Габи ахна, издавайки изненадата си от думите на Филип, и това стресна и двамата. Филип веднага се озова при нея, последван от високата красива чернокожа жена, чието властно присъствие като че ли изпълваше стаята. Беше едра, но не и дебела, лицето й, по което нямаше никакви бръчки, блестеше като намазан с масло абанос. Габи трудно можеше да повярва, че дребната златокожа Амали е дъщеря на тази жена. Величественият й шест футов ръст завършваше с цветния тюрбан на главата, който й придаваше най-малкото още шест инча височина. Тежките й гърди приличаха на узрели дини, ръцете й бяха не по- малки от тези на Филип. Тя избута Филип без никакво усилие и се надвеси над Габи, изучавайки я с големите си кадифени очи, черни като бездна.
— Ах, малката ми, вече си се събудила — заромони тя с напевния си глас на своя диалект, който Габи вече беше започнала да разбира. — Ти си у дома, където ти е мястото, и леля Луиз ще се погрижи за тебе и за бебето ти.
Габи поиска да стане, но ръката на едрата жена я задържа.
— Не, не, ти трябва да си почиваш — настоя тя. Обърна се към Филип и рязко заповяда: — Вие, господин Филип, ще се погрижите вашето малко момиче да остане в леглото.
Габи загледа със страхопочитание как жената излиза величествено от стаята.
Тя се огледа наоколо си и това, което можа да види в слабата светлина, й хареса, макар че стаята изглеждаше някак мъжка с масивната си мебелировка. Лекият ветрец, навлизащ от прозорците в двата края на стаята, охлаждаше пламналата й в треска кожа. Накрая очите й се спряха на Филип, надвесен над нея.
— Как се чувстваш, скъпа? — запита той с лека тревога. — Изплаши всички ни.
— Добре съм, Филип — отвърна тя със слаб глас. — Но леля Луиз е права, най-добре ще е да остана на легло един-два дни. Не знаех, че пътуването до плантацията ще е толкова изтощително. Не искам да направя нещо, което да навреди на бебето.
— Разбира се, трябва да си почиваш, малката ми — съгласи се с готовност Филип, облекчен, че приема да остане на легло, както се канеше да настоява и той.
Положи нежна целувка на челото на Габи и излезе тихо от стаята, за да потърси надзирателя, защото още не беше говорил с него. Прибирането на захарната тръстика вървеше с пълна сила, работниците бяха заети от сутрин до вечер. Скоро щяха да започнат да дестилират рома в големите казани в дестилатора, построен точно до захарните полета, и той знаеше, че всичките мудни, а нерядко и нощите, ще бъдат запълнени със задължения.
Унесена от успокоителния чай на леля Луиз, Габи не усети кога Филип се е върнал късно през нощта и е заел мястото си до нея в голямото легло, за да я държи в прегръдките си през дългата нощ. Когато се събуди на следващата сутрин, него вече го нямаше и единственият видим признак, че е бил в леглото, беше вдлъбнатината, която главата му бе оставила на възглавницата. Тъй като Габи още се чувстваше слаба, леля Луиз настоя тя да остане на легло няколко дни и Филип я подкрепи.
Понеже прибирането на захарната тръстика продължаваше, Габи оставаше повече или по-малко изолирана. Дори къщните слуги имаха много работа и тя виждаше почти само леля Луиз. Когато видя Филип вечерта, той й се стори рязък и угрижен. Не бе правил опити да се люби с нея от пристигането в Белфонтен, лягаше си прекалено уморен дори за да говори. Понякога го нямаше цяла нощ и Габи си го представяше в обятията на страстната Амали. Думите, които бе казал на леля Луиз, че няма нужда от любовница, не я успокояваха. Скоро щеше да надебелее заради детето и се питаше дали Филип няма отново да се обърне към любовницата си, когато обезобразеното й тяло ще започне да го отблъсква.
Когато здравето на Габи се възстанови, тя започна да опознава къщата — от избата до огромната бална зала на втория етаж. Леля Луиз й обясни, че стаите са подредени на една линия, с веранда от всяка страна, за да се улови дори най-слабият повей на вятъра. Всички стаи бяха светли и просторни, боядисани в пастелни тонове. По-голямата част от мебелите бяха по френски образец, но изработени от местна дървесина. Габи бе очарована от къщата и изненадана от големия брой слуги, които я обслужваха.
Габи бе потресена, когато се запозна със съпруга на леля Луиз — Жерар. Мъжът стърчеше над високата си шест фута съпруга. Ниско подстриганата му коса и късата му брада бяха посивели. Мускулите, които се очертаваха на мощния му гръден кош и силните му бедра, бяха забележителни, но не те представляваха най-удивителното нещо в този силен роб. Най-невероятното, най-шокиращото беше неговата кожа. Той беше бял! Толкова бял или почти толкова, колкото Филип или самата тя. Сега разбра откъде идва златистата кожа на Амали.
