— Не — отговори нерешително Габи. — Само се сетих какво ми се случи. — После тя фокусира погледа на огромните си виолетови очи върху мъжа и го заразглежда с напрегнат интерес. Поради някаква неизвестна причина той не я гледаше в очите. — Благодаря, господине, не знам как да ви се отблагодаря, но няма повече да ви притеснявам. — Накани се да стане от леглото, но трепна силно, когато откри, че е гола под завивките. — Господине! — ахна Габи възмутена, придърпвайки бързо юргана. — Какво означава това?
— Спокойно, скъпа — заговори мъжът с успокояващ тон — няма нищо страшно. Дрехите ви бяха мокри, помислих, че ще се разболеете, ако не ги махна от вас. Уверявам ви, че по никакъв начин не съм ви наранил — добави той бързо.
Уверението му с нищо не намали смущението на Габи, а чертите на лицето й оставаха все така напрегнати.
— Ако бъдете така добър да ми върнете дрехите и да излезете от стаята, ще се облека и ще си тръгна.
— Къде ще отидете? Не намерих у вас никакви пари.
— Господи! — извика Габи разтърсена, — чантичката ми, парите ми! Големият Джейк ми открадна парите!
Тя заплака и цялото й тяло се разтърси. Какво ще прави? Къде ще иде без пари?
— Имате ли някакви близки в Норфък?
Габи поклати глава.
— Ами приятели?
Отново отрицателно поклащане.
— Явно не сте американка. Откъде сте? Мисля, че ми дължите обяснение, като се има предвид, че ви спасих от изнасилване или от нещо по-лошо.
Разбира се, той беше прав, но Габи нямаше намерение да му казва истината. Не знаеше нищо за този мъж и макар че й изглеждаше любезен и беше й направил голяма услуга, тя нямаше представа какви са намеренията му спрямо нея.
— Да започнем с името ви — подсказа мъжът.
— Името ми? Казвам се… Лиза — излъга Габи. — Лиза Лафарж.
— Добро начало, Лиза. Откъде сте? Акцентът ви е френски. — Да, французойка съм — призна Габи. — Дойдох в Норфък от… Франция точно днес.
— Ако нямате приятели или роднини в Норфък, от какво възнамерявате да живеете? Защо вие, сама жена, сте избрали да напуснете Франция? И как така налетяхте на мъж като Големия Джейк? — Въпросите му изглеждаха безкрайни.
— Тъкмо си търсех подслон за през нощта, когато ме нападна този… този… Голям Джейк. — Тя потръпна, произнасяйки името му. — Той ме взе за… за…
— Другарка на нощта? — вметна непознатият, чието име тя още не бе научила.
— Да — прошепна Габи и бузите й красиво се изчервиха. — Колкото до това, как ще се издържам — продължи тя бързо, за да прикрие смущението си, — надявах се да намеря място за гувернантка или може би помощник-шивачка. Аз имам известно образование, господине.
— А, виждам, че сте добре възпитана, скъпа, което прави положението ви още по-отчаяно. Не ми изглеждате жена, която живее сама. — Изведнъж той осъзна колко бледо е лицето на Габи, видя жълтите сенки по деликатната кожа под очите й. — Но вие сте изтощена! — възкликна мъжът, явно разтревожен. — Аз ви разпитвам, а вие имате нужда от добър сън. Всичко ви дойде твърде много. Трябва да прекарате нощта тук.
— Не мога! — извика с нарастваща болка Габи. — Но аз дори не знам името ви, не знам нищо за вас, господин… господин…
— Майк, скъпа. Майк Ренфро. И сега, когато се представихме един на друг, настоявам да си починете.
— Не мога да остана тук, господин Рен…
— Майк — настоя той.
— Да, Майк. Няма да е редно да остана тук. Това е вашата стая.
— А редно ли ще е да се върнете на улицата и пак да ви вземат за нощна пеперуда?
