ужасно гладна. Забеляза, че в долната част на леглото е оставен пеньоар. Габи стана, облече го и върза здраво колана. После се запъти с малко несигурни стъпки съм прозореца и загледа с благоговение възхитителната гледка. Светът пред нея лежеше покрит с чиста бяла мантия, почти недокосната от човешките стъпки. След като се огледа по-внимателно наоколо, Габи видя, че стаята се намира на втория етаж и че улицата долу изглежда тиха и добре поддържана. Толкова се увлече да наблюдава обстановката навън, че не чу как вратата зад гърба й се отваря и затваря. Прекрасният аромат на храна, който стигна до нея, й подсказа, че не е сама. Обърна се тъкмо навреме, за да види една дребничка, спретната чернокожа жена, облечена в безупречна униформа на камериерка, която поставяше отрупан с храна поднос на масата до камината.
— Госпожица Уилсън ви праща това — обяви момичето и изгледа Габи одобрително с тъмните си очи. — Каза да се нахраните, а тя по-късно ще дойде да ви види.
Габи не се нуждаеше от второ подканване. Седна до масата, докато камериерката мълчаливо сипваше богата, ароматна супа в чинията й. Габи я изгълта удивително бързо, но камериерката като че ли не забеляза това, отмести празната чиния и сложи пред нея блюдо с пай, пълнен с вкусни парченца телешко месо, зеленчуци и чаша чай. Камериерката си тръгна, а Габи остана да се храни лакомо; след малко момичето се върна с ябълков сладкиш, ухаещ на канела и украсен изобилно с гъста разбита сметана. Камериерката загледа с широко отворени очи как Габи се справя почти мигновено със сладкиша. После събра чиниите и бързо излезе, поклащайки благоговейно глава, неспособна да разбере как тази французойка има такъв огромен апетит.
Приятно нахранена, Габи зае мястото си пред прозореца и смръщи озадачено чело, виждайки как трима мъже се приближават към предната врата; след няколко минути забеляза, че дойдоха още двама мъже. Някакво предчувствие се събра като възел в гърдите й, но тя не можеше да разбере защо. Лекото почукване на вратата разпръсна угрижените й мисли и тя се обърна точно в момента, когато Дейзи влезе в стаята.
Габи зяпна от възхищение, гледайки по-възрастната жена. Никога не беше виждала такова смайващо облекло. Кобалтовосинята рокля с огромно деколте контрастираше ярко с кехлибарените й очи. Богато набраната пола бе повдигната и привързана на места с черни дантелени връзки, отдолу се откриваше аленочервената фуста. Корсажът беше без ръкави, плътно прилепнал по тялото, и повдигаше закръглените й бели гърди, оголени чак до розовите зърна. Дейзи носеше черно дантелено ветрило, в яркочервените й къдрици бяха изкусно вплетени няколко перли.
— Изглеждаш много по-добре, скъпа — изрече Дейзи с гърления си глас. — Знаех, че се нуждаеш от почивка и да се нахраниш добре.
— Бях прегладняла и страхувам се, съм се натъпкала като прасе — призна плахо Габи. — Но се чувствам много по-добре.
Дейзи се засмя.
— Мили ми каза, че никога не е виждала дама да яде като тебе.
Габи сведе притеснено глава, но не каза нищо.
Дейзи се заразхожда нервно из стаята, започна да си вее с ветрилото, но скоро го затвори с леко щракване. Изведнъж тя се обърна и застана срещу Габи.
— Ще говоря по същество, скъпа — започна Дейзи, гледайки внимателно Габи. — С каква работа се надяваше да се заемеш?
— Аз имам добро образование. Чувствам се квалифицирана да стана гувернантка.
— Това е много хубаво, но Норфък е морско пристанище, обитателите му са груби моряци. Едва ли семействата им биха наели гувернантки.
— Много ме бива да шия — добави с надежда Габи.
— Ха — изсмя се саркастично Дейзи — Това не може да се нарече доходна професия.
— Ще правя каквото трябва, за да се изхранвам.
