— Добре, добре!
Блестящите очи на Дейзи светнаха като скъпоценности, тя потри ръце, не можейки да повярва какъв късмет има. Никога преди не бе работила с французойка, но ако знаеше нещо за мъжете — а тя знаеше много, — те щяха да полудеят по нея.
— Увий я в юргана и я занеси долу — заповяда Дейзи с делови тон. — Каретата ни чака при задния вход.
След миг съдбата на Габи бе решена от двама напълно непознати без нейно съгласие.
Габи бавно се измъкна от паяжината на съня, учудена от ярката слънчева светлина, която нахлуваше през прозореца. Последният й съзнателен спомен беше как изпи брендито, което Майки бе дал. Сигурно почти веднага е заспала, помисли тя, защото сънят й беше здрав и непробуден. Габи се протегна с котешка грация под сатенените чаршафи. Сатен! Кога е било сменено грубото бельо от леглото на Майк? Обхваната от паника, Габи се заоглежда наоколо. Стаята беше голяма, отрупана с френски мебели. Стените бяха боядисани в ярко розово, по тях имаше окачени картини, изобразяващи млади голи жени в сексуални пози, повечето от тях смущаващо откровени. Габи се надигна, но се отказа да стане, когато болката в главата я принуди отново да се отпусне на меките възглавници. Тогава разбра, че още е гола, и се огледа наоколо, търсейки дрехите си, но не ги видя. Главата й сякаш щеше да се пръсне на милион парчета, мисълта й бе напълно объркана.
В този миг вратата се отвори и една жена с червена коса влезе с поднос в ръце. Габи я намери много красива и изтънчена; беше облечена с вкус, по най-новата мода.
— Добро утро, скъпа — каза жената с отсечен американски акцент, толкова различен от южняшкия провлечен говор. — Аз съм Дейзи Уилсън и вие сте гостенка в моя дом.
— Как се озовах тук? — запита нерешително Габи.
— Майк ви докара, скъпа.
— Майк? Къде е той?
— Предполагам, отишъл е по работа — отвърна Дейзи.
Габи затвори очи, разтривайки бодящите я слепоочия. Всичко беше толкова объркващо.
— Изглеждате смаяна, скъпа — усмихна си Дейзи. — Може би трябва да ви обясня. Заповядайте — каза тя и сложи подноса на коленете на Габи, — изпийте си кафето, докато аз ви разкажа как се озовахте в дома ми.
Когато Габи се изправи, чаршафът се смъкна и оголи гърдите й. Очите на Дейзи блеснаха при вида на съвършените кълба със сметанов цвят и вече пресмяташе парите, които Габи щеше да печели за нея. Габи се изчерви, дръпна чаршафа чак до врата си и започна да отпива от кафето, за да прикрие смущението си.
Откъсвайки очи от нея, Дейзи започна да обяснява.
— Майк е мой приятел и… делови партньор. След като заспахте снощи, той ми прати съобщение и ме попита дали бих подслонила една млада жена, изпаднала в затруднено положение. Разбира се, аз не можах да му откажа.
— Защо не мога да си спомня как съм излязла от хана? — запита Габи със смущение в погледа.
— Бяхте изтощена, скъпа, и нищо чудно. Майк ми разказа за вашето… ъ-ъ… премеждие с Големия Джейк. Той е ужасен грубиян. Майк помисли, че ще бъдете на безопасно място в моя дом, освен това ще ви е и по-удобно. Той ви донесе тук, увита в юргана, докара ви с карета.
— Благодаря, Дейзи — изрече Габи признателно, — много съм ви задължена, не знам как ще ви се отплатя.
— Може би ще намерим някакъв начин — измърмори Дейзи, вдигайки изписаните си вежди. И продължи, виждайки въпросителния поглед на Габи: — Какво възнамерявате да правите, скъпа? Майк ми каза, че нямате близки и приятели в Норфък. Момиче като вас не може да броди самичко по улиците.
— Възнамерявам да си потърся работа — обяви твърдо Габи, опитвайки се да стане от леглото.
Извика и се отпусна отново на възглавницата, притискайки слепоочията си с треперещи ръце, като се опитваше да отпъди острата болка, пронизала мозъка й.
