видя вътре. Сгушени в гнездо от мек памук, в кутийката лежаха аметистови обици, чийто цвят съвършено копираше цвета на очите й. Как беше възможно Филип да я използва толкова долно и същевременно толкова да го е грижа за нея, чеда й купува такъв скъп подарък? Никога нямаше да разбере странния мъж, за когото се бе омъжила. Противоречиви чувства се бореха в гърдите й. Всичко у Филип бе противоречиво. Само трябваше да я докосне, за да я възнесе към екстаза… или да я низвергне в адските бездни.
Настоятелно чукане на вратата я изтръгна от размислите. Тя запита разсеяно:
— Кой е?
— Морякът Лавил, госпожо Сен Сир — отвърна мъжът, застанал зад вратата. — Може ли да вляза? Съпругът ви нареди да донеса сандъка с вашите дрехи в каютата.
— Влезте — каза Габи изненадана, когато вратата се отвори без ключ. Да не би Филип да е забравил да я заключи, помисли тя смутена. Каква игра играе пък сега?
Ако на моряка Лавил му се бе сторило чудно защо Габи стои облечена само с одеяло, не го показа с нищо. Не се почудиха и двамата моряци, които внесоха сандъка й. Сложиха го в ъгъла на каютата, пожелаха й весела Коледа и излязоха, затваряйки внимателно вратата. Колкото и да се напрягаше Габи, не чу многозначително щракване, което да й подскаже, че пак е затворничка.
С радостен вик Габи се хвърли върху сандъка и разбра, че дрехите, които си бе донесла от Мартиника, до една са вътре. Отмести настрана някои от по-леките рокли, неподходящи за северния климат, и избра една лека вълнена рокля в красив розововиолетов оттенък. Избра обточени с дантела долни дрехи и чехли в цвета на роклята, остави ги настрана и се изми с ледената вода от легена, който стоеше на умивалника. След като се облече бързо в студения въздух на каютата, Габи взе сребърната си четка и започна да разресва сплъстените си сребристи къдрици, докато станаха отново гладки и блестящи. Едва бе свършила, и Филип влезе с голям поднос в ръце. Вкусната миризма, която се носеше изпод ленената салфетка, накара слюнките й да потекат.
— Много ти отиват — каза той, докато острият му поглед се спускаше по пищните й извивки, — но аз те харесвам повече без тях.
После очите му доловиха отблясъка на обиците. Като го видя накъде гледа, Габи автоматично вдигна ръце към ушите си.
— Благодаря, Филип, прекрасни са. — Лицето му омекна за момент, преди отново да надене суровата си маска на безразличие. — И яслата, толкова е хубава. Но нямам какво да ти дам в замяна.
— Коледа е време за радост, независимо какво е направил човек — измърмори той, видимо смутен.
Взе ръката й и я отведе към масата, където грижливо бе наредил празничния обяд, подканвайки я да яде, докато е топло.
Габи се нахвърли на храната почти лакомо и докато я гледаше как яде, без да откъсва очи от лицето й, Филип имаше достатъчно време да размишлява върху причините за своята щедрост. Снощи малко оставаше да не се върне на кораба. Когато бе свършил работата си, се бе опитал да се сбогува с Гордън Блейк, с когото водеше преговорите за тютюна. Но Блейк бе настоял да го заведе у дома си за коледна вечеря. Нямаше начин Филип да отклони поканата под благовиден предлог, затова нерешително се съгласи да се присъедини към Блейк и семейството му в тяхната разкошна къща за една късна вечеря. Освен Блейк и жена му там бяха двамата им сина и красивата им черноока дъщеря Лий Ан, чиито едва прикривани закачливи погледи преследваха Филип през цялата вечер. По-късно той се остави да го убедят да прекара нощта в дома им, а блясъкът в очите на Лий Ан обещаваше нещо повече от една добра нощна почивка.
Щом остана сам в стаята си, Филип се съблече, пъхна се под чаршафите и веднага потъна в пиянски сън, тъй като брендито, което бе изпил на вечерята, доста го бе зашеметило. Събуди се объркан и замаян, стреснат от шумоленето на чаршафите. Опита се да стане, но болката в главата го накара отново да се отпусне тежко на възглавницата. Едно гладко копринено тяло се мушна в прегръдките му и ръцете му неволно посегнаха да притеглят гъвкавата, податлива плът на Лий Ан към треперещото му от възбуда тяло.
