шията й. Учестеното му дишане пареше кожата й, предизвиквайки у нея неподдаващи се на овладяване тръпки, докато устните му отпечатваха яростни целувки върху твърдите връхчета на гърдите й.
Нисък стон неволно се изтръгна от гърлото на Габи и когато го чу, кремъчните очи на Филип проблеснаха в див триумф. Тя толкова отдавна не се беше любила, че когато Филип събуди дремещата й страст, тя едва успяваше да сдържа напиращите чувства. Тялото й си спомни нежността, която той можеше да проявява, и пожела още веднъж да я изпита. Но наченките от нежност изчезнаха, когато Филип продължи безскрупулния си набег върху нея.
Габи се вцепени под него, всички мускули се напрегнаха, за да го отхвърлят, но усилието само го подтикна още повече да я нарани. Стегнатите мускули на бедрата му се притискаха в нежното й тяло, ръцете му опустошаваха плътта й така решително, че тя не можеше да се противи. Когато Филип проникна в нея, тя изкрещя от болка, но когато той продължи да се движи в нея, я обзе все по-нарастваща слабост, първичен стремеж да се отдаде, който нямаше нищо общо с желанието й за съпротива.
По своя собствена воля тялото на Габи започна да се движи в ритъм, за да посрещне тласъците на Филип. Усещайки, че тя се предава, Филип пусна ръцете й и те веднага се обвиха около врата му, карайки го да прониква по-дълбоко в нея. Сега нямаше как Габи да се бори с него, нямаше как да отказва нито на него, нито на себе си. Див стон се изтръгна от гърлото й и изведнъж двамата се озоваха отнесени в морето на екстаза.
Когато Филип най-накрая се отдели от Габи, тя се обърна настрана, за да не види той сълзите й. С горчивина си спомни как й бе изневерил с Амали, как сурово я бе обвинявал, и намрази тялото си, задето му отвръща, почти толкова, колкото мразеше и самия Филип. Дочувайки слабото й хлипане, Филип се надигна на лакът и каменната маска веднага падна от лицето му, докато мълчаливо и внимателно се вглеждаше в нея. Внезапен прилив на чувства се разля в него, но почти веднага очите му някак си се затвориха и той отново наложи на лицето си маската на студена сдържаност. Хвана Габи и я обърна към себе си.
— Не ти ли харесва да се правиш на курва за собствения си съпруг? — Сардоничната му усмивка я пронизваше като меч, думите завъртаха острието по-ефикасно, отколкото ръцете му биха могли. — Не искам от тебе повече от това, което любовниците ти биха очаквали.
— Филип, моля те, изслушай ме — извика разгневено Габи, решена да го накара да я разбере. — Марсел и аз…
— Достатъчно! — заповяда Филип, прекратявайки насилствено протестите й. — От днес нататък красивите ти устни няма да изричат името на друг мъж. Няма да бъдеш достъпна за друг освен за мене. Ще ми служиш и ще зависиш от моята милост.
— Какво ще стане, когато се върнем в Мартиника? — запита — Габи, борейки се с гаденето, което се надигаше в гърлото й.
— Нищо няма да се промени — заяви уверено Филип.
— А Амали? Тя ще споделя ли ласките ти?
Лицето на Филип потъмня; Габи вътрешно се сви, защото добре познаваше избухливия му характер.
— Какво правя с Амали, не е твоя работа — избухна той.
— Тогава ти желая приятно прекарване с нея — ухапа го Габи. — Тя може да ти роди някое копеле, но само аз мога да ти дам наследник.
За миг тя помисли дали да не каже на Филип за нощта, когато Амали я бе отвлякла от леглото й към олтара на Дамбала, но бързо прогони тази мисъл, разбирайки, че в сегашното си състояние Филип няма да й повярва. Въздъхна жално и се обърна с гръб към него.
Филип обаче не беше готов да й позволи да му се противи. Притисна я към силните си гърди и мощните си бедра и започна да изследва тялото й със студена, методична страст, която я накара да замръзне до кости. Бранейки се срещу чувствата, които пръстите му предизвикваха, Габи оставаше хладна, докато Филип се наслаждаваше на похитената й плът. След миг тя се учуди на нежността в гласа му, когато той изрече името й, преди екстазът да го връхлети.
