Рафи в миг раздра съблазнителата нощница и се нахвърли върху Габи с неутолима жажда, впи ръце и устни в нежната й плът, а нейните викове и стонове го подлудяваха още повече. Тя дърпаше дрехите му като изпаднала в несвяст, докато той най-накрая успя да ги съблече. След това Рафи я взе на ръце и я хвърли на леглото, затискайки я със силното си набито тяло.
Измъчената плът на Габи бе пламнала, както никога досега. Когато Рафи започна да похищава с ръце и устни всяка извивка и всеки отвор по нейното гладко и благоухаещо тяло, тя започна да се гърчи и да стене, кулминациите й се застигаха, но въпреки това оставаше странно незаситена. Няколко пъти в делириума си тя извика името на Филип, но дори да го бе забелязал, Рафи не каза нищо. Когато накрая набъбналият му член проникна в кадифената й плът, тя изпищя от болка при бруталното му нахлуване, но го стисна още по- здраво, притискайки устата му към пулсиращите си зърна. Изпаднала в блаженство, което сякаш щеше да я погълне цялата, тя стигна до кулминация точно когато тласъците на Рафи престанаха и той се отпусна запъхтян върху нея.
— Значи старият Рафи ти хареса, а, французойче? — изсмя се той грубо, когато накрая успя да си поеме дъх. — Е, там, откъдето идва всичкото това, има още много.
Габи далеч не беше заситена.
— Още! Още! Искам още! — замоли тя смаяния, но поласкан Рафи.
— Разбира се, скъпа. Веднага щом ми покажеш някои от ония номера, дето Дейзи каза, че много ги умееш.
Габи го изгледа неразбиращо, когато той коленичи над нея, дръпна я болезнено за косата и нагласи главата й в удобна позиция. Тя жадно го пое, без да протестира; импулсите, бушуващи в нея, я докарваха до ръба на лудостта.
— Господи! — извика Рафи и тялото му затрепери във върховна наслада. — Господи!
В стаята до тази на Габи Филип и Дейзи лежаха, преплели ръце и крака, телата им бяха целите мокри от пот. Филип бързо бе запалил страстта на Дейзи и изкусните му ласки я бяха възбудили невероятно силно. Тя го целуваше и галеше, стремейки се да го възпламени, но някак не успяваше да постигне целта си. Филип не можеше да не сравнява подпухналата плът на Дейзи с гладкото, стройно тяло на Габи. Но макар че страстта му не бе докрай разпалена, Дейзи не забеляза това. Бе твърде увлечена във вихъра на собствената си наслада, за да усети, че Филип не й реагира достатъчно. Освен това той се погрижи да я доведе до изумителна кулминация, макар неговата печално да липсваше. Скоро след първото им съвкупление Дейзи го пожела отново и след малко той се видя да прониква отново в нея, показвайки поне външно страст, равна на нейната, но оставаща някак далеч от самия него.
Дейзи лежеше задоволена и уморена, докато Филип дремеше до нея. Тя се усмихна нежно, когато го погледна и го чу да мърмори нещо на френски. Разбра само една дума: „Габи!“ Не знаеше коя е Габи и не я интересуваше. Само съжаляваше за това, че както й бе казал, Филип заминаваше на другия ден за Мартиника. Въздъхна и помисли пак да го събуди за още един рунд, но внезапно си спомни, че онова момиче, Лиза, беше в другата стая. Запита се как ли се справя Рафи с нея. Стана полека от леглото и отиде до тайната дупка за наблюдение.
Смехът на Дейзи и полугласните й забележки пробиха мъглата на съня, стигайки до съзнанието на Филип. Той колебливо отвори очи, за да разбере какво толкова я е развеселило. Видя я да гледа през малка дупка на стената.
— Какво има, Дейзи? — запита той сънено. — Какво гледаш?
— Малката французойка ще изяде Рафи, а тоя мечок просто ще я съсипе. Но чудното е, че тя моли за още. Никога не съм виждала нещо подобно — повтори благоговейно Дейзи. — Никога не съм виждала това да действа така добре.
— Кое да действа добре? — запита Филип, усещайки, че го обзема любопитство.
— А… нищо, скъпи, говорех си.
— Идвай тук — настоя Филип, гледайки с премрежени очи голото й тяло.
Дейзи не би искала нищо повече от това, отново да се прилепи към твърдото, мъжествено тяло на Филип, но бе омагьосана от гледката, която представляваше разпалената двойка в съседната стая.
