— Освен това, Лиза, очевидно не си в състояние никъде да отидеш поне още няколко дни. Ужасно си бледа и слаба. Трябват ти няколко дни почивка и спокойствие. Ще разбереш, че никой няма желание да наеме болнава жена.
Габи усещаше, че Дейзи е права, но това не промени решението й. Нямаше никакво желание да плаща за стаята и храната по начина, подсказан от Дейзи, и се питаше дали съдържателката на публичния дом ще се опита да я задържи против волята й. На глас обаче изрече:
— Единственият начин, по който мога да остана под вашия покрив, е ако ми позволите да върша някакви малки услуги, за да си плащам разноските. След един-два дни ще си тръгна и ще потърся работа.
— Това ми изглежда разумно — съгласи се с лекота Дейзи, може би прекалено бързо, помисли си Габи. — Каза, че те бива да шиеш. Моите момичета рядко имат време да си поправят дрехите. Докато се възстановяваш, можеш да им закърпиш нещата и така ще направиш голяма услуга на мен и на момичетата.
— И няма да има нужда да излизам от тази стая? — запита подозрително Габи. — Или… или да бъда принудена да правя нещо, което не искам да правя?
— Лиза, обещавам ти, че никой няма да те кара насила да вършиш нещо — отвърна малко рязко Дейзи.
— В такъв случай приемам великодушното ви предложение и ако ми изпратите роклите, нуждаещи се от поправка, ще започна още сега да работя.
— Не бързай, скъпа. Утрото скоро ще настъпи. Мисля си, че една гореща баня сега ще ти дойде добре. Би ли желала?
— Много — усмихна се с благодарност Габи. — На кораба не можех да се изкъпя. В действителност не съм била в истинска вана още откакто тръгнах от… Франция.
— Е, добре — усмихна се Дейзи, — ще ти пратя истинска вана.
Сякаш по даден знак същата камериерка, която преди беше обслужила Габи, влезе в стаята, носейки поднос с бутилка вино и две чаши. Тя ги остави на масата и се обърна към Дейзи:
— Искате сега да сложим ваната, нали, госпожице Уилсън?
— Веднага щом Лиза пийне с мене чаша вино, Мили — каза Дейзи, наливайки внимателно бистрата рубинена течност в двете чаши.
След като хвърли странно съжалителен поглед към Габи, Мили тихо излезе от стаята.
— Не мисля… — започна Габи, поглеждайки със съмнение към виното.
— Не приемам протести — възрази Дейзи и й подаде чашата. — Една малка чашка вино никога не вреди. Дори може да ти бъде полезна.
След великодушието, проявено от Дейзи, Габи щеше да се покаже невъзпитана, ако откажеше да пийне вино с домакинята си. Жената я бе приела и не бе настоявала тя да стане проститутка, макар че явно бе платила на Майк доста пари за нея. С благодарна усмивка Габи вдигна чашата към устните си и отпи една глътка. Виното имаше удивително хубав вкус, хладно и резливо, и преди Габи да разбере, чашата й се оказа празна, докато Дейзи не бе отпила и капка.
— Сега трябва да тръгвам, скъпа. Работа, нали разбираш Мили скоро ще дойде с ваната. — След като изгледа с опитно око дребната фигурка на Габи, тя продължи: — Ще ти изпратя някоя подходяща нощна дреха и парфюм за ваната. Ти просто се отпусни, Мили ще се погрижи за теб.
После Дейзи взе наполовина празната бутилка с вино и я отнесе, оставяйки собствената си недокосната чаша.
С доволна въздишка Габи се облегна на стола и затвори очи. Почувства се удивително добре, цялото й тяло трептеше в чувство на задоволеност. Нещата решително бяха поели в добра посока и тя може би щеше да започне самостоятелен живот. Помисли за детето на Филип, удобно сгушено в корема й, и разсеяно потърка с длан зърната си, установявайки шокирано, че са щръкнали, сякаш стимулирани от ласките на някой любовник. Изстена и се учуди на звука, излязъл от собственото й гърло. Само ако можеше да се види, Габи щеше да се ужаси. Виолетовите й очи бяха потъмнели в поглед, който винаги предшестваше любенето; устните й бяха полуотворени и подканващи, крайчецът на червения й език непрекъснато ги навлажняваше. Тялото й трептеше под допира на собствените й пръсти, жадно и предчувстващо. Сякаш в транс тя взе недокоснатата чаша на Дейзи и жадно изгълта съдържанието й.
