могла да бъда негова съпруга. — Виолетовите очи на Габи потъмняха, докато тя се бореше със сълзите на угризението. — Нали виждате, Марсел? Налага се да напусна Мартиника, преди Филип да се е върнал. Страх ме е, че следващия път Амали ще успее с дяволския си план и ще ме премахне. Ще ми помогнете ли, Марсел? — замоли го тя.
— О, скъпа — започна да я утешава Марсел, галейки копринено меката й коса. Разбираше колко много Габи се плаши от Амали и Филип реши да използва това за собствените си цели. Господ знаеше колко много я желае и щом я отдалечи от Филип, той беше сигурен, че с времето тя ще го обикне. — Разбира се, че ще ви помогна, дори това да означава да се разделя с вас за кратко. Кога искате да заминете?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — бе решителният отговор на Габи.
— Още днес ще проуча корабите. Оставете на мен, скъпа. Ще уредя всичка така, че и двамата да сме доволни. Вие ще идете при сестра ми в Ню Орлиънс и Онор ще ви придружи.
— Благодаря! Знаех, че мога да разчитам на вас — извика Габи и импулсивно прегърна Марсел.
Нежното й тяло, притиснато така интимно до него, бе твърде много за Марсел. Той изстена и я притисна към себе си, впивайки в леко разтворените й устни своята жадуваща уста в една властна целувка, която я остави задъхана и объркана. Габи се възпротиви само за момент, после му отвърна по-скоро от благодарност, отколкото от любов. Възпламенен от реакцията й, Марсел твърдо реши, че ще я притежава. Щеше да свърши работата си в Мартиника, да приключи всичко и да я последва в Ню Орлиънс. Не искаше нищо друго, нищо нямаше значение, само трябваше да притежава Габи да себе си. С голямо усилие на волята той откъсна ръце от нежното й тяло и прекъсна целувката, а в главата му се гонеха вихрени планове за бъдещето, в които Габи заемаше мястото, където той искаше да я види… в леглото му.
След два дни всичко бе готово; Габи и Онор можеха да заминат за Ню Орлиънс. Когато Онор разбра, че двете Габи ще пътуват заедно до Ню Орлиънс, за да посетят сестра й, тъмните й очи заблестяха и тя щастливо плесна с ръце.
— Толкова си добър към мене, Марсел — засмя се тя. — Отдавна не съм се виждала със Селест и децата й сигурно са ме забравили. И, Габи — добави, обръщайки се към Габи с протегнати ръце, — толкова мило е от твоя страна, че ще ме придружиш. Не бих могла да пътувам сама без придружителка.
— Габи разбра, че не можеш да пътуваш сама и се съгласи да те придружи до Ню Орлиънс — вметна Марсел; най-добре беше Онор да не знае за плановете на Габи да напусне съпруга си.
Онор бързо прегърна Габи.
— Селест ужасно ще се зарадва на такава гостенка — добави тя. — Сигурна съм, че промяната на обстановката ще се отрази добре и на двете ни. — Онор мислеше за неотдавнашната загуба на Габи и за заминаването на Линет.
— Всичко е уредено — обяви Марсел. — Корабът ви заминава след два дни.
— Значи нямаме много време — скочи развълнувано Онор и хукна да приготвя нещата си. — Ти ще можеш ли да дойдеш с нас? — запита тя, преди да излезе от стаята, тъй като изведнъж се усъмни, че на брат й може да не му е приятно да остане сам.
— Обещавам, че ще дойда, няма много да се забавя — отговори той, поглеждайки право към Габи. Доволна от отговора му, Онор забърза нагоре по стълбите, оставяйки го сам с Габи.
— Благодаря, Марсел — каза топло Габи. — Не само ми уредихте заминаването от Мартиника но ми дадохте и повод да го направя. Освен това ще имам и приятната компания на Онор. Но сигурен ли сте, че сестра ви ще погледне добре на гостуването на още един човек? Мислите ли, че ще се съгласи да стене гувернантка на децата й?
— Не се тревожете, скъпа — засмя се леко Марсел. — Вече й пратих писмо с един катер и Селест знае, че трябва да ви посрещне. Когато и аз пристигна, ще имаме достатъчно време да разискваме вашето бъдеще. Дотогава вие ще бъдете компаньонка и придружителка на Онор.