— Полека, спокойно, скъпа — зауспокоява я загрижената Дейзи, — няма защо да бързате. Явно не сте добре. Просто лежете и си почивайте.
— Но аз не мога да ви платя за стаята и храната — настоя Габи с блеснали в очите й сълзи.
— Нима съм искала да ми плащате? — запита Дейзи. — Не се тревожете, ще измислим нещо. Сега май е време да си поговорим като жена с жена. Това, което Майк ми каза за вас, беше, меко казано, недостатъчно. Ти би могла да ми кажеш истината. От кого бягаш и защо? — внимателният поглед на Дейзи сякаш проникваше в душата й. — Можеш да започнеш, като ми кажеш истинското си име.
— Истинското ми име е Лиза Лафарж — излъга Габи, свеждайки поглед; нямаше защо Дейзи Уилсън да знае истината.
— Чудесно, скъпа, ще приема това, защото в крайна сметка няма никакво значение. Явно си французойка, така че и тази част от историята ти е достоверна. От кого бягаш? От закона? От родителите си? От съпруга си?
Габи нямаше друг изход, освен да признае истината на Дейзи. Тоест част от истината.
— За да разберете положението ми, трябва да започна от самото начало — отвърна Габи с нежен глас, преживявайки отново деня, когато за пръв бе видяла Филип.
— Цялата съм слух, скъпа.
— Родителите ми ме оставиха в манастир на осем години и останах при монахините, докато навърших осемнайсет.
— Боже господи! — прекъсна я Дейзи. — С това лице и това тяло! Монахиня! Божичко! — и отправи възхитен поглед към Габи. — Добре, добре, обещавам да мълча, докато не свършиш.
— Една седмица преди да приема монашеския обет, родителите ми се появиха с един мъж и казаха, че след три дни трябва да се омъжа за него. Можете да си представите как се почувствах! Да ме откъснат от единствения дом, който някога съм познавала, от хората, които ме обичаха, за да стана съпруга на мъж, който ме плашеше — това беше за мен по-лошо от смъртна присъда. Но в крайна сметка нямаше как да го избягна. Станах съпруга на Филип Сен… Лафарж — завърши тя.
Значи не е девствена, помисли си Дейзи. Няма значение, това че беше французойка, възмездяваше липсата на девственост.
— Живях със съпруга си близо две години, но накрая не можех вече да понасям властната му натура и жестокостта му, затова го напуснах и взех първия кораб за Америка. Той няма представа къде съм и аз няма да се върна при него.
— Не мога да повярвам, че съпругът ти или който и да било мъж може да остане безразличен към твоя чар и да те третира така, както току-що ми разказа. Това ли е цялата история? — запита подозрително Дейзи. — Или някой любовник те чака някъде?
— Нямам любовник — отрече Габи така убедително, че Дейзи бе склонна да й повярва.
След дългия разказ Габи се бе изпотила и лицето й бе пребледняло. Наркотикът, който й бяха дали през нощта, още й действаше, макар че тя смяташе, че слабостта й се дължи на бременността и на изпитанието, преживяно с Големия Джейк.
Дейзи забеляза, че Габи всеки момент ще припадне.
— Виждам, че си зле а пък аз те притеснявам с разни въпроси. Знаеш ли какво ще ти кажа — изрече тя, усмихвайки се широко на Габи — Сега ще ти пратя тук закуска и после ще се разпоредя никой да не те безпокои, за да можеш хубавичко да си починеш. Как ти изглежда това, скъпа? Можем пак да си поговорим, когато се почувстваш по-добре.
— Много сте мила, Дейзи. Благодаря. Ще намеря начин да ви се отплатя.
— Сигурна съм, скъпа, сигурна съм.
Габи хапна много малко от изкусителните ястия от подноса, който й донесоха малко по-късно. Клепачите й натежаха, докато отхапваше от кифлата и пиеше кафе. Накрая, когато усети, че не може да държи повече очите си отворени, тя отмести подноса, сгуши се под сатенените чаршафи и скоро заспа.
Когато се събуди, пурпурни сенки трепкаха из стаята, но топлината и светлината от камината разпръскваше тъмнината и студа. Главата вече не я болеше и тя се почувства почти нормално. Беше и
