— Но, господин Филип — протестира незапознатата със ситуацията Онор, — Габи трябваше да бъде гостенка на Селест. Това означава ли, че плановете й се променят? Марсел очаква Габи да бъде в дома на сестра ни, когато той пристигне. Знаехте ли, че Габи ще бъде у нас?
Габи преглътна буцата, която страхът бе препречил в гърлото й. Невинните думи на Онор звучаха осъждащо дори за нея. Какво ще си помисли Филип, трепна тя.
— Сигурен съм, че брат ви ще бъде първият, който ще се съгласи, че аз и съпругата ми сме били доста време разделени — каза Филип с лекота, но и със стоманена нотка. — Тя ще дойде с мен на борда на „Наветрен“, където компанията й ще бъде извънредно желана през дългите седмици, които ни предстоят. — Габи пребледня и щеше да протестира, но предупредителният поглед на Филип я накара да замълчи. — Елате, дами — добави той сухо, — трябва вече да слизаме.
Скоро след като слязоха на брега, те намериха и Селест. Тя ги чакаше в каретата извън района на пристанището и Габи въпреки себе си се усмихна, когато видя нежните погледи, разменени от сестрите. След малко си взе сбогом с тях и сълзи блеснаха във виолетовите й очи, но здравата ръка на Филип я стисна болезнено и тя с мъка ги загледа как се отдалечават.
— Ще се срещнем пак на Мартиника — обеща Онор, стискайки ръката на Габи, преди да се качи в каретата. — Искате ли да предам нещо на брат си? — запита тя, без да вижда студения поглед в очите на Филип, когато чу да се споменава Марсел.
— Да — прошепна Габи, поглеждайки предпазливо към Филип. — Кажете му…
— Благодарете му, че се е погрижил съпругата ми да стигне жива и здрава при мен — намеси се Филип и спусна ръка, за да обгърне тънката талия на Габи.
Двамата останаха сами.
— Ще тръгваме ли, скъпа? — запита Филип.
Гласът му прозвуча тихо и напрегнато и коленете на Габи се разтрепериха. Какво ще направи той с нея? Според него нямаше никакво съмнение, че тя е решила да го напусне, и Онор, без да иска, бе издала, че Габи е била в градската къща на Марсел. Естествено той ще допусне най-лошото, помисли мрачно Габи.
Треперейки вътрешно, тя го остави да я отведе до мястото, където се извишаваше „Наветрен“. Поколеба се само за момент, преди да се поддаде на незабележимото побутване на Филип, и се заизкачва по подвижното мостче. Посрещна ги посивял мъж със сурова външност, когото Филип представи като капитан Бувие, заместника на капитан Жискар. Той явно я очакваше и след като я приветства, се оттегли.
Габи бързо стигна до каютата, която бе споделяла с Филип на идване от Франция. Той я бутна и тя залитна, влизайки вътре, хвана се за един стол, за да не падне, но не можа да се задържи права и се строполи в краката на Филип. Едва се сдържа да не се разплаче, когато той се извиси застрашително над нея с разкрачени крака, ръце на кръста и мрачно лице, много по-страшно от всичко което бе запомнила.
— Пак си се върнала към старите си номера, а, скъпа? — изрева той. — По лицето ти виждам, че си се надявала никога повече да не ме видиш. Съжалявам, че те разочаровах. — Стоманеният му поглед я държеше прикована към пода.
— Откъде знаеш, че съм се качила на „Южна звезда“? — запита Габи с повече дързост, отколкото й бе останала в момента.
— Твоят любовник Марсел изпрати съобщение до сестра си по един от моите катери — обясни с рязък тон Филип. — Бях в Ню Орлиънс, когато пристигна, и капитанът предаде съобщението лично на мен. Познах името на сестрата на Марсел и прочетох писмото от любопитство, преди да го пратя по предназначение. Ако кажа, че бях шокиран, думата ще бъде слаба. — Той замълча и изгледа Габи обвинително. — Да науча, че собствената ми съпруга е станала държанка на мъжа, когото презирам — ето това не бих нарекъл добра новина. Откога Марсел е твой любовник? Откога живееш с него? Предполагам, че из цял Сен Пиер се говори за безсрамното ти поведение. И още по-ужасно е, че си използвала горката невинна Онор за прикритие на любовната си афера.