Грубият израз шокира Габи, но я накара да осъзнае деликатното си положение. Тя помисли каква алтернатива има, освен да прекара нощта в стаята на Майк. Липсата на пари щеше я принуди да се върне на „Наветрен“ при Филип. А искаше ли това?
— Обещавам, че ще се държа напълно джентълменски и сутринта лично ще ви помогна да си намерите подходяща работа.
Габи трябваше да признае, че предложението е привлекателно. Беше крайно изтощена, а Майк изглеждаше достоен за доверие. Отнасяше се към нея много по-мило, отколкото Филип би се отнесъл, ако се върнеше на кораба.
— А вие къде ще спите? — запита тя, обръщайки виолетовите си очи към него.
— Ето тук, на сламеника, скъпа — отвърна Майк без колебание, — ако случайно на Големия Джейк му хрумне да се върне. Чухте заплахата му. — Почти разсеяно той прекоси стаята и взе една бутилка от шкафа. — Сега, скъпа Лиза, мисля, че едно малко бренди ще ви поуспокои и ще ви помогне да заспите.
— Не, господин Майк, — протестира Габи — аз не мисля, че…
— Твърде красива сте, за да мислите — отвърна Майк, сипвайки малко от кехлибарената течност в една чашка. Обърнат с гръб към Габи, той се забави няколко секунди и после й подаде чашката. — Изпийте го — каза Майк с гласа на строг баща.
Габи прилежно вдигна чашката към устните си и я пресуши, изхълцвайки от паренето в гърлото, с което не бе свикнала. Почти веднага потъна в някаква топлина, надигаща се от пръстите на краката, която постепенно я обхвана цялата до крайчеца на сребристите й коси. Премига, виждайки слабата фигура на Майк да се отдалечава, клепачите й започнаха да се затварят и накрая тя заспа.
— Уморена съм — измърмори, преди да потъне в съня — толкова съм уморена.
— Спете, хубава Лиза, спете — произнесе нежно Майк.
Мина почти един час, откакто Майк непрекъснато наблюдаваше Габи; очите му се бяха заковали в равномерното вдигане и спускане на гърдите й под юргана. Почувства угризение за това, което щеше да й стори, но нямаше друг начин. Тя не беше първата невинна жертва, нито пък имаше изгледи да бъде последната. Той почти подскочи на стола си, когато мислите му бяха прекъснати от леко почукване.
Майк стана тихо, отвори вратата и пусна в стаята една жена, чиято ярка красота и зашеметяваща фигура караха човек да затаи дъх. Огненочервената коса обграждаше едно лице с дребни фини черти и блестящи очи, чийто странен цвят напомняше този на кехлибара, фигурката й, макар и средна на ръст, бе чудесно сложена. Макар че не беше в първа младост, красотата й спираше дъха на човека.
— Радвам се, че дойде толкова бързо, Дейзи — поздрави я Майк.
— Къде е тази красавица? — запита Дейзи, оглеждайки стаята с леко повдигнати изящни вежди.
— Упоена е — изсумтя Майк и посочи към леглото.
— Е, да видим стоката — отвърна сурово Дейзи и пристъпи към леглото.
С едно леко движение тя отметна юргана, покриващ голото тяло на Габи. Меката светлина на лампата обви лежащата фигура в златисто сияние, показвайки я в цялата й пълнота и разкош.
Дейзи остро си пое дъх и бавно го изпусна.
— Господи! — възкликна тя. — Ти този път надмина себе си, Майк. Това тяло — подсвирна тя оценяващо, — мъничко, но женствено. — После взе кичур от сребристата коса и го претегли в красиво оформената си длан. — Зашеметяващо! Спечели си награда за тази, Майк. Достатъчно, за да задоволяваш навиците си доста дълго време.
— Не знам — скептично сви рамене Майк. — Тази няма да е толкова склонна — невинно създание! Наистина невинно!
— Да не си се размекнал? — подметна Дейзи с пресметлив глас.
— Нищо подобно. Просто тя не е като другите.
— Не се тревожи за нея. Ще се погрижа добре. Значи французойка, казваш?
— Да, французойка.
