— Махай се оттук, боклук такъв! — заповяда Филип, давайки воля на бушуващия в гърдите му гняв. — Излизай, преди да съм те убил!
Въпреки че беше крайно изтощен, Рафи се изправи неуверено, грабна дрехите си и заяви с по-голяма увереност, отколкото усещаше в момента:
— Добре де, добре, ама не можеш да задоволиш тая малка кучка. И ти казвам, Дейзи, златна мина си напипала с това французойче. Така те изсмуква, че си забравяш името.
После, като видя мрачното изражение на лицето на Филип, изхвръкна навън, навличайки трескаво дрехите си.
Дейзи се накани да излезе от стаята, но Филип хвана китката й и я придърпа към леглото.
— Какво си й дала? — запита той ядосано, посочвайки към Габи.
— Нищо! Нищо! — настояваше тя, но страхът й растеше с всеки изминал миг. — Сигурен ли си, че това е съпругата ти?
— Да, това е съпругата ми — заяви мрачно Филип — и знам, че е била упоена, иначе нямаше да бъде тук. Не бих се поколебал да убия и жена, Дейзи, затова ми кажи истината.
Той я стисна по-силно и изви ръката й зад гърба, докато тя не изпищя.
— Добре, добре! Ще ти кажа, само не ми чупи ръката, за бога!
— За тебе ще е по-добре да ми кажеш истината!
Само това можа да изрече Филип, без да откъсва очи от Габи и от агонията, в която се гърчеше тя.
— Дадох й малко стимулант, за да я направя малко по… по-разпалена.
Филип изруга на висок глас.
— Колко си й дала, да те вземат дяволите?
— Само няколко капки в чаша вино. Няма да й навреди. Много пъти съм го използвала и не е имало лоши последици, само…
— Само какво? — запита Филип, стискайки все по-силно ръката на Дейзи.
— Никога… никога не съм го виждала да действа така силно — заекна Дейзи, мръщейки се от болка.
— Остави ли бутилката в стаята, когато излезе?
— Не! Не! Взех я със себе си. — Изведнъж ужасеното лице на Дейзи просветна. — Чашата ми — изохка тя. — Оставих пълната си чаша в стаята и… — Замълча и насочи очи към масата с двете празни чаши. Филип погледна натам, където гледаше тя, и без никакви обяснения разбра, че Габи е изгълтала съдържанието на двете чаши, в които е имало наркотик!
— Ако твоят проклет стимулант е навредил на нея или на детето й, ще се върна и ще те убия с голи ръце — обеща Филип със стиснати зъби.
— Съпругата ти е… бременна? — ахна Дейзи, сигурна, че смъртният й час й наближава. — Откъде можех да знам? Тя не ми е казала, че ще има дете.
— Как така е попаднала в къщата ти? — запита Филип и стисна още по-силно ръката на Дейзи. Понеже познаваше, Габи той разбра, че тя никога не би дошла доброволно в публичен дом.
— Един мой приятел спаси Лиза… е, както и да се казва, да не я изнасили един моряк на име Големия Джейк и ми я докара тук.
— Доброволно ли е дошла? — запита Филип с явно неверие, изписано на лицето. Достатъчно добре познаваше Габи, за да знае, че манастирското й възпитание няма да й позволи да се продава, независимо колко отчаяно е положението й. — Истината! — настоя той когато Дейзи се поколеба. — Ако разбера, че си ме излъгала, ще кажа на полицията, че си отвлякла съпругата ми.
Дейзи нямаше друг избор и му разказа всичко, каквото знаеше за Габи и как се е озовала в публичния дом. Когато свърши, тя вдигна въпросително вежда към Филип и запита с немалка доза любопитство:
— Ти ли си жестокият съпруг, от когото е избягала? Ето тази история бих искала да чуя, скъпи!
Един мускул помръдна на брадичката на Филип и той сви юмруци, едва сдържайки се да не я удари.
— Тя два пъти е била упоена! — изрева той. — Приятелят ти Майк я е упоил, за да я докара тук!
Дейзи се сви, когато усети заплахата в гласа му.
— Първата нощ й дадохме само приспивателно — защити се тя. — Мислиш ли, че ще позволя да й направят нещо? Та аз съм вложила много в нея.
