писък… още един… и още един… изпаднала почти в лудост, когато змията навлезе в къдравия гъсталак в основата на бедрата й. През мъглата на обзелата я лудост тя различи една огромна фигура, която си пробиваше път през тълпата от съвокупляващи се тела и изпаднали в треска танцьори; гръмовен глас смразяваше търсещите наслада роби. Барабаните замлъкнаха и всички очи се обърнаха към Жерар, но той виждаше само Габи, огромната му ръка безстрашно хвана змията за врата и я хвърли настрана, сякаш беше някаква играчка. Вбесен, той се обърна към Амали, отхвърли от нея негъра и грубо я изправи на крака. Един по един робите започнаха да изчезват в джунглата наоколо. Последното, което Габи видя, преди да изпадне в безсъзнание, беше огромният юмрук на Жерар, вдигнат, за да удари дъщеря му.
13
Габи се свести, усещайки как яркото слънце топли лицето й, и зърна двама души, които се взираха в нея сериозно загрижени. Леля Луиз и Жерар едновременно въздъхнаха облекчено, когато Габи ги погледна с очи, в които нямаше нищо от лудостта на предишната нощ.
— Как се чувствате, малката ми? — запита леля Луиз и бръчки набраздиха угриженото й лице.
— Амали! Змията! — извика Габи, преживявайки отново ужаса на вуду-церемонията. Изстена леко и тръпка разтърси крехкото й тяло.
— Всичко свърши. Никой и нищо няма да ви стори зло — успокои я леля Луиз, докато отмахваше кичури сребриста коса от влажното чело на Габи. — Амали може да е моя дъщеря, но този път отиде твърде далеч. Не знам какво ще направи господин Филип, ако нещо се случи с вас.
И тя вдигна нагоре огромните си черни очи, за да подчертае сериозността на думите си.
Габи я погледна със съмнение. Беше сигурна, че Филип се интересува повече от любовницата си, отколкото от нея. Но това нямаше никакво значение, тя си обеща никога повече нямаше да позволи на Амали да я нарани. Щеше да се отдалечи колкото може повече от студената бруталност на Филип и от омразата на Амали. Съмняваше се дали ще може да бъде вече същата след всичко, което й се бе случило снощи при олтара на Дамбала. По време на тази дяволска церемония се бе родила съвършено нова жена; жена, която щеше да живее собствения си живот, която нямаше да живее под властта на Филип Сен Сир! И тя започна да крои планове.
Необходими бяха няколко дни, преди Габи да се възстанови от изпитанието, но когато оздравя, тя каза на леля Луиз и на Жерар, че има намерение да присъства на сватбата на Линет в Сен Пиер и да остане няколко седмици на гости при Онор. С разтревожени очи, заеквайки, леля Луиз започна да възразява. Но нито тя, нито Жерар имаха властта да попречат на господарката си да направи това, което бе намислила, в отсъствието на Филип. Филип изрично бе заповядал да я пазят и да се грижат за нея, но нищо повече.
След два дни намръщеният Жерар натовари Габи в каретата и двамата се отправиха към Сен Пиер. Габи си спомни последния път, когато бе изминала този удивително красив път като щастливата бременна съпруга на Филип. Питаше се как е могла да се заблуди, да повярва на празните обещания и фалшивите любовни думи на Филип. Тя въздъхна, усещайки заседналия в гърлото й горчив възел. Бе позволила на диктата на тялото си да замъгли разума й и скъпо бе платила за това. Никога повече няма да бъде предишното наивно момиче, което мислеше, че любовта към съпруга й ще победи всичко.
Пътят беше дълъг и изтощителен и Габи имаше много време да премисли всичко, което бе планирала да прави в бъдеще. Когато в далечината се показа Сен Пиер, тя все още не се бе отклонила нито на йота от първоначалното си решение. Дълбоко в сърцето си знаеше, че повече не би могла да живее с Филип!
Следвайки заповедите на Габи, Жерар я откара направо в градската къща на Марсел, но в очите му се четеше ясно неодобрение. Сякаш по повеля на съдбата Марсел тъкмо се прибираше от кантората си в момента, в който Габи слезе от екипажа пред неговата порта.
— Габи, скъпа! — възкликна той и побърза към нея. — Линет ще бъде очарована, че сте решили да дойдете на сватбата й.
Топлотата на Марсел сгря Габи като приветлив огън във влажна нощ и тя се почувства така, сякаш бе дошла у дома си.