Когато Габи се научи да се ориентира из къщата, разбра, че почти няма да има с какво да си запълва времето. Нямаше намерение да узурпира положението на леля Луиз или да налага волята си в това толкова добре управлявано домакинство. Тя лесно се приспособи към безгрижния живот на плантаторска съпруга, очакваща първото си дете. За нея се грижеха от сутрин до вечер, тя се научи да понася силната горещина и дори много хареса дългите следобедни дремки, когато Филип обикновено идваше при нея в голямото легло.
Дори след като Габи се възстанови от неразположението си, Филип не се решаваше да поиска да се любят, страхуваше се да не предизвика нов пристъп на слабост и да застраши детето. Накрая Габи сама пое инициативата да възобновят интимните си отношения, намеквайки, че любенето няма да нарани детето, нито пък самата нея. Първия път, когато се любиха, Филип я държеше като крехка кукла, страх го беше да не я счупи. Но скоро нейното желание разпали страстта му и я превърна в огнедишащ ад. Много нощи той бе лежал до нея, бе я прегръщал, бе чувствал топлото й тяло сгушено до своето, но не се решаваше да се люби с нея. Опита се да бъде нежен, но скоро двамата се сляха в едно разгорещено цяло. Когато проникна в нея, тя изпъшка от удоволствие и той бързо я доведе до екстаз, миг преди сам да изкрещи от върховната наслада. След това те вече започнаха редовно да се любят и умората на Филип изчезваше в мига, когато вземеше Габи в обятията си.
Първите гости на Габи в Белфонтен бяха сестрите на Марсел Дювал — Онор и Линет. Габи беше очарована от духовитите момичета, които с радост констатираха, че съпругата на Филип е почти на тяхна възраст. Онор, по-младата, беше на седемнадесет години. Откритото й лице и веселият й характер скоро накараха Габи да се разсмее. Русочервеникавите къдрици падаха от двете страни на луничавото й лице, тя гледаше света с живи сини очи. Линет, на деветнадесет години, изглеждаше доста по-зряла, но не по-малко красива. Чупливата й черна коса, спускаща се по гърба й, бе превързана с панделка. Зелените й очи стряскаха с живия си поглед, а разкошната й чувствена уста напомняше на Габи за Марсел. Линет щеше скоро да се омъжи, след Нова година. Макар че още не се бе срещнала с бъдещия си съпруг, тя безусловно вярваше на избора на брат си, който бе уредил брака й. След сватбата Линет щеше да живее със съпруга си във Франция, оставяйки Онор сама в Льо Шато, докато и за нея бъде уреден подходящ брак.
Габи научи от сестрите, че когато е на Мартиника, Марсел живее предимно в Сен Пиер, защото предпочита градската къща и светския живот в града пред еднообразното селско съществувание на плантатора благородник. Момичетата отиваха при брат си няколко пъти в годината, по цели дни прекарваха в гостуване у приятелки, покупки и ходене на театър. По време на карнавала винаги бяха в Сен Пиер, защото Марсел не беше строг пазач на сестрите си. От тях Габи научи и че Марсел се е върнал в Мартиника малко след нея и Филип.
Сестрите Дювал бяха чести гостенки в Белфонтен и тъй като Марсел беше в Сен Пиер, Габи можеше спокойно да им връща гостуванията. Льо Шато беше също толкова добре управлявано и поддържано имение, колкото и Белфонтен, въпреки че Марсел го бе оставил на грижите на надзирателя и на сестрите си.
Захарната тръстика беше прибрана тъкмо навреме. Започна дъждовният сезон. Всяка сутрин се изливаше порой, но към обед времето се проясняваше и слънцето се показваше високо в небето. Габи осъзна, че успява да понася влагата и мрачното време само благодарение на паузите между дъждовните дни, траещи средно тридесет и шест до четиридесет и осем часа, когато можеше да посещава сестрите Дювал.
Габи повече не чу и не видя Амали от деня, когато бе пристигнала в Белфонтен. Ако беше още в плантацията, това по нищо не можеше да се разбере. Филип може би беше последвал съвета на леля Луиз и я беше отпратил. Той все още отсъстваше през по-голямата част на деня и тъй като жътвеният сезон беше свършил, често пътуваше до Сен Пиер и оставаше в градската къща по няколко дни. Корабите му сновяха, пълни с товари, из всички части на света и Габи започна да осъзнава истинския размер на
