— Какво става! — запита тя, чудейки се какво е това оживление наоколо.
— Пожар — отговори бързо Лавил. — Пожар на долната палуба. Няколко души запалили печка, за да се сгреят, и една искра подпалила някакви дрехи. Всички са заети да гасят пожара, затова вие най-добре стойте в каютата. — И се отдалечи.
Габи нямаше никакво намерение да си остава в каютата. Именно това беше възможността, за която се бе молила. Щом всички бяха заети да гасят пожара, а Филип беше останал на брега, тя знаеше, че е дошло време да бяга. Бързо облече най-топлите си дрехи и обу най-здравите обувки. Изрови от сандъка чантичката, която бе натъпкала с монети, преди да напуснат Мартиника, и я върза на китката си. После облече наметало с качулка и тихичко се измъкна от кораба.
Габи нямаше представа къде отива, но искаше да се отдалечи колкото може повече от пристанището, преди да открият отсъствието й. Надяваше се да намери прилична странноприемница или пансион, отдалечен от района на пристанището. Имаше достатъчно пари, за да се издържа, докато си намери някаква прилична работа. Бременността още не й личеше и чак след няколко месеца щеше да се безпокои за този проблем. Междувременно щеше да работи и да спечели достатъчно пари, за да си плати пътя до Ню Орлиънс, където се надяваше сестрата на Марсел да й помогне.
Връхната дреха на Габи бе покрита със сняг и обувките й бяха целите прогизнали. Треперейки, тя се уви още по-плътно в наметалото. В безцелното си лутане скоро се озова в една порутена част от града. Няколко пъти, докато бързаше с все сила по тъмните улици, я закачаха някакви грубияни. Видя примамващите светлини на една странноприемница и си замечта за огън и топло легло.
Приближавайки предпазливо до странноприемницата, Габи спря за кратко пред отвореното прозорче, откъдето лъхаше топъл въздух. Отвътре се носеше груб смях, чуваха се високи гласове, мъжки и женски, и тя инстинктивно разбра, че това не е място, подходящо за сама жена. Разочарована, тръгна по-нататък, решена да намери по-подходящо жилище, преди да е замръзнала до смърт. Изведнъж една силна ръка я сграбчи за рамото и я задържа като с клещи. Габи усети как сърцето й се сви и едва не се задави от страх. Толкова скоро ли успя Филип да я намери, помисли тя несвързано.
Събра цялата си сила, обърна се и се озова лице в лице с напълно непознат мъж, облечен в раздърпани моряшки дрехи, който се клатеше насам натам, сякаш беше много пиян.
— А — излая мъжът, когато видя пребледнялото й личице — Знаех, че днес ми е щастливият ден, но не знаех, че съм чак такъв късметлия.
Метна огромната си ръка около талията на Габи и я придърпа към себе си.
— Моля ви, господине — ахна Габи, изпаднала в паника, — аз не съм… — но не успя да довърши.
— Французойка! — изрева мъжагата, когато чу думите й. — Проклет да е Големият Джейк, ако досега е попадал на французойка! Колко, мамзел? Колко искате за едно добро забавление? — повтори той, дърпайки нетърпеливо дрехите й.
— Не съм това, което мислите! — извика Габи, треперейки цялата от страх. — Пуснете ме!
— О, не си играй с мене, французойке — изрева Големият Джейк, приближавайки лицето си толкова близо към нейното, че тя се задави от дъха на ром, излизащ от устата му. — В тоя час на нощта никоя почтена дама не ходи сама навън. Имаш ли стая?
Габи го зяпна безмълвно.
— Няма значение, и ханът върши работа — каза той и я повлече към вратата.
Разбрала най-накрая, че протестът й няма да умилостиви този грубиян, Габи започна да се дърпа, опитвайки се отчаяно да се освободи от хватката му. Докато се дърпаше, чантичката й се отвърза, тупна на замръзналата земя и около краката й се разпиляха монети.
— Я! — подсвирна Големият Джейк. — Ти май доста работа си имала тази нощ, французойче.
Държейки Габи здраво за ръката, Големият Джейк се наведе, взе парите и ги натъпка обратно в чантичката. Вдигна въпросително вежда, когато тя посегна към чантичката, и я напъха в джоба си, отбивайки със смях слабите протести на Габи.
