бързаше да тръгне, че не спря да се върти неспокойно, докато Франсин, красивата мулатка камериерка, нагласяше сребристите й къдрици. След закуска Габи остави съобщение за Филип, че няма да си бъде у дома за обяд, а после тръгна към Льо Шато в карета, карана от Жерар.
Когато стигна в имението, никой не изтича да я посрещне с весело бърборене, както обикновено правеха сестрите Дювал. Тя се приближи нерешително към вратата и не можа да продума, когато на прага се появи Марсел. Той изглеждаше ужасно доволен, че я вижда, и я привлече в хладното фоайе.
— Габи! — възкликна Марсел с нескрита радост. — Колко хубаво е, че пак ви виждам. — Тя остана все така безмълвна, докато той я настаняваше на едно издуто тапицирано кресло в салона. — Не очаквах да ви видя в Льо Шато, защото сестрите ми са в Сен Пиер.
— Аз… не знаех, че са заминали — заекна Габи, все още смутена.
— Искат да изкупят целия Сен Пиер — засмя се снизходително Марсел. — Ще ида при тях след един-два дни, веднага щом свърша работата си тук. — Зелените му очи блестяха като изумруди и Габи се изчерви, когато погледът му се плъзна по закръглената й фигура. — Ами вие? Щастлива ли сте? Липсвахте ми, когато се върнах в дома на сестра си в Ню Орлиънс. Как ви откри Филип?
В този момент се появи една прислужничка с освежителни напитки. Габи отпи с наслада от своя коктейл, обмисляйки отговора си. Накрая каза:
— Доволна съм и съм щастлива. Мисля, че Филип се е променил. Той… той… толкова нетърпеливо очаква раждането на детето ни.
Наведе плахо глава, споменавайки за бебето. Марсел я погледна скептично.
— Искате да кажете, че Филип е съвършеният съпруг? Не мислех, че е способен на това.
Габи не пропусна да забележи саркастичната нотка в гласа му.
— Ако мислите за старата връзка на Филип с Амали, Марсел, няма защо да се тревожите. Той вече няма нужда от любовница — изрече многозначително Габи. — Филип няма време за нищо друго освен за съпругата си и за детето, което скоро трябва да се роди.
— О, само да беше мое това дете — пророни едва чуто Марсел, плъзгайки поглед по талията на Габи, преди отново да се взре във виолетовите й очи.
Габи се стресна от дълбочината на чувството, което долови в гласа на Марсел, и сведе очи, за да прикрие смущението си. Сякаш усещайки притеснението й, той взе ръцете й в своите и започна да говори за неща, които нямаше да й дадат повод да се смущава. Стоплена от неговия чар, Габи се отпусна и скоро двамата започнаха непринудено да разговарят, без да обръщат внимание на отминаващото време.
Междувременно Филип, сгорещен и покрит с прах от посещението в дестилатора, се върна в къщата по-рано от обикновено, защото една машина се бе повредила. Мечтаеше за хладна вана и ленив следобед в спокойствието на спалнята заедно с Габи, искаше му се или да се галят бавно и лениво, или просто да лежат един до друг, ако не й се иска да се любят. Усмихна се, предвкусвайки насладата, защото Габи рядко му отказваше, макар че доста се бе закръглила. Почти се ядоса, когато разбра, че тя е отишла на гости в Льо Шато и ще се върне в късния следобед. С намръщено чело поръча да му приготвят гореща вана, за да отмие от себе си потта от усилията, които бе положил, за да поправи машината. Съблече се и си наля солидна доза ром, за да се отпусне. Огнената течност го успокои, затова си наля още една чаша, после още една и накрая започна да забравя за Габи и хубавото й телце.
Обвит в парата, издигаща се от ваната, Филип отново се замисли за Габи и за провалените си планове за този следобед. Надявал се бе да прегърне сладкото й заоблено тяло, да й позволи бавно да го възбуди, предусещайки момента, когато ще я вземе. Намръщи се, защото разбра, че мислите му го бяха накарали да се възбуди, и изруга тихо. Защо съпругата му я няма точно когато му трябва? Тогава чу лек шум, стана от ваната и погледна с надежда към вратата с доволна усмивка на устните, сигурен, че Габи се е върнала по- рано и следобедът му в крайна сметка няма да бъде провален.
Усмивката на Филип замръзна, когато видя Амали да се приближава към него, облякла съблазнителното си тяло в блуза с широко деколте, откриващо връхчетата на заострените й гърди, които опъваха материята до краен предел. Дръзката раирана пола обгръщаше стройния й ханш и отпред беше вдигната почти до коленете. Тя отправи развеселена усмивка към Филип, наслаждавайки се на явната му възбуда, и тръгна напред с полюшваща се походка, спирайки на инчове от него. Той бе твърде смаян, за да реагира, когато Амали взе една кърпа и започна мъчително бавно да изсушава тялото му.
— Какво правиш тук, Амали? — изрече едва чуто Филип, думите засядаха в гърлото му, докато ръцете й