Габи понечи да стане, но Филип я задържа на пода с обутия си с ботуш крак.
— Не е това, което си мислиш, Филип! — започна да отрича Габи. — Марсел е мой приятел, нищо повече! Ако знаеше защо…
— Не искам да го чуя! — изрева Филип, вдигайки крака си от корема й. — Да не мислиш, че съм забравил или простил твоята история с капитан Стоун? Явно невинното момиче, което искаше да стане монахиня, се е превърнало в развратница и убийца.
Габи трепна, запушвайки уши, за да не чува жестоките му и обидни думи.
Как може да е толкова самонадеян, възмущаваше се тя. Как смееше да я осъжда, след като го бе заварила с любовницата му. И каза на глас:
— Съжалявайте, Филип. Неправилно ме обвиняваш. Няма ли да ме изслушаш, преди да ме осъдиш? Не само аз съм сгрешила.
Думите й явно докоснаха оголен нерв, защото потъмнялото му лице стана свирепо.
— Стига! — заповяда той. — Отегчаваш ме. — И й хвърли поглед, пълен с отврата. — Ставай!
Когато Габи не помръдна, Филип я хвана за ръцете и грубо я изправи на крака. Сивите му очи се присвиха внимателно, погледът му слезе от лицето й и многозначително се плъзна по закръгленото й тяло.
— Изглеждаш напълно възстановена — изрече той. — Явно Марсел се е съобразявал със здравето ти.
Той я притегли насила в обятията си, пръстите му се впиха в меката коса на тила й, стиснаха я и я обездвижиха, за да я подготвят за бруталното нападение на твърдите му устни. Тя не можеше да помръдне и едва дишаше под контролираната жестокост на неговата страст. Габи чувстваше равномерното биене на сърцето му, усещаше твърдото му тяло, опряно до нейното, кораво и неподатливо като самия него. Другата му ръка похищаваше нежните извивки на тялото й. Тя стоеше вцепенена, неподвижна под яростната му атака, докато той не се отдръпна отвратен от нея, защото усещането за напрегнатото й, съпротивляващо се тяло го вбеси.
— Да не би да предпочиташ нежното докосване на твоя любовник пред моето? — запита Филип с леден глас.
Гневът накара Габи да избухне.
— Може би предпочитам.
И веднага съжали, че го е предизвикала, защото се намери вдигната във въздуха и хвърлена на леглото, прикована под наказващата мощ на Филип. Той я съблече сръчно, слабата й съпротива само подклаждаше решимостта му. Когато от нея паднаха и последните късчета облекло и тя остана гола и открита, Филип мълчаливо и мрачно съблече собствените си дрехи. Със замъглени очи Габи видя колко е възбуден и извърна глава от странно смущаващата гледка, каквато представляваше силното му мъжествено тяло. Той се засмя сардонично, когато я видя накъде гледа.
— Какъв съм в сравнение с другите ти любовници? — подигра се той. — Сигурно още не си забравила силата на страстта ми?
Разярена от думите му, Габи се опита да го удари, но юмруците й веднага бяха пленени и приковани над главата й. Филип се отпусна с цялата си тежест върху нея, гърдите й бяха смазани под масивния му гръден кош. Габи освободи едната си ръка и посегна инстинктивно към очите му. Той отметна назад глава и ноктите й досегнаха врата му отстрани; от драскотината потече кръв.
Сивите му очи проблеснаха от гняв и същевременно от страст.
— Не се бори с мене, малка вещице — предупреди я той заплашително. — Аз те притежавам. Ти си моя. Мога да те взема, когато поискам. Такъв е законът.
И изви ръката й, за да я отведе нагоре при другата. Ръцете й изтръпнаха, усещаше, че още малко и раменните й стави ще се изкълчат. Тя гледаше с перверзна наслада как кръвта от драскотините по врата му капе на гърдите й. Почти жестоко Филип впи уста в треперещите й устни, докато свободната му ръка тормозеше тялото й. Гневни сълзи напираха в очите на Габи, но тя не направи нищо, за да възпре атаката му. После, без никакво предупреждение, тя усети промяна в него, тялото му се отпусна и той почти нежно започна да изследва влажните ъгълчета на клепачите й, нежната извивка на бузата й, ямката в основата на