Марсел се надяваше, че когато и той на свой ред отиде в Ню Орлиънс, Габи по своя воля ще дойде при него. Щеше да я настани като своя любовница в голяма къща. Ако работите му се наредяха както искаше, той дори смяташе да продаде всичките си имения на Мартиника и да се премести за постоянно в Ню Орлиънс. Или пък всички можеха да се установят във Франция. Нямаше да бъде трудно да уреди подходящ брак за Онор във Франция, така щяха да бъдат далеч от Филип. Марсел изобщо не се тревожеше от това, че взема жената на друг мъж. Габи е твърде добра за Филип, мислеше той. Забавните флиртаджийки като Сесили или пък порочните вещици като Амали повече му подхождат. Възможно беше дори да успее да уреди развода на Габи и сам той да се ожени за нея.
14
Габи бе застанала до Онор при перилата на „Южна звезда“, докато корабът навлизаше в устието на Мисисипи, а студеният зимен ветрец развяваше голите им. Отправи топъл поглед към Онор — възбудата на младото момиче започна да се предава и на нея. Пътуването към Ню Орлиънс беше извънредно приятно. Онор се бе погрижила Габи да не скучае и постоянното й бъбрене често я спасяваше да не се задълбочава в мислите си за миналото.
Габи се уви по-плътно в топлото си наметало и мисълта й отлетя към идващите празници и към Коледа. Беше се надявала на Коледа да бъде сред своето малко семейство в Белфонтен, но съдбата бе пожелала другояче. Още не можеше да се примири, че нямаше да държи в ръцете си бебето, за чиято смърт Филип така безсърдечно я бе обвинил. Дори слънчевото настроение на Онор и приятната й компания не можеха да пропъдят тези копнежи. Тя с тъга осъзна, че докато живее отделно от съпруга си, никога няма да люлее в прегръдките си собствено дете.
Когато Габи научи от Марсел, че „Южна звезда“ е един от корабите на Филип, отказа да се качи на борда и се съгласи едва когато Марсел й се закле, че няма начин съпругът й да научи, че тя пътува като пасажер. Марсел дори бе взел предпазни мерки — бе я записал в списъка на пътниците като госпожа Марсел Дювал. Освен това бе проверил внимателно този списък и бе открил, че никой друг от пътниците на „Южна звезда“ не спада към неговите приятели или познати. Поне според Габи заминаването й от Мартиника бе станало в пълна тайна.
Скоро пред тях ся показаха градските укрепления и Габи се оживи почти колкото Онор, защото се връщаше в първия град, където бе стъпила на суша след пристигането си от Франция и който не бе престанала да обича. Спомни си за Жан Лафит и за своята приятелка Мари, запита се дали тези герои от отбраната на Ню Орлиънс още живеят на Баратария.
„Южна звезда“ пристанало един от дългите кейове и Онор започна да се взира в тълпата, търсейки сестра си. Но не можеше да види нито едно познато лице сред забързаните моряци и посрещани. За ужас на Габи обаче лицето на един човек, когото тя се надяваше никога повече да не види, се мярна в тълпата, която чакаше да бъде хвърлен подвижният мост и пасажерите да слязат. Габи само загледа безмълвно как Филип се качва на кораба, разменя няколко думи с капитана и се отправя точно към нея.
Онор забеляза Филип, докато приближаваше към тях, и възкликна изненадано.
— Габи! — извика тя. — Съпругът ти е в Ню Орлиънс и е дошъл да те посрещне! — Без да знае, че Габи и Филип са се разделили, Онор продължи въодушевено: — Толкова се радвам за тебе! Колко хубаво е така неочаквано да се срещнеш пак със съпруга си!
Габи трепна при тези думи, но нямаше време да измисли подходящ отговор, защото Филип вече се бе приближил.
— Скъпа — поздрави я той с престорена нежност, която прозвуча фалшиво в ушите на Габи — Толкова се радвам, че реши да дойдеш при мене за празниците.
Габи разбираше, че нежните чувства проявени от Филип, бяха само за пред хората. Той я прегърна и нежно я целуна. Ако не го познаваше по-добре, би повярвала, че Филип се радва да я види.
— Как… откъде разбра, че съм на „Южна звезда“! — заекна Габи, когато най-накрая си възвърна дар слово.
— По-късно — отвърна той. Думите му не обясняваха нищо но едно леко трепване на устата предупреди Габи, че трябва да мълчи — Най-напред трябва да намерим сестрата на Онор, а когато останем насаме, ще ти кажа това, което искаш да знаеш. Ще ти покажа и колко съм щастлив, че те виждам — добави той, пропускайки в гласа си многозначителен намек. Габи замръзна и едва успя да се въздържи да не се усмихне.
