да вика, това не бяха викове на животно, изпаднало в истерия, а изблици на влюбена жена, в обятията на своя любим.
След като Габи се сви доволно в прегръдките на Филип и заспа дълбок, естествен сън, той дълго време я гледа внимателно, преди да се унесе в неспокойна дрямка.
Филип се събуди пръв и започна да наблюдава лицето на Габи, спокойно в съня; не искаше дори да помръдне за да не стресне мирния й сън. Започна да мисли за живота си и за ужасните неправди, които бе причинил на Габи и на Сесили. Всичко случило се бе по негова вина; неговата гордост, упорството му бяха погубили всичко, което му бе скъпо. Дълбоко в сърцето си знаеше, че след последния опит на Габи да му избяга той не можеше вече да я кара насила да остане при него, иначе тя щеше да се самоунищожи в следващия си опит за бягство. Никога нямаше да се разведе с нея, но и никога нямаше да настоява тя да живее с него.
Абсолютното му пренебрежение към нейните чувства, докато я бе държал почти като пленничка на борда на „Наветрен“, бяха причинили нейното бягство и изпитанието, преживяно с безскрупулната Дейзи. Той никога нямаше да си го прости! И сега се обля в студена пот, като си спомни как Рафи опустошаваше крехкото й тяло, и горещо се замоли тя да не си спомня нищо от това. Никога нямаше да й разкрие как е била безсрамно използвана, дори сърцето му да се разкъсаше от това усилие да прикрие истината. Нима сам той не бе злоупотребявал с нея, помисли Филип с чувство на вина.
— Боже господи, как си издържала! — възкликна с угризение Филип, прегръщайки силно Габи.
С дълбок копнеж, който пронизваше душата му, той си спомни времето, когато бяха щастливи и влюбени, времето, когато с радост очакваха раждането на своето дете. Чувствата му към нея все още бяха силни и разтърсващи, но сега към тях се примесваше неверието. Възможно ли беше да възстановят някогашните си чувства един към друг?
Габи се размърда в прегръдките на Филип и бавно отвори очи с недоумяващо лице; една малка бръчица пресече гладкото и чело.
— Господи! — извика тя и се хвана за слепоочията. — Защо толкова ме боли главата?
Погледна към Филип, сякаш го виждаше за първи път, и спомените нахлуха като бурен поток в главата й. Спомни си как бе избягала от „Наветрен“ и как се бе събудила в заведението на Дейзи Уилсън, но по-нататък не можа да изтръгне нищо от ума си. Виждаше само една тъмна бездна с проблясъци на неясни спомени, някои прекалено ужасни, толкова отблъскващи, че замъгляваха мислите и мозъка й.
— Как ме намери? — запита накрая тя, усещайки внимателния поглед на сивите му очи. — Нима Дейзи…?
Филип изгледа внимателно Габи и когато стана ясно, че нищо не си спомня от предишната вечер, той каза:
— Един от моряците на „Наветрен“ те познал, когато са те внесли в къщата на Дейзи, и ми съобщи. Когато пристигнах и казах, че съм твой съпруг, Дейзи нямаше избор и трябваше да те върне.
— Аз… не си спомням — произнесе измъчено Габи, притискайки слепоочията си. — Сигурен ли си, че така е станало?
Сви инстинктивно ръце и крака и се запита защо ли цялото тяло толкова я боли.
— Бебето ми! — беше по-скоро вик от мъка, отколкото въпрос; ръцете й се вкопчиха във все още гладкия корем.
— Всичко е наред, малката ми — започна да я успокоява Филип. — Детето си е в тебе, нищо му няма. Това, че не можеш да си спомниш нищо, е, защото Дейзи ти е дала приспивателно.
Габи изпусна дълбока въздишка и всичко като че ли щеше да бъде наред, ако не бе спуснала поглед надолу по тялото си и не бе надала ужасен вик, виждайки безупречната си бяла кожа цялата изпонасинена, в драскотини и белези от зъби. Дори кожата на главата си усещаше така, сякаш някой упорито я бе дърпал за косата.
— Какво си направил с мене, Филип? — извика тя обвиняващо. — Защо си злоупотребил с мене, докато съм била в безсъзнание и не съм можела да се защитавам? Ако твоята бруталност струва живота на детето ми, никога няма да ти го простя!