16
Потънал в меланхоличните си мисли, Филип се бе излегнал небрежно на стола, протегнал дългите си крака пред себе си, стиснал чаша бренди в ръката, прикривайки чувствата си зад маската на отегчението, която бе наложил на красивото си лице. Наблюдаваше сцената наоколо си с хладно високомерие. Беше същата, каквато гледаше и предишните две вечери. Понеже не искаше да се върне на кораба, знаейки, че не може да стои далеч от Габи, той бе потърсил веселата, неангажираща компания на проститутките на Дейзи Уилсън. Но дори в най-интимните си моменти с едно от красивите и надарени момичета на Дейзи мислите за виолетовите очи и дългата сребриста коса нарушаваха удоволствието му.
Бременността на Габи бе поставила пред него една огромна дилема. Тя знаеше колко много той иска наследник, знаеше и че няма начин да се докаже кой е баща на детето, което носеше. Дълбоко в себе си Филип знаеше, че е възможно да е бащата, но възможно беше и това да е Дювал. Филип съвсем ирационално пропъди от ума си мисълта, че Габи и Марсел може да не са били любовници, както настояваше тя. Той не беше глупак. Все още можеше да брои. Само ако бебето се роди пълни девет месеца след като се бе любил с нея в Ню Орлиънс, тогава щеше да поеме своята отговорност. Изруга тихо, привличайки вниманието на някои от момичетата, които се разхождаха из стаята, съблечени до различна степен. Бе решил да забрави за известно време Габи, прекарвайки си приятно в ръцете на друга жена, но ето сега пак мислеше за онази, която бе толкова проститутка, колкото и всяко от момичетата на Дейзи! Не, помисли Филип и се поправи. Габи никога не може да бъде като куртизанките на Дейзи. Може да се отдаде от любов, но никога нямаше да се продава!
Кремъчносивият поглед на Филип пробяга през стаята и се спря на току-що влязлата елегантно облечена огненокоса жена. Той още не бе имал Дейзи, но знаеше, че тя би откликнала с голямо удоволствие, ако я поиска… може би още тази вечер… Беше чувал, че ляга с мъже само по изключение, но внимателният й поглед му бе подсказал, че ако я пожелае, него ще приеме. Забеляза, че Дейзи съобщава нещо, и се помъчи да събере разпилените си мисли, за да чуе какво казва.
— Господа — изрече високо Дейзи, привличайки вниманието на мъжете, събрани в мебелираната с вкус гостна. — Тази вечер всички ще бъдат почетени.
Направи драматична пауза и се усмихна хитро, когато видя, че всичките й клиенти са отправили цялото си внимание към нея.
— За първи път в този дом е дошла една французойка с невероятна красота. — Гостната затихна съвсем. — Тя е млада и съвършена във всяко отношение, затова си заслужава по-голяма… ъ-ъ… цена. — Когато Филип чу за французойката, прикова цялото си внимание към думите на Дейзи.
— Къде е тази французойка? — запита единият от мъжете.
Да, Дейзи — присъедини се друг. — Хайде да видим стоката, искам да видя за какво си плащаме.
— Търпение! Търпение! — засмя се Дейзи. Развоят на събитията започваше да й харесва. — Всички присъстващи мъже ще могат да я видят. Но през тайната дупка.
— Какво става тук, Дейзи? — запита един по-възрастен мъж с благородна външност. — Да не би тази французойка да си мисли, че е толкова добра, та не желае да общува с другите ти момичета?
Мислейки бързо, Дейзи отговори:
— Това момиче е от един много скъп дом във Франция, от много висока класа и знае много начини да задоволи мъжете, които моите момичета не знаят. По-нататък тя ще задоволи всеки от вас, но тази вечер ще бъде отредена само за един. Забавлявала е кралски особи и самата тя е от кралска класа.
Дейзи трупаше лъжи една след друга.
Клиентите явно бяха заинтригувани. Французойка направо от парижки бордей! Тайнствена жена от твърде висока класа, за да общува с другите момичета на Дейзи!
В този момент Филип загуби интерес. За него французойките не представляваха тайна. Бе имал една от
