Обвивайки сърцето си в броня срещу женския й каприз, той заповяда рязко:
— Съблечи се!
— Какво?!
— Чу ме!
— Но защо? Току-що ми ги върна — изплака протестиращо Габи. — Какво съм направила?
Нищо не си направила и скоро ще ти ги върна — обеща Филип и очите му внезапно се замъглиха от желание.
Нямаше начин Габи да изтълкува погрешно намеренията му. Жадното му изражение и втвърдяващото се тяло й подсказваха, че той ще постигне своето със или без нейното доброволно сътрудничество. С тъжна въздишка тя свали дрехите си, сгъна ги спретнато и ги сложи на един стол. Когато свърши, Филип се беше съблякъл и тя се намери в силните му ръце, които я отнесоха в миг на леглото. Габи замря в мигновена съпротива, но когато си спомни колко хубаво се чувстваше, когато беше прилично облечена и имаше известна свобода, тя се отпусна в прегръдките му и позволи на бавната възбуда, овладяваща тялото й, да я върне към времето, когато устните и ръцете му бяха водени от любовта. Дори сега Филип успяваше да я хвърли във вихъра на дивата страст и този път, независимо от все по-нарастващото си желание, той специално се постара да я задоволи, преди да се поддаде на собствения си екстаз. Навлезе в нея толкова нежно, че Габи неволно изпъшка от наслада и го привлече дълбоко в себе си.
— Господи, ти си истинска вещица! — изстена той, изгубен в морето на желанието.
За един кратък миг вечност нищо друго нямаше значение за Габи, само мъжът, който я отнасяше отвъд пределите на блаженството. Нямаше я Амали, нито Марсел, нищо освен избухващия наоколо й свят, където само Филип имаше властта да я отведе. Когато последните изблици на конвулсиите я разтърсиха, тя се усмихна на Филип, но усмивката замръзна на устните й, когато зърна сардоничния му израз и самодоволно извитите му устни.
— Това повече ти прилича, скъпа — ухили се широко той, докато ръцете му леко галеха корема й. — Знаех, че няма вечно да ми се противиш. Добре съзнавам на какво е способно това твое омагьосващо тяло, защото добре съм те научил. Надявам се, че и другите след мене са оценили усилията ми — завърши той с върховна жестокост.
Габи ахна, бели точки затанцуваха пред разярения й поглед и преди Филип да се усети, той почувства как дланта й се залепя със силен замах на бузата му. Инстинктивно върна удара и огромната му ръка нанесе много по-голяма вреда, отколкото крехката ръчица на Габи.
Главата на Габи клюмна назад, кръв изпълни устата й, а смаяният й поглед се втренчи невярващо във Филип. Тя потисна сълзите, но не можа да прогони израза на болка от лицето си. Шокиран от това, което бе направил, Филип скочи от леглото, намокри една кърпа в легена с вода и внимателно изтри кръвта от устата й, а гневът му се стопи в изпълнено с угризения разкаяние, което не можа да изрече на глас. После той я залюля в ръцете си и нежно я зауспокоява, докато тя не заспа, все още хлипайки леко до гърдите му.
Габи не само получи обратно дрехите си, но й бе позволено и да се разхожда из кораба. Откакто я удари, Филип не се бе опитвал отново да я има, освен през дългите нощни часове, когато споделяха леглото. Под булото на нощта той й се наслаждаваше до насита, понякога с неимоверна нежност, друг път дивашки, но винаги в мълчание. Тялото на Габи реагираше автоматично дори когато умът й се съпротивляваше на начина, по който Филип се възползваше от нея.
За голямо нейно учудване Филип я заведе на брега в Чарлстън, настани я в екипаж под наем и й показа забележителностите на града. Макар че денят беше студен, зимното слънце грееше ярко и разходката много й хареса. Магазините бяха пълни със стоки заради Коледа, която беше само след една седмица, и Габи с тъга помисли, че на борда на „Наветрен“ я очаква един безличен празник.
След като го бе предизвикала да я удари, Филип се опитваше да сдържа страстта си към нея, но когато пред мисления му взор се изправеше разкошното й тяло, щом си представеше огромните й виолетови очи, блестящи от желание, той усещаше как го обзема сила, несравнимо по-голяма от собствената му слаба воля. Поради някаква необяснима причина Габи му беше необходима като храна и вода, циркулираше в кръвта му като същинска болест. След болката, която Габи му бе причинила, той като че ли не би трябвало да иска да има нещо общо с нея, но Филип се бе вкопчил в нея и не искаше да я отстъпи другиму. Габи беше негова; никога повече друг мъж нямаше да наложи клеймото си върху нея. Той бе решен да я използва, да я разнищи, да не остави у нея капчица собствена воля. Само тогава щеше да я върне в Белфонтен.