Филип побеля, лицето му стана смъртнобледо въпреки загара. Досега не бе мислил какво ще каже Габи, когато открие по себе си раните, нанесени от Рафи. Но тъй като не искаше тя да разбере истината и се бе заклел никога на никого да не я каже, Филип нямаше избор и трябваше да приеме обвинението.
— На детето нищо му няма, скъпа — увери я Филип. — Колкото до това, че съм те наранил, аз… аз… —
— Не се извинявай, Филип! — разяри се Габи. — Само погледни тялото ми, за да видиш на какво жестоко отношение съм станала жертва!
Едва тогава тя осъзна, че все още лежи в прегръдките на съпруга си, и се дръпна от него, изпращайки му такъв пълен с ненавист поглед, че Филип бе твърде потресен, за да заговори. За да прикрие нарастващото си вълнение, той стана от леглото и започна да се облича.
Габи също понечи да стане, но веднага се отпусна назад, притисна главата си с две ръце и изстена. Филип моментално се озова при нея.
— Не ставай, малката ми — помоли я той нежно. — Почивай си, докато не се почувстваш достатъчно добре. Няма повече да те притеснявам — обеща той, настанявайки я нежно на възглавниците, сякаш наистина бе силно загрижен.
Габи го гледаше внимателно и със страх. Едва когато той излезе от стаята, тя се отпусна и се предаде на болката, която пронизваше натъртеното й тяло.
Габи беше още в леглото, когато Филип се върна по-късно със закуската; виолетовите очи блестяха на бледото и лице, тялото й трепереше, цялото изпонаранено и бодящо. Филип разбра, че още е много рано да се преценява дали тя ще изгуби детето. И ако това се случеше, той не можеше да го предотврати. Нямаше друго лекарство, освен да настоява тя да пази леглото, а той пък да бди над нея.
— Донесох ти закуската, скъпа — каза той весело, оставяйки подноса до нея.
— Аз… не мога да ям — измърмори Габи; от гледката на храната й се повдигаше.
— Трябва — настоя меко Филип. — Ако не заради себе си, яж заради детето.
Любезните му думи не успяха да разведрят мрачните мисли на Габи. Защо е толкова нежен и толкова загрижен, запита се тя тъжно. Да не би да е измислил някакъв нов начин да я накаже? Загледа го внимателно, докато той вземаше с лъжицата малки хапки и я хранеше като дете. Габи беше толкова изненадана от необичайната му грижа към нея, че автоматично отваряше уста. Когато изяде почти цялата храна от чиниите и възрази, че не може да поеме и хапка повече, Филип остави подноса настрана и няколко минути внимателно я гледа мълчаливо. Габи имаше ясното чувство, че той се опитва да запомни лицето й. Мълчанието помежду им стана почти болезнено. Накрая Филип проговори:
— Габи, ако не си забелязала, „Наветрен“ е в открито море. Снощи напуснахме Норфък. — Габи не каза нищо. — Плаваме към Мартиника. Аз… мисля, че трябва да се посъветваш с лекар за бременността си. Сега за тебе Мартиника е най-подходящото място.
— Защо те е грижа за това, Филип? Това дете не означава нищо за тебе.
— Ти още си моя жена — дойде нерешителният отговор на Филип. Следващите му думи я накараха да зяпне изумена; той ги произнесе с нисък измъчен глас. — Когато стигнем Мартиника, си свободна да правиш каквото искаш. Аз… няма да те карам да се върнеш в Белфонтен с мене или да подновим отношенията си. Дали ще се държиш като моя съпруга — това ти сама ще решиш.
— Да не би да искаш да кажеш, че ще се разведеш с мене, Филип? — запита Габи невярващо, смаяна от коренната промяна в поведението на съпруга и.
— Не! — извика Филип високо. После добави с по-тих глас: — Никога няма да се съглася на развод.
— Тогава какво имаш предвид? Не те разбирам, Филип. Каква нова жестокост искаш да изпробваш върху мене?
— Много мислих, откакто те намерих в дома на Дейзи Уилсън, и дойдох до неизбежното заключение, че двамата непрекъснато ще воюваме един срещу друг, ако аз те принудя да се върнеш в Белфонтен и да възстановим съпружеските си отношения. Най-малкото, това дете винаги ще стои между нас. Сигурен съм в това точно както съм сигурен, че не мога да живея в една къща с тебе и да не се държа като твой съпруг. Ти си твърде привлекателна, за да стоя настрана от тебе. — Той замълча и се изкашля, сякаш думите му бяха причинили болка.
