към изгарящия му допир.
Тъй като Габи не протестира, Филип, без да губи време, я отнесе в леглото и бързо свали дрехите си. Минаха сякаш секунди, преди устните му да завладеят нейните — настойчиво, но не без нежност. Той мина с език по нежните ръбове на устните й, сякаш за да запомни формата им, после се потопи в сладостта на устата й. Тя почувства жаждата му, бе покорена от нея и тогава усети как му отвръща, самата тя жадуваща за него. Замря на място, чувствайки как устата му слиза надолу, за да засмуче щръкналото й зърно, как после спира на нежната издутина на корема, а ръцете му го галят с леки милувки, почти със страхопочитание. Той продължаваше своето пътуване надолу. Габи го чувстваше, огромен и щръкнал, притиснат до нея, и неволно изстена, когато по тялото й се разля топла, приятна умора и прилив на страст.
— Сега, скъпа, сега — уверяваше я Филип с нежен шепот. — Искам още веднъж да отдам почит на всеки сантиметър от тялото ти.
И той продължи да прави точно това. Не остана нито едно местенце от тялото й, което да не бе почетено. Макар че Габи беше готова за него, Филип не искаше да бърза. Дори леките викове и стонове на наслада, когато намереше някое място, особено податливо на устните и ръцете му, не разколебаваха решимостта му. После устата му намери зрънцето, което търсеше, и Габи изви гръб, притискайки се към него, стисна го още по-здраво, обгръщайки го с крака, докато той я вкусваше и дразнеше с езика си, жаден за нейната медена топлина.
— Ела, Филип! — извика Габи, гърчейки се, стенейки, изпаднала в лудост от преживявания екстаз.
Подтикван от думите й, Филип проникна в нейната кадифена мокрота, уплашен, че може да я нарани, но не можейки да сдържа страстта си. За негово учудване Габи притисна таза си до неговия, смайвайки го със страстта, която той бе събудил у нея, и с интензивността на своята реакция.
Габи го искаше целия и като че ли за да го докаже, обви ръце и крака около трескавото му тяло и го заключи в здрава прегръдка. Потънал в нежните дълбини на утробата й, Филип забави ритъм и започна да вкусва и да се наслаждава на радващата му се плът. Кръвта на Габи кипеше, реки от разтопена лава тепаха във вените й, тя държеше Филип здраво и го притискаше силно до себе си. Усещайки настойчивостта й, той ускори движенията, натискайки надолу, надолу, надолу, дълбоко в медено-кадифената бездна на плътта й. Чувайки нейния дълъг, копнеещ вик, Филип притисна устни до нейните, заглушавайки стенанията й, които в ушите му се превръщаха в гръмотевично ехо.
Легнали един до друг, задъхани, с допрени тела, те бавно слизаха от небесните селения, където бяха стигнали заедно. Когато Филип накрая възвърна гласа си, в него прозвуча тъга.
— Чудесно сбогуване, скъпа. То ще остане завинаги в мене.
Габи не можеше да отрони и дума. Искаше раздялата им да бъде колкото може по-приятелска, като се имат предвид обстоятелствата, и всичко, което би могла да каже, би нарушило тази атмосфера. Тя не можеше да си позволи това, тъй като дълбоко в себе си знаеше, че макар Филип да желае тялото й, той никога не може да се застави да й повярва, да й се довери. Тя въздъхна жално и усети, че току-що се бяха сбогували по такъв начин, който доказваше, че любовта й към него не е напълно угаснала… но вече е много късно… много късно.
Като чу въздишката й, у Филип нахлу чувството на вина и угризение, той се упрекна, че отново се е възползвал от нея, използвал я е, за да задоволи страстта си, страст, която щеше да го тормози до края на живота му. Затова, за да не каже или да не направи нещо, което би могло да я разгневи, той стана от леглото, внимавайки да не я докосне, уплашен, че може пак да я пожелае, и започна да се облича.
— Ще бъда тук, за да те придружа до брега, Габи — каза Филип, закопчавайки копчетата на меката си ленена риза, обърнал поглед настрана от примамващото й тяло, невероятно привлекателно въпреки бременността.
— За какво? Нали скоро всички ще разберат, че сме се разделили?
— Може би няма — каза той тайнствено.