— След като ми покажеш някакви от онези номера, с които вие, французойките, сте известни, ще си помисля дали да ти я върна. Но само ако ми харесаш.
Габи усети как той я блъска грубо вътре в странноприемницата, без да обръща внимание на молбите й, и се озова сред тълпа мъже и жени, които не спираха да се забавляват.
— Стая! — изръмжа Големият Джейк и тропна една монета пред ханджията.
— Нагоре по стълбите, първата врата вдясно — отвърна ханджията и грубите му черти се разкривиха в многозначителна усмивка.
— Помощ, господине, моля ви, помогнете! — захлипа Габи, изпаднала почти в истерия.
Ханджията се захили и отвърна:
— Големият Джейк май няма нужда от помощ, госпожичке, но ако той не те задоволи, разчитай на мене. Винаги съм си мислил какво ли ще е с французойка!
— Прав си — изсмя се Големият Джейк, — нямам нужда от помощ. Сега ми трябва само тая малка французойка и едно голямо легло.
Без да се церемони повече, той метна Габи на рамо и се заизкачва по стълбите, последван от дюдюкания и вулгарни смехове, долитащи от задимената кръчма.
Почти припаднала от страх, Габи продължи да бие широкия гръб на Големия Джейк с малките си юмручета.
— Моля ви, господине, пуснете ме — молеше се тя. — Аз не съм… не съм… не съм това, което си мислите!
Изведнъж една врата в дългия коридор се отвори и оттам излезе висок, добре облечен мъж.
— Какво става тук? — запита той, когато видя Габи да се бори с Големия Джейк и чу молбите й.
— Помогнете ми, господине, моля ви, помогнете ми! — извика Габи, протягайки ръце към мъжа.
— Стой настрана, господине — изсумтя Големият Джейк. — Тъкмо съм си намерил една французойка за през нощта, а тя е от тия, дето обичат грубияните. Ще се укроти, когато Големият Джейк свърши с нея.
— Не! Не! — крещеше Габи. — Не съм това, което той си мисли. Аз съм почтена жена!
— Пусни дамата, Джейк! — заповяда мъжът, на когото Габи бе започнала да гледа като на свой спасител.
— Ще имаш да вземаш! — изрева ядосаният Джейк — Моя е. Иди си намери!
Изведнъж Габи се видя на пода. Непознатият бе нанесъл удар в брадата на големия Джейк, който го бе изпратил към стената, и поради това той бе пуснал Габи. Джейк веднага се отърси и се хвърли срещу мъжа, който искаше да му отнеме плячката, с опулени от болка и омраза очи. Но беше толкова пиян, че не можеше да се справи с хладнокръвните, пресметнати удари на другия. И Големия Джейк отново се намери тупнал на пода.
— Стига ли ти толкова? — запита непознатият, запъхтян от усилието.
На Големия Джейк явно му стигаше, защото се изправи донякъде несигурно и се отдалечи, мърморейки:
— Ти и тая курва пак ще чуете за Големия Джейк.
Без да обръща внимание на заплахите на грубиянина, мъжът се обърна към Габи:
— Ранена ли сте, скъпа? — запита той тревожно, помагайки й да се изправи.
— Няма ми нищо, господине, благодарение на вас — прошепна с благодарност Габи, облягайки се на спасителя си.
Изпитанието я бе разтърсило повече, отколкото бе склонна да си признае, и изведнъж всичко започна да отстъпва надалече, докато не остана нищо освен тъмнина.
Габи се съвзе дезориентирана и озадачена. Огледа се и видя, че стаята, в която се намира, макар и малка и пестеливо мебелирана, беше топла и уютна, затова се сгуши под юргана. Един мъжки глас я стресна и тя затърси с очи, за да види откъде идват приятните ниски тонове.
— Виждам, че сте се събудили, скъпа.
Габи се взря в дълбоко поставените кафяви очи, които я гледаха от едно издължено, по-скоро аскетично лице.
После всичко се върна в ума й с невероятна бързина. Мъжът, който й се усмихваше, беше същият, който я бе спасил от лапите на Големия Джейк. Габи потръпна под завивките.
— Студено ли ви е? — запита любезно мъжът.