— А какво ще стане с детето, което носи? Приспивателното и стимулантът ще му навредят ли? — запита Филип почти обезумял от тревога.
— Не знам — призна нерешително Дейзи. — Но съм сигурен, че тя ще се оправи, когато ефектът от наркотика изчезне. Никога на никого не е навредил досега.
— Моли се да си права — предупреди я заплашително той и Дейзи настръхна.
Изведнъж целият гняв се оттече от тялото на Филип. Главната му грижа сега беше да изведе Габи от публичният дом и да я закара на „Наветрен“, където ще може добре да се погрижи за нея. Пусна натъртената ръка на Дейзи, вдигна на ръце Габи заедно със сатенените чаршафи и я притисна към себе си като малко дете. Стори му се лека като перце, докато я изнасяше от стаята.
Усетила ръцете на Филип, Габи изстена и се притиснало него.
— Всичко е наред, скъпа — прошепна той нежно. — Нищо и никой няма отново да те нарани. Аз винаги ще се грижа за тебе. — Обърна се отново към Дейзи и заповяда рязко: — Кажи да докарат каретата ти пред задния вход. — Когато тя се позабави, той я блъсна в гърба. — Хайде, по-бързо!
Дейзи грабна метнатия настрана пеньоар на Габи, уви се с него и побърза по задното стълбище да приготви каретата. Когато Филип стигна до задната врата с лекия си товар, там вече го чакаше каретата заедно с кочияша. След миг те се понесоха към „Наветрен“.
След като нареди на капитана да насочи незабавно кораба към Мартиника, Филип отнесе Габи в каютата им и нежно я положи на леглото. После помоли моряка Лавил, който се навърташе наоколо с неспокоен вид, да донесе гореща вода, нещо за дезинфекциране и кърпи. Едва когато Лавил донесе нещата и се върна към задълженията си, Филип отви Габи и внимателно заразглежда многобройните ухапвания и одрасквания по тялото й.
Ругаейки на висок глас Големия Джейк, Майки, Дейзи, Филип нежно проми и дезинфекцира всички наранени места. После я изми от глава до пети, мръщейки се от болка и отвращение, докато изтриваше между бедрата й следите от наслажденията на Рафи.
Докато Филип се грижеше така за Габи, действието на наркотика продължаваше да разяжда тялото и духа й и тя се гърчеше и се виеше под нежните му докосвания. Доволен, че се е погрижил за всичките рани по тялото й, той я зави с чаршафа, притегли един стол и седна до нея, за да чака да се изпари наркотикът, молейки се при това тя да не пометне.
Филип, изглежда, бе задрямал, защото се събуди със силно трепване и видя Габи будна, седнала в леглото с див поглед. Явно не го позна макар, че викаше името му.
— Какво има, скъпа? — запита той със стегнато от тревога лице. — С какво да ти помогна?
— Вземи ме! Моля те! Цялата горя! — прошепна тя и се вкопчи в него. — Защо ме караш така да страдам?
Долната й устна трепереше и Филип усети огромно състрадание към нея. Тя нямаше представа какво прави и Филип силно се надяваше, че няма да си спомня нищо от случилото се в заведението на Дейзи, защото никога нямаше да го чуе да й разказва за това.
Сърцето му едва не изскочи от гърдите, когато Габи продължи да го умолява. Не можейки повече да понася да я гледа така нещастна, той стана от стола си край леглото и я прегърна, за да спре силното й треперене. А след това беше съвсем естествено да я успокои с целувка, за да уталожи хлипането й и хълцането, породено от нестихващото желание. Последва неизбежното.
— По-бързо! По-бързо! — подканваше го Габи, дърпайки дрехите му.
Макар да знаеше, че тя действа под влиянието на афродизиака, влязъл в организма й, Филип не бе в състояние да устои. Освен това, разсъди той, тя се разкъсваше от желание и кой можеше да го утоли по- добре от собствения й съпруг? Той поне щеше да я вземе нежно и внимателно, не като онзи звяр Рафи, който изливаше върху нея необузданата си страст.
Филип започна нежно да се люби с Габи и тя като че ли го позна, когато замъгленият от страст поглед започна да изчезва от виолетовите й очи и на негово място дойде едно меко, греещо сияние. Тя дори престана да трепери, докато Филип се движеше нежно в нея. Когато настъпи кулминацията й и тя започна
