— Хайде, казвай какво има с госпожа Габи? Да не би толкова скоро да се е върнала от Льо Шато?
Капчици пот избиха на челото му, когато усети как го връхлита чувството за вина. Да не би Габи да го е видяла как се люби с Амали? Да не би да е болна? Тръпки от страх полазиха по тила му.
— Сестрите Дювал бяха в Сен Пиер и се върнахме от Льо Шато по-рано от очакваното — каза Жерар, опитвайки се да говори с равен глас.
Като хвърли засрамен поглед към леглото, където Амали се бе надигнала на лакът, Филип запита:
— Къде е сега госпожа Габи?
— Точно това се опитвам да ви кажа, господин Филип — продължи Жерар. — Преди минути вашият кон се върна в конюшнята ужасно потен и силно изплашен. Понеже никой не го беше извел навън, мога само да предполагам, че госпожа Габи го е яхнала и е отишла с него в банановите храсталаци и сигурно е претърпяла злополука. Леля Луиз претърси къщата, но не можа да я намери.
— Господи! — извика Филип и усети как възел засяда в гърлото му. Щеше ли съдбата на Сесили да постигне и Габи? Вече си я представяше мъртва. Облече набързо някакви дрехи и изскочи от стаята.
— Господин Филип, ами аз? — нацупи се Амали, протягайки ръка към него.
Филип се обърна към леглото, сякаш потресен, че вижда все още там Амали в изкусителната й поза. Набръчка чело отвратен и изрече студено:
— Вън! Да не те намеря тук, когато се върна. — И изчезна.
Недоволният глас на Жерар, който дочу, докато се отдалечаваше, ясно говореше колко е възмутен той от поведението на дъщеря си. Но в отговор Амали само се засмя весело.
Скоро Филип и догонилият го Жерар си пробиваха път през банановите храсталаци. Филип с изкривено от ужас лице и замръзнали в лошо предчувствие рамене търсеше по пътеката признаци, че Габи оттам е минала.
Изведнъж дочу гласа на Жерар:
— Насам, господин Филип!
Филип видя малкото неподвижно тяло, строполило се като безпомощна купчинка до едно бананово дърво.
— Габи! — извика той задавено, скочи от коня си и сякаш прелетя краткото разстояние до безжизнената фигура.
Отчаян стон се изтръгна от устата му. Навсякъде имаше кръв. Окървавена беше цялата риза, която се бе вдигнала над коленете на Габи, кръвта се стичаше на поточета по бедрата й. Недалеч лежеше отъпканата от копитата на коня пъстра отровна змия. Нямаше нужда от обяснения. Жерар му бе казал, че Марсел е в Льо Шато, и Филип инстинктивно разбра, че след като го е видяла, Габи е решила отново да го напусне и да иде при Марсел, точно както бе направила Сесили преди толкова време. Някъде в ума му се таеше подозрението, че Габи е видяла как се люби с Амали и е избягала презглава. Но Филип веднага пропъди това предположение, предпочете да обвини Габи и самият той да остане невинен или почти невинен в собствените си очи. По дяволите нейните капризи, изруга той безпричинно. Толкова е бързала да го напусне, че е извършила убийство! Детето му беше мъртво, миниатюрният зародиш лежеше в локва кръв под нея.
Филип въздъхна облекчено когато забеляза, че гърдите й леко се повдигат и спускат. Като видя и колко кръв е изтекла от нея, той разбра, че трябва да действа мълниеносно за да я спаси. Понечи да я вдигне на коня си.
— Недейте, спрете, господин Филип! — извика Жерар, преди Филип да се качи на седлото, — няма време. Кървенето трябва да бъде спряно още сега. Ако тръгнем да я носим, това ще предизвика смъртта й. Трябва най-напред да запушим кръвоносния съд. Бързо, дайте си ризата — нареди той, изземайки решението от ръцете на Филип.
Филип се поколеба само за момент, после съблече тънката ленена риза и я подаде на Жерар, който веднага я накъса на дълги ивици. Изсумтя доволно, като видя колко превързочен материал се е получил, и започна да действа, за да спаси живота на Габи. Бързо вдигна полите й над кръста, без да чува ужасеното изпъшкване на Филип, когато той видя малкото окървавено телце, доскоро едно живо същество. Колкото и да се опитваше, Филип не можеше да откъсне очи от мъртвото си дете.
— Господин Филип — каза меко Жерар, — знам какво трябва да се направи. Когато свърша, трябва да докараме носилка и да я занесем в къщата. Препускайте като дявол, господине, и съобщете на жена ми, тя ще знае какво да прави.