Вече облечен, Филип накрая намери смелост да погледне Габи в лицето. Копнееше отново да се люби с нея, насила да пречисти тялото и ума й от присъствието на Дювал. После очите му се спряха върху нежната извивка на корема й и той стисна устни. Детето, което тя носеше, би трябвало да е негово, а не от Дювал, за бога! Ръката му неволно посегна да погали гладката издутина. Габи трепна, но не направи нищо, за да го спре, очаквайки, че той ще каже нещо. Но той изруга, дръпна се рязко и изскочи навън в тъмната, самотна нощ.
Филип очакваше Габи на следващата сутрин, когато тя излезе от каютата си с морави сенки по безупречно бялата кожа под очите. С хладно отчуждение, което прикриваше истинските му чувства, той й предложи ръка и двамата слязоха по подвижното мостче.
Гледките и звуците на острова очароваха Габи. Очите й и ушите й бяха така изпълнени с жизнерадостната глъчка на живописната тълпа, че тя не разбра, че Филип е наел карета — усети го едва когато той я настани вътре.
— Къде отиваме, Филип? — попита тя. — Ти като че ли каза…
— Успокой се, скоро ще видиш скъпоценния си Марсел. Но най-напред отиваме при доктор Рено. Мога да остана в Сен Пиер само няколко дни, след това трябва да ида да видя плантацията си.
Доктор Рено приключи прегледа и седна да поговори с Филип, докато Габи се обличаше.
— Как е съпругата ми, докторе? — запита Филип сериозно загрижен. — На мен ми се струва доста крехка в сравнение с предишната й бременност.
— Не разбирам, господин Сен Сир — започна докторът, поклащайки посивялата си глава. — Физически съпругата ви е съвсем наред, но… вие все пак сте прав. Като че ли нещо невидимо подкопава здравето й. Трябва да я наблюдаваме отблизо, ако искаме да роди детето си живо и здраво.
— От това се страхувах — измърмори мрачно Филип. — Докторе, бременността на жена ми има усложнения, за които вие не знаете. — Той замълча, премисляйки каква част от истината да скрие от добрия доктор. — Това, което ще ви разкажа, трябва да остане строго поверително.
— Нямам навика да разисквам проблемите на пациентите си с когото и да е — изфуча доктор Рено.
— Не съм искал да поставям под съмнение вашата добросъвестност — увери го Филип. — Нека ви обясня. Докато „Наветрен“ беше в Норфък, на съпругата ми й хрумнало да слезе на брега сама, след като аз изрично й го бях забранил. Загубила се и я нападнал някакъв моряк грубиян, едва не я изнасилил. За да се усложнят нещата още повече, от този грубиян я спасил един доставчик за публичен дом. Дал й приспивателно, а след това и двойна доза силен стимулант, за да я накара да се подчини на волята му.
— Боже господи! — изруга докторът, а от очите му изхвръкнаха яростни искри.
— За щастие — излъга уверено Филип — я намерих, преди да бяха успели да й навредят, и я отведох обратно на кораба.
— Горкото дете! Какъв шок за организма й, особено в нейното деликатно положение — закърши ръце добрият доктор и започна да си припомня имената на възможните афродизиаци, които тя може да е била принудена да погълне.
— Докторе — каза Филип, снишавайки глас, — съпругата ми не помни преживените от нея изпитания. Бих предпочел това да си остане така — ако е изгонила този неприятен епизод от мисълта си, не виждам защо да й го съобщаваме.
— Мъдро, много мъдро — съгласи се доктор Рено и кимна. Но той чувстваше, че много неща са останали неизказани, усещаше, че в Норфък с госпожа Сен Сир се е случило нещо ужасно.
— Загрижен съм за здравето на Габи и за детето. Възможно ли е наркотиците, които са били дадени на жена ми, да навредят на бебето?
— Приятелю — каза докторът, — не знам какви наркотици са дали на съпругата ви; има десетки вещества, които могат да предизвикат описаните от вас резултати. Знаем какъв е ефектът от тях, но никой не може да каже с точност каква вреда могат да нанесат на едно неродено дете. Можем само да чакаме, да наблюдаваме и да се молим. Разбира се, в светлината на това, което току-що ми изложихте, бих настоял съпругата ви да остане в Сен Пиер под моите грижи. Белфонтен е твърде отдалечен.
— И аз така мисля, докторе — съгласи се прекалено бързо Филип. — Но за съжаление не мога да остана в Сен Пиер. Наложително е да се върна към моите отговорности в Белфонтен.
— При тези обстоятелства не бих сметнал за препоръчително госпожа Сен Сир да остане в градската ви къща сама, единствено със слугите.