Когато се засити, Филип стресна Габи — стана рязко и бързо се облече, сякаш нямаше търпение час по-скоро да се отърве от нея. Тя нямаше откъде да знае, че той е шокиран и смутен от това, че не може да сдържа чувствата си. Фасадата й на крехка уязвимост го бе развълнувала повече, отколкото бе склонен да си признае. Бягайки от бурята, която се бе разразила вътре в него, Филип изхвръкна като вихър от каютата, като по пътя към вратата взе всички дрехи на Габи, и ги отнесе със себе си. Щракването на ключалката отекна гръмко в ушите й.
Габи запухтя от ярост. Бе оскърбена и унизена. Прилошаваше й, като си помислеше, че ще бъде използвана като сексуална играчка! В следващите дни Филип се връщаше от време на време в каютата, за да й донесе храна и да се възползва от нея, когато нагонът го овладееше, като я осведоми, че я държи затворена, защото не може да й се довери. Щом излязат в открито море, дрехите ще й бъдат върнати и ще може да излиза свободно на палубата… но само ако се държи добре и ако обещае, че няма да привлича вниманието на екипажа с истерични избухвания. По време на така наричаните любовни атаки на Филип Габи устояваше на възбудата, но трайната й съпротива само я правеше още по-желана в неговите очи. Горчивите й думи и отчужденото й тяло го караха да се възползва още по-дивашки от нея, отколкото бе възнамерявал, и често пъти се оттегляше по-сърдит на себе си, отколкото на нея.
Габи наблюдаваше мрачно през илюминатора как „Наветрен“ навлиза в Мексиканския залив и потръпна въпреки одеялото, с което бе наметнала изпонатъртеното си тяло. Филип още не й беше върнал дрехите и студеният въздух я хапеше до кости. Питаше се защо той просто не се откаже от нея и да я пусне да си върви. Сигурно някъде на света съществува жена, която той да харесва повече, достатъчно покорна, за да му угоди.
С мрачна решителност Филип искаше да пречупи волята на Габи, но поради някаква неизвестна причина не можеше да се застави да я отстрани от себе си. Когато погледнеше във виолетовите й очи, се усещаше разкъсан на парчета. Понякога не искаше нищо друго, освен да я прегърне и да я задуши от нежност и любов. А имаше и моменти, когато студеното й, отблъскващо го тяло и хапливите й думи направо го вбесяваха. Но той бе решил да я има, независимо дали ще е доброволно или насила. В такъв момент за него нямаше значение дали тя му отвръща, или остава пасивна. Никога повече нямаше да си позволи да мисли за нея като за нещо друго освен инструмент за утоляване на страстта му. Никога вече няма да остави душата си оголена пред някоя жена или да отдаде с доверие сърцето си.
Тъй като Габи не показваше никакви признаци, че ще се подчинява, Филип задържа дрехите й като наказание. Надяваше се, че унижението и оскърблението, на които я бе подложил, скоро ще я накарат да му се моли, но бе сбъркал. Тя мълчеше и се държеше дистанцирано. Колкото и да не му се искаше да го признае, ужасно му липсваше страстта на Габи, нежната й реакция на неговото любене. Насилието му я нараняваше, но същността й оставаше незасегната, а това накара Филип да промени тактиката си. Може би имаше по-лесен начин да я опитоми, начин, който повече щеше да й хареса, но въпреки това нямаше да позволи той да изгуби властта си над нея.
Точно преди „Наветрен“ да акостира в Чарлстън, той върна на Габи дрехите и й каза, че може да ходи където иска по палубата. Тя го изгледа подозрително, но веднага се напъха в дрехите и отново доби известно достойнство. Макар че Филип я предпочиташе гола, внимателно метна наметалото на тесните й раменца, преди да отвори вратата, за да може тя да излезе заедно с него на чистия хладен въздух навън.
Сякаш бяха минали векове, откакто за последен път бе излизала навън, и Габи вдъхна с упоение соления въздух, чувствайки се като пуснат на свобода затворник. Филип не можа да не се усмихне, като я видя как се наслаждава на повторно придобитата си свобода. Дъхът спря в гърлото му при вида на омайващата гледка, която представляваше тя с развети от вятъра сребристи коси и поли, които се оплитаха около краката й. В този момент Филип я желаеше повече, отколкото когато и да било досега!
Без никакво предупреждение той я сграбчи за лакътя и я помъкна към каютата. Макар че явно бе разочарована от толкова краткия си престой на палубата, Габи не се възпротиви. Когато влязоха вътре, Филип сепнато отбеляза първата и проява на истинска топлота към него, откакто насила я бе накарал да се присъедини към него на борда на „Наветрен“.
— Благодаря, Филип — усмихна се тя плахо. — Надявам се, че следващия път ще мога да остана по- дълго на палубата.