Тя изстена и той потърси устните й, докато остатъците от пиянството му се изпаряваха в топлината на податливите й открехнати устни, отначало покорни, а после все по-властни. Ръцете й напипаха члена му и го обхванаха, без да оставят никакво съмнение относно намеренията й. Тя се превърна в дива котка, драскаща, хапеща, поглъщаше го с устни и тяло. Но макар че плътта му реагираше на нейната, мислите на Филип се отклоняваха към Габи, пленница в тясната каюта, която сега сигурно бе вече студена и неприветлива, а нейната самота и отчаянието й бяха причинени от неговото безсъвестно отношение.
Нямаше начин Лий Ан да позволи мислите на Филип да се насочват към друга жена — тя го притегли навътре в жадната си плът с вик на наслада, приветствайки с възторг силния му и жесток тласък, караше го да прониква още по-навътре с нежни насърчителни думи. Поради някаква все още неясна причина Филип искаше да накаже Лий Ан, защото не е жената, която наистина желаеше да има в леглото си, но колкото повече се опитваше да я нарани, с толкова по-силни викове го насърчаваше тя. За неудоволствие на Лий Ан Филип твърде скоро се отмести от нея с отвратено изсумтяване, което тя погрешно взе за признак на задоволство. Почти веднага се чу тихото й равномерно дишане и той разбра, че е заспала.
Все още замаян от многото алкохол, Филип не искаше нищо друго, освен да се върне на „Наветрен“ при Габи. В действителност нещо го подтикна да стане и да се облече. Без да хвърли прощален поглед към спящата Лий Ан, доволно свита на леглото му, той безшумно излезе от къщата и въпреки късния час се запъти право към най-близкия бижутериен магазин. Заблъска по вратата, докато съненият сърдит собственик не дойде да му отвори. Но когато разбра, че Филип иска да купи едно от най-скъпите му бижута, гневът му веднага се уталожи.
Сега, докато гледаше мълчаливо как Габи поглъща закуската, погледът му омекна, когато си спомни как за пръв път бе събудил страстта й. Тя яростно се бе съпротивлявала на честите му нападения над безпомощното й тяло, докато накрая бушуващата буря и собствената му страст не бяха запалили искрата на реакцията, отприщвайки една страст, която той знаеше, че дреме у нея. Той трепна, осъзнавайки, че я предпочита благосклонна и готова за него, и със съжаление си спомни за любящата жена, каквато някога беше Габи.
Габи се облегна на стола, бутна настрана празната си чиния и въздъхна доволно.
— Не мога да си спомня откога не съм яла толкова вкусно нещо — изрече тя, усмихвайки се като котка, която току-що е докопала пълна паница сметана.
— Не мога да си спомня откога не си яла толкова много, малката ми — отвърна Филип с широка усмивка, която размрази каменната му физиономия. — Освен когато…
Изведнъж той млъкна и се взря напрегнато в нея, очите му проследиха внимателно чертите й и се спуснаха по стройното и като тръстика тяло. Стана рязко и излезе от каютата, като внимателно затвори вратата, но без да я заключва.
По-късно през деня Габи смело отвори вратата на каютата си и излезе предизвикателно на палубата, а вирнатата й брадичка приканваше всеки, който иска, да се опита да я спре. С учудване констатира, че корабът е почти пуст, навярно хората бяха отишли на брега да празнуват Коледа. Макар че вятърът бе пронизителен и студен, слънцето грееше ярко и Габи обърна лице към топлинката. Без никакво предупреждение до лакътя й изникна Филип.
— Внимавай да не настинеш на тоя студен вятър, скъпа — предупреди я той и Габи се смути от рязката промяна в настроението му.
— Нима това те засяга, Филип? — запита тя, обръщайки се с лице към него, а виолетовите й очи се разшириха въпросително.
— Разбира се, малката ми — отвърна той рязко. — Няма да имам никаква полза от тебе. Едно слабо тяло не ме привлича с нищо.
Габи пребледня и трябваше да се хване за перилата, за да не падне. Щеше ли някога да стане неуязвима за жестокостите на Филип, помисли тя с огорчение, прегръщайки обидата, заседнала в гърлото й. Обърна се и нарочно се отдалечи от него, но той я настигна и двамата заедно влязоха в каютата.
— Утре заминаваме от Чарлстън — каза той с привидно безразличие в гласа.
— И се връщаме в Мартиника? — запита Габи с надежда.
— Не, следващата ни спирка е Норфък.
— Това означава, че още много седмици ще бъдем в морето — изрече Габи тревожно.
— Да — бе хладният отговор на Филип. — Може би през идващите седмици ще научиш какво означава