Филип нерешително потегли, след като хвърли последен отчаян поглед към неподвижното пребледняло лице на Габи. Не си спомняше как е стигнал до плантацията или как се е върнал с носилката.
След като Филип тръгна, Жерар сръчно преряза пъпната връв, отмести настрана плода и започна да запушва кървящите кръвоносни съдове, като използваше свитите на топка накъсани парчета от ризата. Когато кървенето забележимо намаля, той свали и собствената си риза, разкъса я на две, с едната половина уви кървавия зародиш, а с другата изтри кръвта от краката на Габи. Спусна полите й обратно до глезените точно когато Филип се върна с четирима мъже и носилка.
Като видя стъкления поглед в очите на господаря си, Жерар бързо го успокои:
— Жива е, но трябва да побързаме.
Филип не позволи на никого да настани Габи в носилката. Разтревожен за състоянието й, той не забеляза вързопчето в ръцете на Жерар. Запътиха се обратно към Белфонтен.
Леля Луиз ги посрещна там, където започваха банановите гъсталаци, и възкликна, забелязвайки пребледнялото лице и неподвижното тяло на Габи. Размени няколко думи с Жерар, хвърли бърз поглед към вързопчето в ръцете му и побърза към Филип и носилката с Габи.
Тя започна да се суети наоколо, правейки всичко възможно да спаси живота на Габи. Търпеливо — лъжица по лъжица, наливаше отвара от билки, предназначени да спрат кръвта, в устата на Габи. Взе чисти чаршафи и продължи да спира кръвотечението, което заплашваше да отнеме живота на господарката й; спря да сменя компресите едва когато по тях не остана друго освен малки петънца. Цяла нощ леля Луиз бдя покрай неподвижното тяло и на сутринта видя, че Габи е изпаднала в треска. Филип с ужас гледаше как пристъпите разтърсват крехкото й тяло. Помогна на леля Луиз да изкъпе изгарящото й тяло, а след това леля Луиз продължи да налива в устата й отвари, с които да й върне живота.
Изминаха цели четири изпълнени с върховно безпокойство дни, преди треската на Габи да отстъпи, и тогава всички разбраха, че тя ще оживее. Едва тогава Филип, превърнал се в сянка на самия себе си, си позволи да помисли върху инцидента, който му бе струвал толкова скъпо. Но тогава гневът му срещу Габи избухна. Отново Марсел Дювал се бе намесил в живота му и то по такъв начин, че го бе почти унищожил. Необмисленото бягство на Габи, за да отиде при Марсел, му бе струвало живота на неговото дете, на неговият наследник!
Жерар бе съобщил на Филип, че детето е било момче, и от това огорчението му стана още по-голямо; той съвсем забрави собственото си недостойно поведение, което бе предизвикало безразсъдната постъпка на Габи. Мислеше само за това, колко много пъти я бе предупреждавал какви опасности се крият в джунглата. Скърбейки за загубата на детето, той убеждаваше сам себе си, че Габи нарочно се е изложила на риск, за да убие детето му. Забрави страстта си към Амали, това, че беше престъпил брачните си клетви, че се бе върнал към бившата си любовница. Нито дори това, че Габи може би щеше да роди други деца, не успя да разсее мрачните му мисли. И най-силно го разяждаше ужасно непоклатимото убеждение, че тя е рискувала собствения си живот и този на детето си, за да бъде с Марсел!
Докато Габи боледуваше, Филип се бе преместил в друга стая, за да я остави на спокойствие. Когато треската я хвана, той се прибра в стаята си толкова изтощен, че едва пристъпваше. Костите го боляха от дългото бдение край леглото на Габи; Филип се отпусна на леглото и почти веднага заспа. Изведнъж се стресна, събуден от малки нетърпеливи ръце, които дърпаха дрехите му.
— Амали! — извика смаян Филип и хвана двете й ръце в силния си юмрук. — Какво, по дяволите…
Той се опита да се надигне, но тя го прикова към дюшека.
— Имате нужда от мен, господин Филип — измърка Амали. Филип гледаше като омагьосан как малкият език се подаде между бисерно белите зъби, за да навлажни пълните червени устни; за миг тя му заприлича на малък хищник. — Аз ви останах вярна — продължи Амали, преследвайки неуморно целта си. — Не бягам в прегръдките на друг мъж. Ако носех вашето дете в корема си, нямаше да го убия.
Филип пребледня, но разбра, че в думите на Амали има истина или поне това, което той смяташе за