Габи вдигна брадичка и виолетовите й очи потъмняха решително.
— Може би трябва да се върнеш при съпруга си?
— Никога! — възкликна разпалено Габи.
Тъкмо това искаше да чуе Дейзи.
— Тогава седни и изслушай какво имам да ти кажа. Възможно е да успея да разреша всичките ти проблеми.
Скептично настроена, но въпреки това заинтересувана, Габи кацна на края на леглото, готова да чуе какво ще й каже Дейзи.
— Мога да ти предложа работа. Заплащането е чудесно, можеш да живееш тук в къщата ми, да се храниш добре и да носиш красиви дрехи.
Дейзи спря, за да види как ще реагира Габи на думите й.
— И какво трябва да правя? — запита предпазливо Габи.
— Боже господи! Майк беше прав, ти си съвсем невинна! — възкликна невярващо Дейзи. — Още ли не си разбрала къде се намираш или пък какво представлявам аз?
Макар че започваше да получава представа, Габи поклати глава.
— Ти си в най-добрия публичен дом в Норфък, може би и най-добрия в цяла Вирджиния — изрече гордо Дейзи. — А аз съм собственичката.
Цветът изчезна от лицето на Габи и за момент тя помисли, че може да повърне превъзходната си вечеря.
— И… и вие искате да работя за вас? — запита тя невярващо. — Но Майк знаеше, че не съм такава жена. Защо ме е докарал тук?
Дейзи избухна в дрезгав смях.
— Двамата с Майк имаме делово споразумение; той си отваря очите за момичета като тебе, които иначе биха свършили на улицата, а аз се грижа да задоволявам един негов скъпо струващ навик. Повечето млади жени, които той ми довежда, са почтени, но в отчаяно положение като тебе; почти всички решават да останат при мен. Отдавна работим с Майк и неговата помощ ми е много ценна.
— Искате да кажете, че му плащате, за да ви докарва нищо неподозиращи жени? — запита смаяна Габи. — Но той изглеждаше такъв джентълмен, толкова мил и любезен.
— Разбира се — съгласи се Дейзи. — За нещастие Майк има един много скъпо струващ навик, за който сега не смятам да говоря, но проницателната му оценка и отличният му поглед върху жените се оказаха полезни и за двама ни. Това е една от причините, поради които моят дом е най-добрият и най-популярният в целия град. В заведението на Дейзи Уилсън не влизат хора от кол и въже!
— Страхувам се, че този път навикът на Майк няма да му спечели нищо — възкликна възмутено Габи. — Никога няма да се съглася да проституирам!
— Нима не правеше точно това, когато те принудиха да се омъжиш? — запита коварно Дейзи.
Думите й накараха Габи да замълчи. Та тя беше именно проститутката на Филип, точно такава роля бе изпълнявала напоследък. Макар че по едно време двамата се обичаха, преди Амали да унищожи всичко, което бяха изградили помежду си.
— Е, скъпа, какво ще кажеш?
— Ако ми върнете дрехите, ще си тръгна — настоя Габи, защото не искаше да има нищо общо нито с Дейзи, нито с нейните занимания.
— Не бързай толкова, Лиза — каза Дейзи мрачно и хвана Габи за ръката. — Къде ще отидеш? Вън е вече тъмно. Да не би толкова скоро да си забравила Големия Джейк?
Габи се поколеба. Винаги можеше да се върне на кораба. Много по-добре беше да се изправи пред Филип и неговия гняв, отколкото да приеме предложението на Дейзи.
Усещайки колебанието на Габи, Дейзи продължи да настоява.
— Може би ще поискаш да размислиш, докато си почиваш тук един-два дни — подсказа й тя.
— Няма за какво да мисля. Още сега трябва да си тръгна.
— Почакай, скъпа — зауспокоява я Дейзи. — Да не мислиш, че съм толкова безсърдечна, та да те изхвърля навън в снежната нощ, без да имаш къде да отидеш? Дори да отхвърлиш предложението ми, не мога да направя това.
Габи сведе клепачи, за да не позволи на Дейзи да прочете облекчението в изразителните й очи.