— Той си взема своето за всяко пени, което е дал. Дано само да не отскубне тая сребриста коса от главата й. Господи, каква прелест! Като блестяща коприна!
Някъде в замъгления мозък на Филип прозвуча предупредителна камбана и той се вслуша в думите на Дейзи.
— Как каза, че се казва? — запита той с внезапно изострено внимание.
— Казва, че името й е Лиза, но кой знае? Лиза Лафарж. Звучи достатъчно по френски — отвърна Дейзи, вдигайки рамене. — Господи! Виж какво прави на стария Рафи!
Ръцете й с безупречен маникюр започнаха да се движат по тялото й, а в същото време Филип скочи и изруга шокиран, а по лицето му се изписа върховно неверие.
— Невъзможно — изрева той, когато Дейзи съобщи фамилията момичето. Също като моминското име на Габи! — Оставих я добре защитена на „Наветрен“! Как би могла да дойде тук?
Той изблъска грубо Дейзи от мястото й пред дупката и сам залепи око на нея. Това, което видя, накара кръвта му да се смръзне във вените. Див гняв избухна зад челото му и Дейзи отстъпи назад ужасена.
— Какво има, скъпи? — запита тя, изведнъж изплашена, че е приела луд човек в леглото си. — За какво говориш? Можеше да погледнеш тая французойка по-рано, но тогава отказа. — Приближи се към Филип и опря в него голите си гърди, опитвайки се да го разсее. След като бе видяла спектакъла в другата стая, бе напълно готова пак да го приеме в себе си. — Хайде, върни се в леглото — измърка тя с гърлен глас.
Но Филип не я чуваше и не я виждаше. Това, на което току-що бе станал свидетел, го бе оставило потресен и го бе лишило от дар слово. Противно на всякакъв здрав разум, французойката с мъжа, когото Дейзи бе нарекла Рафи, беше самата Габи! Голото й, плувнало в пот тяло бе притиснато към дюшека, Рафи почти бе смазал крехката й фигура под мощния си торс. Но тъкмо лицето на Габи накара Филип да изпадне в транс. Очите й бяха станали тесни цепнатини, присвити от страст, на жадно отворените й устни блуждаеше порочна усмивка. Почти чуваше стоновете й и насърчителните й думи, докато ръцете й се движеха по едрото тяло на Рафи. Сигурно го бе изтощила, защото лицето му беше червено и се потеше обилно, докато седалището му се вдигаше и спускаше в бързи отсечени движения, а обзетата от страст жена под него изпиваше всяка искрица от трескавата му енергия.
В края на краищата ужасът от гледката блъсна Филип като боен чук право в корема и той едва се сдържа да не повърне.’
— Боже господи! — изруга той с все сила. — Какво си й направила?
Дейзи бе смаяна от яростната реакция на Филип. Какво пък толкова се е загрижил за малката френска курва, запита се тя. Защото тя си беше точно това. Дейзи и за миг не беше повярвала на историята за манастира и жестокия съпруг. Във всеки случай, уменията й в леглото опровергаваха баснята за манастирското възпитание.
— Какво общо има това с тебе, скъпи? — измърка Дейзи, надявайки се да примами отново Филип в леглото.
— По дяволите, Дейзи! — избухна Филип и яростта му се обърна срещу жената, която стоеше до него. — Та това е съпругата ми — тук с тоя луд!
Филип навлече дрехите си с една ръка, хвана Дейзи с другата и изхвръкна от стаята, влачейки голата жена след себе си.
— Съпругата ти! — ахна Дейзи и смръщи лице, когато Филип я стисна по-здраво за китката. — Не! Не може да бъде! Тя е само една френска курва.
Без да обръща внимание на думите на Дейзи, Филип нахлу в съседната стая, влачейки съдържателката след себе си. Задавените викове на Габи късаха сърцето му. Но когато тя извика името в пристъп на агония, на измъченото му лице се отпечата маската на лудостта.
Мъжът, лежащ върху Габи, бе така омаян от извиващото се под него тяло, че не чу влизането на Филип.
— Казвам се Рафи, малка кучко — грухтеше той, — и съм също толкова добър, колкото тоя твой Филип, който ида е, да го вземат дяволите, но проклет да съм, ако не си ме изсмукала.
Изведнъж изпотеното му тяло се отдели от леглото, прелетя през стаята и се приземи пред босите крака на Дейзи. Беше толкова изтощен, че само ахна учудено.