Коледа дойде и си отиде без фанфари. Филип бе останал глух за молбите на Габи да я заведе пак на брега. Тя искаше да си купи малък модел на витлеемската ясла, който да й напомня за Коледа независимо колко празен щеше да бъде самият празничен ден. Предната нощ бе навалял лек сняг и Габи копнееше да стъпи на побелялата земя. Но Филип отиде сам на брега, след като отново взе дрехите на Габи. Щеше да отсъства целия ден, за да урежда товаренето на памук и тютюн, и не й се доверяваше… дори затворена и заключена. Предвидливо й бе донесъл малка печка, за да се топли, и достатъчно одеяла, за да се увива с тях.
— Защо продължаваш да ме унижаваш, Филип? — запита Габи, преди той да тръгне. — Ако толкова ме мразиш, защо ме държиш при себе си?
— Никога няма да те пусна да си идеш, Габи — каза той, сдържайки чувствата си. — Ти си моя. Повече никой мъж няма да те притежава.
Денят напредваше и стомахът на Габи започна да се свива от вкусната миризма, която проникваше в каютата откъм корабната кухня. С всеки изминал час ставаше все по-ясно, че Филип е забравил да поръча да й донесат храна и тя се разяри от това пренебрежение, още повече пък на Коледа. Стъмни се и запасът от дърва за печката се изчерпи. Габи се сви на леглото, мъчейки се да се спаси от студа. Заспа, но преди това си обеща, че при първия удобен случай ще напусне Филип.
Беше почти съмнало, когато Филип се върна, но Габи спеше така дълбоко, че не го чу как се движи малко несигурно из каютата, ругаейки, когато се спъваше в мебелировката. Вмъкна се в леглото и попи топлината от нея, придърпвайки я грубо към себе си. Внезапният контраст между топлото й тяло и неговата студена кожа я накара окончателно да се събуди. Силната миризма на уиски я блъсна в ноздрите, долови и лекият оттенък на мускусен парфюм. Габи се задърпа, но не можа да се пребори, той беше несравнимо по- силен от нея.
— Искам те — промърмори той завадено, докато ръцете му залепваха на гърдите й.
— Ти си пиян! — възкликна тя. — И… и си бил с друга жена!
— Имам нужда от тебе — настояваше пиянски Филип.
— Върви там, откъдето идваш! — изфуча ядосано Габи.
— Искам само тебе — изломоти той и отпусна мускулестото си тяло върху крехкото й телце. — Обичай ме, Габи. Покажи ми какво привлича мъжете към тебе.
— Отвращаваш ме, Филип!
— Но не мога да ти се наситя.
Сякаш за да докаже думите си, той навлезе грубо в нея и я накара да извика от болка, преди да се отпусне, държейки се далеч от пиянския му дъх. Накрая, след като той свърши, Габи си отдъхна, когато тялото му се отмести от нейното. Филип заспа почти веднага. Габи обаче остана будна дълго време, свита на топка.
Макар че не бе спал много през нощта, Филип се събуди пръв. Габи се бе обърнала към него и нежният й дъх галеше бузата му. Сърцето му спря за миг и той се зачуди как може да се отнася така с нея. Взря се напрегнато в лицето й. То беше изключително, спиращо дъха и предизвикателно, нежността и чистотата му не издаваха истинската й природа. Филип изруга, ставайки от топлото легло, бързо се облече и излезе от каютата, след като хвърли бегъл поглед към това, което бе приготвил от предната вечер.
Габи се събуди бавно, лениво протегна ръце и крака. Посегна инстинктивно към Филип и отвори очи, когато ръцете й не срещнаха топла плът. Надигна се и виолетовите й очи се отвориха широко, когато видя миниатюрната ясла, поставена върху моряшкия сандък на Филип. До нея имаше малка кутийка, обвита в крещяща хартия и превързана с огромна панделка. Габи стана от леглото и тръгна към яслата, започна да взема една по една малките, ръчно изрязани фигурки и да се възхищава на изкусната им изработка. Едва след като бе разгледала подробно яслата, тя си позволи да се съсредоточи върху кутийката, докосна я предпазливо, преди да я вземе, и ръцете й се разтрепериха, докато развиваше хартията. Сякаш очакваше нещо да скочи отгоре й, но накрая, когато капакът се отвори, Габи ахна смаяна и зашеметена от това, което