— Кога да дойда да ви взема, госпожо Габи? — запита Жерар, хвърляйки неодобрителен поглед към Марсел.
Марсел погледна спокойно към недоволното лице на Жерар.
— Аз сам ще докарам госпожа Сен Сир в Белфонтен, когато бъде готова да се върне — отвърна той високомерно, предусещайки отговора на Габи. — Оставете багажа й пред портата, слугата ми ще го внесе вътре.
След това той предложи ръката си но Габи и двамата влязоха в къщата, докато недоволният Жерар остана безпомощно да ги гледа. Знаеше, че на Филип това изобщо нямаше да му хареса, но дълбоко в сърцето си не би могъл да обвини Габи, че е избягала от ситуация, която й е причинила толкова мъка и ужас. Обвиняваше собствената си красива дъщеря, задето се бе опитала да раздели господарката и господаря, обвиняваше и господаря си, че е оставил младата си съпруга беззащитна.
Габи беше толкова щастлива, че се е отдалечила от Белфонтен и че опасността е отминала, та едва не припадна от облекчение.
— Какво има, скъпа? — запита Марсел, когато забеляза бледността и треперенето й. — Какво се е случило? Не сте дошли тук само заради сватбата. Искате ли да ми разкажете?
Не можейки повече да сдържа чувствата си, Габи избухна в сълзи, а Марсел полека я привлече в прегръдките си и я заведе към дивана, оставяйки я да се наплаче свободно, облегната на гърдите му.
— Пак ли Филип? — запита той със стиснати зъби. — Да не би да ви е наранил? Мислих, че още е на „Наветрен“.
Притисната до Марсел, Габи въздъхна и започна, хлипайки, да разказва за събитията, които я бяха принудили да напусне Белфонтен, понеже се страхуваше за живота си. Когато свърши, Марсел я загледа невярващо и зелените му очи се разшириха от съчувствие и тъга.
— Не бих допуснал, че Амали може да стигне чак дотам в стремежа си да се освободи от някоя съперница — измърмори той мрачно. — Не мога да си представя как Сен Сир ви е оставил на милостта на тази магьосница. Горкото дете — започна да я утешава той, едва сдържайки гнева си срещу Амали, задето бе подложила Габи на такова изпитание, че по-слаба жена направо би обезумяла. — Не трябва никога да се връщате в Белфонтен, ако това е желанието ви. Моят дом е ваш, останете колкото искате. Тук Амали не може да ви досегне, а Онор ще остане в Сен Пиер след сватбата, за да предотврати всякакви клюки, които може да тръгнат по ваш адрес. На всички е известно, че сте голяма приятелка на сестрите ми.
— Независимо какво мисли за вас Филип, вие се показахте истински приятел, Марсел, и никога няма да го забравя — изрече с благодарност Габи. — Нямам желание да се връщам в Белфонтен, страх ме е и да стоя в градската къща на Филип, където или той или Амали могат лесно да ме намерят. Ще остана тук, докато ви бъде удобно, за да реша какво да правя в бъдеще.
— Какво имате предвид, скъпа? — запита Марсел, вглеждайки се с надежда във виолетовите й очи.
— Повече не мога да живея с Филип — заяви твърдо Габи с вирната брадичка и нетрепващ поглед. — Възнамерявам да го напусна. Ще ми помогнете ли?
— Искайте каквото и да е, Габи, аз ще го изпълня — каза пламенно Марсел.
— Сестра ви в Ню Орлиънс още ли има нужда от гувернантка за децата си? Ако е така, бих искала да заема това място.
— Мястото е ваше, скъпа, и ще бъда щастлив да ви придружа лично до Ню Орлиънс, ако все още сте решена да напуснете съпруга си — отвърна бързо той.
— Нямам избор. Страх ме е от Филип, а от Амали още повече.
— След сватбата… — Марсел не можа да довърши, защото Онор и Линет нахлуха в стаята и се хвърлиха да прегръщат Габи.
— Габи! — възкликна бързореката Онор. — Ти дойде!
— Страхувахме се, че няма да дойдеш на сватбата — обясни по-сдържаната, но въпреки това искрена Линет. После, понеже беше много проницателна млада дама, тя забеляза зачервените очи на Габи и веднага изказа притеснението си.
— Защо си плакала скъпа? Случило ли се е нещо?
Почти веднага усети, че е допуснала нетактичност, спомняйки си, че Габи наскоро е загубила детето си,
